2


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5484/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Я. К. и С. Д. К. чрез техните пълномощници адв. М. М. и адв. Г. Д. срещу въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 28.05.2015 г. по гр.д. № 20006/ 2014 г. С него потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 10.06.2010 г. по гр.д. № 905/93 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. и С. К. против Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договор за покупко - продажба, сключен на 02.09.1963 г., поради нарушаване нормите на чл. 8 от Закона за наемите/ отм./.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че продаденото жилище е било тристайно, тъй като една от стаите и холът били свързани в едно общо помещение, без преградна стена и рамка, и това помещение, съгласно забележка 1 към чл. 8 ЗН /отм./ не е представлявало стая. На следва място считат, че в нарушение на материалния закон, преценявайки съответствието на договора с разпоредбата на чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, въззивният съд е приел, че при определяне на жилищните нужди на семейството следва да се имат предвид и нуждите на навършилите пълнолетие деца.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано от касаторите с наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС/ ТР № 111 от 02.12.1968 г. по гр.д. № 100/68 г. на ОСГК на ВС, решение № 877 от 26.05.1962 г. по гр.д. № 683/62 г. на ВС, І г.о., определение № 387 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1706/09 г. и определение № 41 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 875/2010 г. на на ВКС, ІІ г.о./ по въпроса за приложението на чл. 8 ЗН/ отм./ във връзка със съобразяване нуждите на пълнолетните деца при определяне на жилищните нужди на семейството. Иска се допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Кои актове са определящи и достоверни при индивидуализацията и установяване на идентичност на недвижимия имот - дали актовете за собственост, включително и скица на имота, изготвена от вещо лице, или акт за завземане № 3016 от 10.10.1949 г. 2/ Дали вътрешното преустройство, изразяващо се в обединяване на обособени жилищни помещения – стая и хол, в едно общо помещение, чрез премахване на вътрешната стена между тях, но без имота да се променя архитектурно или конструктивно, води до промяна на самостоятелната и обособена жилищна площ. Какъв е законовият критерий, по който се определя, че жилището се превръща от четиристайно в тристайно и ако се премахне още една стена жилището следва ли да се счита за двустайно. Кои са водещите норми и критерии при определяне броя и вида на стаите и тяхното предназначение - предвижданията по проект за наличието на стая и хол като обособени помещения/ стаи/, както е установено по приложената скица по преписка № ОС-94-В от 2005 г. на Столична община и скицата на съдебно- техническата експертиза / и както съдът е признал че жилището е проектирано като четиристайно/, или броят на стаите в резултат на извършеното вътрешно преустройство като събаряне и/ или изграждане на стена, което не води до конструктивни изменения на обекта. Подобно преустройство води ли до промяна на предназначението на помещението. 3/ Дали в случая холът, състоящ се от две отделни стаи , представлява обособена самостоятелна жилищна площ или е вестибюл /хол/по смисъла на забележка 1 към чл. 8 ЗН/ отм./ Поставянето или премахването на портал между две жилищни стаи променя ли предназначението им и стават ли те сервизни помещения по смисъла на ЗН/ отм./, или това представлява заобикаляне на закона. 4/ Приложима ли е в настоящия случай забраната на чл. 8, забележка 4 ЗН/ отм./ за извършване на вътрешни преустройства с цел да се намали броят на стаите за живеене. 5/ При определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС пълнолетните деца в семейството имат ли самостоятелни права, отделно от семейството. Жилищната нужда на пълнолетен член от семейството следва ли да се преценява отделно. 6/ Предвижда ли се отделна жилищна норма за пълнолетен член от семейството. 7/ Какви са нормите за задоволяване нуждите на четиричленно семейство с две деца, едното от които е пълнолетно.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Й. Т. Ш. и Ц. Т. Д. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФПНС, сключен на 02.09.1963 г. , Т. П. Х. и М. А. П. са закупили държавен имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.3, съставляващ апартамент № 8, четиристаен, застроен на 154.50 кв.м, ведно с принадлежащите към него таванско и избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и на дворното място, в което е построена. Твърдението на ищците е било, че този договор е нищожен поради нарушение на закона- чл. 8 ЗН/ отм./, тъй като семейството е било тричленно и не е имало право да придобие четиристайно жилище.
Установено е от събраните по делото доказателства, че жилището се е състояло от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения, като към момента на продажбата една от стаите и холът са били непосредствено свързани без преградна стена и рамка и са представлявали едно помещение.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил извод, продаденото жилище е било тристайно, тъй като холното помещение не представлява стая съгласно разпоредбата на чл.8, заб. 1 от Закона за наемите/ отм./. Приел е, че холът и едната стая са представлявали едно общо помещение още към момента на одържавяване на имота по реда на ЗОЕГПНС, за което свидетелстват документите към приложената по делото отчуждителна преписка и съставеният през 1949 г. акт за държавна собственост, в които апартаментът е описан като тристаен. Обстоятелството, че тристайно жилище е продадено на купувачите като на четиричленно семейство е преценено от въззивния съд като съответстващо на разпоредбата на чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, по съображения, че съгласно чл. 8, б. ”б” ЗН тричленното семейство на купувачите, включващо съпрузите и тяхната ненавършила пълнолетие дъщеря, е имало право на две стаи, а пълнотелната дъщеря - право на самостоятелна стая.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса /обединяващ въпроси № 5-7 от изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК/ следва ли при определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, да се преценява отделно жилищната нужда на пълнолетните деца, ако не са задомени. На настоящият състав не е известна съдебна практика по този въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите повдигнати от касаторите въпроси не са правни, а фактически, тъй като разрешаването им е обвързано с установяването на конкретни обстоятелства по всяко отделно дело. Поради това същите на попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват достъп до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 28.05.2015 . по гр.д. № 20006/ 2014 г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на по 30 лв. от всеки от тях, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: