Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2991 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД против решение № 58 от 30.4.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 22.1.2018 г. по т.д. №568 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, за признаване за установено, че И. Я. Д. не дължи на касатора сумата 44 734,79 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект в [населено място], община Аксаково, м. „Шейтана”, УПИ 001324, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба И. Я. Д. счита, че жалбата е неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 44 734,79 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 116 от 18.02.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса. Първият въпрос е дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Вторият въпрос е дали е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция при действието на Общите условия за ДПЕЕ от 2007 г.
Принципните положения, от които следва да се изхожда при отговорите на въпросите, са видът на правоотношенията и целите на правното регулиране на тези правоотношения. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.
В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо отговорът на първия въпрос е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
При извършена на 20.3.2017 г. проверка от представители на електроразпределителното дружество е било установено, че целостта на държавните пломби на електромера, отчитащ потребената електрическа енергия в имота на И. Я. Д., е нарушена, а ведомствените пломби въобще липсват. Електромерът е бил демонтиран, запечатан и изпратен за проверка в регионалния отдел на Българския институт по метрология. При проверката е било констатирано наличието на допълнително монтирано външно устройство, водещо до грешка при отчитането на консумираната електрическа енергия в полза на потребителя с повече от 30 процента. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ, дружеството е изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната електрическа енергия на 44 734,79 лв. и е уведомило потребителя, който на свой ред е предявил установителен иск за нейната недължимост. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е потвърдила извода от проверката на Българския институт по метрология за наличието на външно устройство, което води до грешка при отчитането в полза на потребителя с повече от 30 процента. Погрешното отчитане се отнася до консумацията на електроенергията така както е била начислявана на потребителя, без да е направено разграничение дали се касае за реактивна или активна енергия, затова доводът в писмената защита на пълномощника за неприложимост на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия/ДВ, бр.33/2013 г., отм./ е несъстоятелен. Вещото лице е констатирало, че изчисляването на корекцията е математически вярно и е съобразено с правилото на чл.48, ал.1, т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Посочило е, че обектът на потребление представлява почивна база с басейн и количеството електрическа енергия, определено при корекцията, може да бъде доставено до абоната, като се съобразят пропусквателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Въпреки тези безспорни доказателства за погрешно отчитане на потребената електроенергия на обекта на ищеца, Варненският окръжен съд е уважил иска за установяване недължимостта на корекцията, а Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Основният аргумент на въззивния съд е, че нормите на чл.41-44 от ПИКЕЕ са били отменени от Върховния административен съд, а оставените в сила разпоредби на чл.48 до 51 от този нормативен акт не дават пълната регламентация, изискуема от чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електрическа енергия. Допълнително съдът се е позовал и на неизпълнението на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В чл.24, ал.2 от Общите условия от 2007 г. наистина било предвидено уведомяване, но не бил уточнен редът за това уведомяване.
Така постановеното въззивно решение противоречи на материалния закон-чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период. В съответствие с дадения отговор на първия въпрос трябва да се приеме, че през исковия период начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен чл.48, ал.1, т.2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Предвидените в тази разпоредба предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от ищеца цена на електроенергията за исковия период са били доказани по гражданското дело, изтъкнатите от въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта на тази корекция. Ето защо въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат касирани. Вместо тези решения следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск за недължимост на сумата от 44 734,79 лв.
При този изход на спора И. Я. Д. дължи на касатора 15 613,40 лв. разноски по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ОТМЕНЯ решение № 58 от 30.4.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2018 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него решение № 51 от 22.1.2018 г. по т.д. №568 по описа за 2017 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, за признаване за установено, че И. Я. Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 44 734,79 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект в [населено място], община Аксаково, м. „Шейтана”, УПИ 001324, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Я. Д.-[ЕГН], против „Енерго-Про Продажби“ АД иск за установяване недължимостта на сумата 44 734,79 лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за обект в [населено място], община Аксаково, м. „Шейтана”, УПИ 001324, за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г.

ОСЪЖДА И. Я. Д.-[ЕГН], да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД-ЕИК:103533691, сумата 15 613,40/петнадесет хиляди шестотин и тринадесет лева и четиридесет стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: