Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.6884 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. С. срещу решение №.277/1.08.14г. по г.д.№.615/14 на Великотърновски Окръжен съд – с което е потвърдено решение №.211/7.05.2014г. по г.д.№.1589/13г. на Горнооряховски районен съд – като предявеният от И. И. С. иск за упражняване на родителските права, местоживеене и издръжка на детето Х. И. С. е отхвърлен като неоснователен; упражняването на родителските права е предоставено на майката С. В. А., постановено е детето да живее с нея и е определен режим на лични контакти с бащата; последният е осъден да му плаща месечна издръжка в размер на 85лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му.
Ответната страна С. А. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.209/26.02.2015г. е допуснато касационно обжалване на горното решение по касационната жалба на И. С. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „за приложението на критериите, които следва да бъдат приложени при извършване на преценката кой от родителите да упражнява родителските права””.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката на малолетното дете, като се определи режим на лични контакти с бащата и платима от него издръжка. Посочил е, че и двамата родители притежават еднакъв родителски капацитет – родителски, възпитателски и морални качества, като обстоятелството, че майката от две години живее извън страната и общува с детето предимно чрез скайп и телефон, не може да обоснове липса на родителски качества. Причина тя да напусне България и да остави детето на грижите на баща му е била липсата на финансови средства, с които да се осигурява спокойното и нормално съществуване на детето и баща му – който е бил безработен и е разчитал на средствата, които тя му изпраща. От друга страна, макар и от разстояние, майката не е престанала да полага грижи за детето си, а докато е била в България няма данни да е неглижирала задъженията си или да е проявявала нехайство при възпитанието и отглеждането му. Съдът е приел, че родителските права следва да се предоставят на майката предвид желанието на детето /което осъзнато желае да живее преимуществено при нея/, възрастта му /6г. - при която все още има голяма нужда от майчина грижа и тя не може да бъде заменена/ и силната му емоционална връзка с нея - която не е била прекъсвана, макар и общуването да е било преимуществено по телефон и скайп. Посочил е, че напускането на страната и необходимостта от съжителство с партньора на майката не биха могли да бъдат основания да бъде отказано предоставяне на родителски права – тъй като детето е комуникативно и контактно, лесно ще се адаптира към новата среда на живот и ще преодолее без затруднения първоначалната езикова бариера.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Уредбата на въпроса е ясна и безпротиворечива, като по прилагането на закона е налице и задължителна практика на ВКС, в това число и по чл.290 ГПК /ППВС 1/12.11.74г., реш. №.91/19.03.2014 по г.д.№.6859/2013, ІV ГО на ВКС и др./. Дадените с Постановление на Пленума на Върховния съд №.1/12.11.1974 задължителни указания на съдилищата относно това кои са критериите, от които се ръководи съдът при решаване на въпроса на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях, са релевантни и при действието на действащия СК от 2009г. /който закрепва и нормативно някои от посочените в Постановлението критерии в чл.59 ал.4 СК/, и са възпроизведени в редица решения по реда на чл.290 ГПК. От значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права е съвкупността на обстоятелствата на всеки отделен случай, като водещ принцип е предоставяне на най-пълна защита на интересите на детето. При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родители
те разполага.

По касационната жалба:
В. инстанция правилно е приела, че и двамата родители притежават еднакъв родителски капацитет – родителски, възпитателски и морални качества, желаят да отглеждат и възпитават детето си и са привързани към него. Липсва, обаче, пълна и обективна преценка на съвкупността от всички обстоятелствата на конкретния случай – в това число и на материалните и битовите условия на живот, които всеки от родителите би могъл да осигури, респективно на това в коя среда и социално обкръжение интересите на детето биха били най-добре защитени.
Майката обитава в Германия жилище, собственост на трето лице /М. К./ – с което тя живее на семейни начала, и в което заявява, че ще отглежда детето. В тази хипотеза, обаче, не е отчетено обстоятелството, че когато родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права, заживее трайно на съпружески начала с друго лице, би могло и да се задоволят жилищните нужди на този родител - но партньорът му няма отговорности и задължения към детето, неговите потребности не са охранени и по този начин интересът му не е защитен /в този смисъл и реш. по чл.290 ГПК №.128/15.03.12 по г.д.№.795/11, ІV ГО на ВКС/. Отношенията между майката и съжителя й не гарантират сигурност на детето – доколкото съжителят й няма законови задължения към него за издръжка, грижи, възпитание и надзор, респективно такива по чл.122 ал.3 СК - да съдейства на родителя при изпълнението на неговите родителски задължения. Добрите понастоящем отношения между съжителя и майката и съжителя и детето, респективно съществуващата възможност за добри битови и хигиенни условия в дома му, на практика не гарантират осигуряването на детето със спокоен и сигурен дом, в това число и за вбъдеще – още повече, че то ще бъде в чужда държава и далеч от другия родител – поради което и той не би могъл при нужда да окаже незабавна помощ и съдействие. Същевременно, към настоящия момент майката все още не е добре интегрирана в чуждоезиковата общност в Германия. Видно от изготвения от съответните немски социални служби доклад, интервю с нея и преценка на родителския й капацитет са били невъзможни - поради това, че тя не владее немски език и не може да се осъществи пряка комуникация; при проведената среща е било възможно да се разговаря единствено с партньора й М. К.. Съществуващата езикова бариера за майката препятства възможността й тя да защитава самостоятелно - реално и адекватно - интересите на детето си, което, също съобразно данните от доклада на немските социални служби, не говори немски език. Това води на практика до поставянето му в усложнено и зависимо положение от лица, които нямат спрямо него съответни задължения да охраняват правата му, и злепоставя интересите му.
При тези обстоятелства и като преценява трайно установената възможност малолетното дете да има собствен сигурен и нормален дом съобразно нуждите му при бащата /обстоятелство, констатирано и в изготвените от ДСП Горна О. социални доклади по делото/ - който и досега го е осигурявал, полагал е години успешно ежедневни грижи за него и е създавал условия за задоволяване на потребностите му /в това число при необходимост е търсил и получавал и специализирана помощ/, съдът намира, че на този етап интересът на детето изисква упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата – към когото детето също е емоционално привързано. Обстоятелството, че той е зачел и доброволно изпълнил въззивното решение – като се е съгласил детето да живее с майка си и й го е предал съобразно постановеното в него, не променя горния извод на касационната инстанция. В съответствие с така определеното упражняване на родителските права трябва да се определи и местоживеенето на детето – което трябва да живее с бащата.
По отношение на майката следва да бъде определен режим на лични контакти, който да дава реална възможност за непосредствено общуване с детето, вкл. с оглед различното й местопребиваване. Настоящият състав намира за подходящи следните условия: един уикенд през месеца - от 18ч. в петък до 16ч. в неделя /т.е. с две преспивания/ - когато тя е в пределите на Република България; две седмици за великденските празници; две седмици за коледните и новогодишни празници; два месеца през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Издръжката, дължима от майката – в съответствие с получаваните от нея доходи /1284евро на месец съобразно приложен договор/, трябва да бъде определена на 200лв. месечно – в какъвто размер се и претендира с исковата молба. Доколкото понастоящем /считано от постановяване на въззивното решение/ детето живее при родителя, на който не се предоставя упражняването на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права /т.17 ППВС 5/16.11.70г./.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение следва да бъде отменено, искът на майката за упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка спрямо детето Х. И. С. – да бъде отхвърлен, упражняването на родителските права – да се предостави на бащата, при когото ще бъде и местоживеенето на детето, да се определи режим на лични контакти и издръжка съобразно посоченото по-горе.
С оглед изхода на спора и основателността на касационната жалба, разноски на ответната страна не се полагат, а на касатора не се присъждат - доколкото не е направено искане за това и не са представени доказателства за извършването им. Същевременно ответната страна трябва да заплати 144лв. държавна такса върху определения размер на издръжката.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.277/1.08.14г. по г.д.№615/14 на Великотърновски Окръжен съд и потвърденото с него решение №.211/7.05.2014г. по г.д.№.1589/13г. на Горнооряховски районен съд.
.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. А. иск за упражняване на родителски права, местоживеене и издръжка на детето Х. И. С. като неоснователен.

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху малолетното дете Х. И. С., ЕГН [ЕГН], роден на 15.12.08г. в [населено място], на бащата И. И. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица].33, при който се определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето Х. И. С., ЕГН [ЕГН], и майката С. В. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].1, ет.1, ап.4, както следва: дава възможност на майката да осъществява режим на лични контакти с детето един уикенд през месеца от 18ч в петък до 16ч. в неделя /т.е. с две преспивания/, когато тя е в пределите на Република България, две седмици за великденските празници, две седмици за коледните и новогодишни празници, два месеца през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].1, ет.1, ап.4, да плаща на малолетното дете Х. И. С., ЕГН [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител И. И. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица].33, месечна издръжка в размер на 200лв. /двеста лева/, платима на всяко първо число на месеца, считано от привеждането в изпълнение на настоящото решение за родителските права.

ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].1, ет.1, ап.4, да плати по сметка на Върховния касационен съд 144лв. /сто четиридесет и четири лева/ държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: