2


№ 91

София, 17.07.2018 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА




Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2567 по описа за 2017 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-25-71 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 46066 от 2014 г. на Софийския районен съд, 25 състав за отхвърляне на предявения от М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу Б. Б. Ш., Ц. Ц. Г. и Г. П. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците върху 40 кв.м. от УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., целият с площ от 760 кв.м., при граници на процесната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.791, УПИ VII-1660 от кв.66, УПИ X.-790 и улица и за осъждане на ответниците да предадат на ищците спорните 40 кв.м.
Касационната обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за точно прилагане на закона и за развитие на правото по въпроса: Има ли вещно- прехвърлително действие уговорка на съделителите в сключена при действието на ЗПИНМ съдебна спогодба, предвиждаща преминаване на част от един парцел към друг, без да е налице предварителна промяна на регулацията по надлежния ред ?
По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.40, ал.1 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ /отм.// парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба с размери по-малки от предвидените по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Когато обаче е извършена делба чрез разделяне на реални части от парцели и присъединяване на тези реални части към съседни парцели, дори делбата да е извършена преди съответното изменение на границите на парцелите по дворищно-регулационния план, тази делба не е нищожна поради нарушение на чл.40 ЗПИНМ /отм./, нито поради невъзможен предмет, ако е възможно съобразно действащите разпоредби предвидените в делбата дялове да бъдат обособени в самостоятелни парцели. В този смисъл е разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗПИНМ /отм./, която предвижда възможност предмет на отчуждителни сделки /а и съответно и на делба/ да са части от парцели, ако тези части се включват в съседен парцел при спазване на действащите разпоредби. Тъй като делбата има вещно-транслативно действие, и при съдебна делба-спогодба, при действието на чл.40, ал.2 ЗПИНМ /отм./ съделителите могат да постигнат съгласие за придаване на части от един съсобствен парцел към друг също съсобствен парцел. Условие за действителността на такава делба е да бъдат спазени предвидените в ЗНИНМ /отм./ разпоредби, определящи минималната необходима площ и лице за всеки един от парцелите, за които е постигната спогодбата, което ще бъде основание за последваща промяна в регулацията, съответно за заснемане на имота по кадастралната карта по ЗКИР не по регулационните граници, а по тези, които са промени при делбата. Поради това на поставения правен въпрос следва да се отговори, че когато съдебната делба-спогодба предвижда преминаване на част от един парцел към друг, без да е налице предварителна промяна на регулацията по надлежния ред, тази делба има вещно-прехвърлително действие, ако след преминаването на реалната част от единия парцел към другия, и двата парцела останат с необходимите по закон лице и площ за съществуването им като самостоятелни парцели.
В обжалваното решение поставеният за разрешаване правен въпрос е разрешен в същия смисъл, поради което това решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Напълно в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗПИНМ /отм./ въззивният съд е приел, че спорните 40 кв.м. от УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., собственост на първоначалната праводателка на ищците М. Н. А., са станали собственост на първоначалната праводателка на ответниците Е. А. В. по силата на съдебната спогодба- делба от 29.05.1967 г. по гр.д.№ гр.д.№ 4252 от 1966 г. на С. народен съд, Димитровски район, 6 участък /в която е предвидено, че една от съделителките и първоначална праводателка на ответниците Е. А. В. ще придобие парцел X.-1510 по действащият тогава дворищно-регулационен план на [населено място] от 1960 г. с площ от 560 кв.м., съответстващ сега на УПИ X.-1810а по регулационния план на [населено място] от 1977 г. и около 35 кв.м. от парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г. с площ от 760 кв.м., съответстващ сега на УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., а втората съделителка и първоначална праводателка на ищците М. Н. А. ще придобие останалата част от втория парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г./, въпреки че към момента на сключване на съдебната спогодба, а и към настоящия момент, не е било извършено изменение на границите на парцелите по дворищно-регулационния план съобразно уговореното в спогодбата. След отнемане на спорните 40 кв.м. /или уговорените в спогодбата около 35 кв.м./ от парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г. и присъединяването им към парцел X.-1510 по същия дворищно-регулационен план /както е уговорено в спогодбата чрез отстъпване на един метър по протежение на цялата дължина на двата парцела/, тези два парцела продължават да отговарят на изискванията за съществуването им като самостоятелни парцели: остават с площ и лице над минимално предвидените в пар.41 и сл. ППЗПИНМ /отм./. Поради това и предвид дадения по-горе отговор на правния въпрос, тази съдебна спогодба има вещно-прехвърлително действие за спорните между страните 40 кв.м. Ето защо, ответниците като правоприемници на съделителката Е. А. В. са собственици на процесните 40 кв.м. от бившия парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г., идентичен с УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск за тази част от УПИ XV-1510 е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.


По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, II-Д въззивен състав.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.