Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4454 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1811/21.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 615/2017, с което е отменено решение № 6018/21.11.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 126/2015, като е осъдена Областна дирекция на МВР – Б. да заплати сумата от 4.000 лева обезщетение на неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и за доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства относно констатацията за неправомерно използване на специални разузнавателни средства, както и по материалноправните въпроси обхвата на отговорността на заявителя по чл. 13 ЗСРС и за обхвата на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ и по специално за изключващите отговорността обстоятелства, за значението на знанието, респ. за предположението на пострадалия, че по отношение на него са прилагани специални разузнавателни средства с оглед установяване на настъпили вреди и за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и за началния момент на погасителната давност по иска за обезщетение.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства е независим държавен орган, който е овластен от закона да проверява и удостоверява надлежно всички факти и обстоятелства, които имат значение за законосъобразното провеждане на всичко, свързано с прилагането на специални разузнавателни средства – от процедурите по разрешаване, прилагане и съхраняване, тяхното използване, до унищожаването на получената информация. Въз основа на направените констатации националното бюро може да създава технически правила и дава задължителни за органите, осигуряващи и прилагащи специалните разузнавателни средства, указания, свързани с подобряване режима на тяхното използване и прилагане; длъжно е да сезира надлежните държавни органи (прокуратура, В., министър на правосъдието) за необходимостта от мерки за отстраняване на констатирани нарушения; както и да уведомява гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.
Актовете на националното бюро, с които се констатира неправомерно използване на специални разузнавателни средства, като официални свидетелстващи документи, издадени от надлежен орган в кръга на функциите му имат материална доказателствена сила за удостоверените в тях факти и обстоятелства, но преценката за неправомерност, съдържащата се в указанията, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на тези средства е задължителна само за органите, осигуряващи и прилагащи тези средства. Такава преценка не обвързва, нито надлежните държавни органи, сезирани с предложения за приемането на мерки за отстраняване на констатирани нарушения, нито съда, който разглежда иск за обезщетение на вреди, предявен от гражданин, уведомен за неправомерното прилагане спрямо него на специални разузнавателни средства.
В производството по иска за вреди гражданинът се ползва от материалната доказателствена сила на акта относно фактическите констатации (като няма пречка те да бъдат оборени от ответника чрез насрещно доказване), но не и от преценката за законосъобразност, която може да направи единствено съдът.
Отговорността на държавата за вреди е за незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства, но доколкото правата и свободите на гражданина са засегнати и той търпи вреди от самото им разрешаване, последващото използване на средствата и начинът, по който това е осъществено имат значение единствено за размера на вредите и съответно за размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД. Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено. На първо място, тези вреди са част от вредите от неоснователно обвинение, дори разрешението да е било надлежно. На второ място, държавата отговаря и когато разрешението е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това: за разследването на престъпление, за които не е допустимо използването на специални разузнавателни средства, искането е от ненадлежен орган или няма изискуемото от чл. 14 ЗСРС съдържание (в съответната редакция към момента на произнасянето на органа по разрешаването). Държавата не отговаря за вреди поради издаването на разрешение за ползване на специални разузнавателни средства, когато искането за разрешаването им е надлежно, тъй като съдът по иска за обезщетение не може да проверява вътрешното убеждение на органа по разрешаването, като обоснована на надлежно събрани доказателства увереност. Без значение за основанието на иска са и обстоятелствата, дали гражданинът е знаел, само е подозирал, или не е имал никаква представа за неправомерното прилагане спрямо него на специални разузнавателни средства. Омерзението и другите негативни душевни състояния, свързани с нарушаването на личната му сфера при узнаването за неправомерната намеса, са неизбежни. Правното значение на акта на националното бюро, с който е констатирано нарушението се изчерпва с поставянето на началото на давностния срок по иска за обезщетение за вреди, тъй като преди съобщаването на този акт, пострадалият не е имал правна възможност да реализира правата си и неговото бездействие няма значение за давността – тя тече само когато кредиторът бездейства, въпреки наличната правна възможност да защити правото си.
Надлежно легитимиран да представлява държавата като процесуален субституент по тези искове е органът, поискал издаване на разрешението – когато такова е издадено, съответно органът приложил специални разузнавателни средства – когато разрешение не е издадено (не е поискано или е отхвърлено).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК ги намира неоснователни поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спрямо ищеца са внесени искания за използване на специални разузнавателни средства с рег. № 202321-001-07/5-1С/20.01.2009 и рег. № 202321-001-07/5-4С/20.01.2009 във връзка с оперативно-издирвателни действия от служители на ответника, въз основа на които е било издадено разрешение от органа по чл. 15 ЗСРС за срок от 60 дни, считано от 30.01.2009 г. По молба на ищеца е била извършена проверка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (Н.СРС), при която е констатирано, че спрямо него в периода от 30.01. до 30.03.2009 г. неправомерно са били прилагани специални разузнавателни средства по искания на ОД МВР - Б. въз основа на разрешения на председателя на Благоевградския окръжен съд с рег. № 12/21.01.2009 г. и № 13/21.01.2009 г., като за тези констатации ищецът е бил уведомен с писмо рег. № ИД-ВИ-10/26.01.2015 по чл. 34ж, ал. 1 ЗСРС. Прието е, че констатациите в доклада на НБКСР обхващат посочени от ищеца периоди 2003/2004 и 29.05.2008 г. - 29.08.2008 г., касаещи повдигнатото срещу него обвинение по чл. 252, ал. 1 НК, но като нарушения са констатирани само по повод на цитираните две искания и според резултатите от проверката ответникът (заявител) е внесъл в Окръжен съд - Благоевград искания и е получил разрешения за използване на СРС спрямо ищеца по няколко текста на НК – чл. 253, чл. 255, чл. 256, чл. 257 и чл. 308, по които с изключение на чл. 253 НК, нито едно от останалите престъпления не попада в обхвата на тези, за които е предвидено използването на СРС; като основание за използване на СРС в исканията и разрешението на председателя на Благоевградския окръжен съд е посочен чл. 257 НК – деяние, което е било декриминализирано през 2006 г. /чл.257 НК, отм. ДВ, бр. № 75/2006 г./, т.е. три години преди изготвяне на исканията и получаване на разрешенията (видно от писмо на председателя на Н.СРС до заместник-главния прокурор). При проверката било установено на следващо място, че исканията на органа по чл. 13, ал. 1 ЗСРС не са били основани на никакви данни, наличието на които се явява задължителна предпоставка за използването на СРС /чл.12, ал.1 и чл.14 ал.1, т.1 ЗСРС/. Прието е, че от приложена справка на ОД МВР - Б. в извършени фондове и регистри /л.58/ е установено, че посочените две искания и разрешения и събраните материали и информация във връзка с тях са били унищожени по реда на чл. 31, ал. 3 ЗСРС с протокол за унищожаване с рег. № 19621/10.04.2009 г. на основание заповед от 25.03.2009г. /л.60/, като видно от самия протокол към справката само по едно от исканията рег. № 202321-001-07/5-4С/20.01.2009 е била събрана информация по см. на чл. 25 ЗСРС (впоследствие надлежно унищожена). Съгласно приложената справка въззивният съд е приел, че срещу ищеца е водено 1 досъдебно производство за престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, образувано на 26.04.2011 г. за това, че в периода 28.01.2003 г. - 29.12.2010 г. е извършвал по занятие банкови сделки, като предоставил на три лица кредити, за които се иска разрешение. Констатациите в доклада на Н.СРС са били разгледани и на 18.12.2014 г. и е взето решение за неправомерно прилагане на СРС спрямо ищеца, за които ищецът е бил уведомен с писмо рег. № ИД–ВИ-10/26.01.2015г. по чл. 34ж, ал. 1 ЗСРС. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че неправомерността на използваните специални разузнавателни средства спрямо ищеца е установена с акт на компетентния държавен орган по чл. 34б, ал. 1 ЗСРС, който осъществява контрол на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, така и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, като решението на Н.СРС представлява официален свидетелстващ документ (като акт издаден от компетентен държавен орган, извършил проверка в рамките на правомощията си по установената форма и ред), който се ползва с материална доказателствена сила за верността на удостоверените от длъжностното лице факти, необорена по делото. Изложени са съображения, че за да е налице законосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства е необходимо мотивирано писмено искане, съгласно чл.14 ЗСРС, в действащата редакция (бр.109/23.12.2008г.), което следва да съдържа пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, а в случая не е установено някое от тези условия да е било налице (в исканията не се съдържат конкретни факти или обстоятелства, че ищецът е извършил или че ще извърши тежко престъпление по смисъла на посочените текстове от НК). Въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в обхвата на фактическия състав по чл.2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ се включват само технически и фактически действия по изпълнението и прилагането на специални разузнавателни средства и използване на резултатите от тях, доколкото „използване” на специални разузнавателни средства представлява процес, включващ действия по искане на разрешение, получаване на разрешение и извършване на определени фактически и/или правни действия по изпълнение и събиране на информация, като нарушаването на всеки от тези неразривно свързани по между си етапи опорочава законосъобразността на целия процес по прилагането и използването на специалните разузнавателни средства. По възражението за изтекла давност, съдът е приел, че началният момент следва да се определи към преустановяването на незаконните действия (30.03.2009 г.) по аналогия с началния момент на давността, предвидена за другите незаконни актове на правозащитни органи, а именно когато бъде окончателно потвърден незаконния характер на тези действия (влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателно производство, влизане в сила на оправдателна присъда за извършено престъпление и т.н.), а в случая от датата на уведомяване по чл. 34ж, ал. 1 ЗСРС на засегнатото лице, че е било обект на незаконно използване на СРС – решението на компетентния държавен орган Н.СРС, имащ правомощието да осъществява контрол за законност и да защитава интересите на гражданите при незаконно използване – 26.01.2015г., когато вземането за обезщетение става изискуемо. Обстоятелството, че поискването и разрешаването на СРС, предхожда осъществяването на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ (ДВ, бр. 17/06.03.2009 г.) не води до неоснователност на иска, тъй като на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ не е придадена обратна сила, поради което тя е приложима за незаконно използване на СРС след 06.03.2009 г. Видно от данните по делото, че и двете искания за използване на СРС са разрешени на 21.01.2009 г. за срок от два месеца и по едното от тях (с рег. № 202321-001-07/5-4с/20.01.2009 г. е събирана информация чрез специални разузнавателни средства, унищожена с протокол от 10.04.2009 г., поради което за част от периода от 06.03.2009г до 30.03.2009 г., при липса на доказателства в кой точно момент са извършвани фактически техническите действия по изпълнението, ще следва да се приеме, че незаконните действия в този период са обхванати от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ. В тази връзка въззивният съд е приел, че в пряка причинна връзка с неправомерното използване на специалните разузнавателни средства ищецът ще търпи вреди само и единствено във връзка с искането, по което са били извършвани фактически действия по събиране на информация в посочения период. По отношение на второто цитирано искане, съдът е приел, че макар и незаконно, то не би могло да бъде източник на неблагоприятни правни последици, тъй като не е послужило за събиране на информация чрез специални разузнавателни средства, по който начин да е било упражнено посегателство върху личната сфера на лицето и съответно засегнати основни конституционни права – неприкосновеност на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и други съобщения, защитени в чл. 34 КРБ.
Като е приел, че незаконното използване на специални разузнавателни средства засяга граждански права, ползващи се с конституционна защита (чл. 32 – чл. 34 КРБ и чл.8 КЗПЧОС) и с оглед събраните пред първата инстанция доказателства, установяващи претърпени вреди, изразяващи се в душевни страдания, стрес, напрежение и чувство за злепоставяне, въззивният съд е достигнал до извода, че за което са налице предпоставки да се реализира отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ. За да определи размера на дължимото обезщетение е взел предвид следните обстоятелства: показанията на съпругата на ищеца, който през месец януари 2015 г. е споделил, че е бил подслушван, като от тогава се променил (станал притеснен, това се отразило на здравословното му състояние, започнал да се оплаква от високо кръвно, безсъние, потърсил лекарска помощ), след разпространена информация в публикации за подслушването се затворил, изолирал от познати, приятели; показанията на свидетеля Р. (според които от месец януари 2015 г. ищецът започнал да вдига кръвно, да посещава невролог, изолирал се от социални контакти особено след публикацията в интернет сайт, когато било публично разгласено, че бил подслушван общи техни познати избягвали комуникация с него, за да не бъдат прихванати разговори и след това и те да бъдат обект подслушване); заключението на изслушаната по делото СППЕ, констатиращо невропатично разстройство (състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство с прояви на тревожност и чувство за несправяне със ситуацията, както и изводът, че преживяното от ищеца стресогенно събитие се намира в причинна връзка с описаните преживявания на напрегнатост, потиснатост, безсъние, с постепенно овладяване на симптоматиката); доказано влошаване на психичното и емоционално състояние на ищеца в причинна връзка с незаконното използване на специални разузнавателни средства, без силен интензитет на негативни душевни преживявания, като липсват данни съпътстващото влошаване на здравето да се дължи само и единствено на незаконното използване по посоченото искане за посочения период 06.03.2009г до 30.03.2009г.; множеството писмени доказателства (жалби до различни институции), установяващи, че ищецът е имал съмнение, че е обект на специални разузнавателни средства за период от година, преди официално да бъде уведомен от Н.СРС; данни за други случаи, които са от естество да породят същите неблагоприятни душевни преживявания, но са извън предмета на делото поради липса на констатации за закононарушения; водените досъдебни производства в близък до процесния период спрямо него, включително по чл. 252, ал. 1 НК, приключило с осъдителна присъда, които също са източник на повишено напрежение и емоционален стрес. Предвид изложеното и съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата от 4.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като над този размер претенцията е отхвърлена като неоснователна, тъй като не би могла са се реализира отговорността на ответника за публичното разгласяване на злепоставящата ищеца информация, допринесла в много силна степен за описаните вреди, тъй като не се установява този резултат да се дължи на действия на служители на ответника, за да има основание да се ангажира неговата отговорност (по въпросния случай са били подадени жалби и сигнали до множество институции, така че остава неясен източникът на информация, послужил за въпросната публикация).
Правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за обезщетение на неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, както и че не е оборена материалната доказателствена сила на акта на националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства по отношение на фактическите констатации, че за разследването на част от престъпленията (едно от тях е декриминилирано), посочени в исканията не е допустимо използването на специални разузнавателни средства, не са разграничени съставите на престъпленията, които са тежки и не се съдържат никакви факти и обстоятелства, даващи основание да се предположи, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление, не са описани никакви извършени до момента действия нито резултати от тях и не е посочена информация, че необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин; както и че само по едно от исканията е събрана информация, впоследствие надлежно унищожена. Неправилно съдът е приел, че е обвързан от преценката на националното бюро по законосъобразността на действията на ответника, но това не се отразило на правилността на крайния му извод, че специалните разузнавателни средства са прилагани неправомерно.
Също правилно въззивният съд е приел, че в резултат на неправомерното поведение на ответника ищецът е претърпял описаните вреди, за обезщетяването на които по същество правилно е приел, че се дължи сумата 4.000 лева, което съответства на законовия критерий за справедливост. Издадените разрешения са две, но вредите от това, по което на са приложени специални разузнавателни средства са по-малки. Ищецът е имал съмнения за нарушаването на личната му сфера продължително време, но те са се оказали основателни само за срок от два месеца. Действително не е без значение разгласяването в медиите, на обстоятелствата около прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на ищеца, но в медиите той е представен не като извършител на позорни деяния, а като жертва на нарушение. Душевното му състояние в периода на увреждането, както е установено от свидетелските показания, се дължи не само на увреждащото поведение на ответника, но и на други причини, за които ответникът не отговаря.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е по същество правило, поради което следва да бъде оставено в сила, като разноските следва да се поемат от страните, както са направени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1811/21.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 615/2017.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.