В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 269 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба “Б”О. , гр. С. срещу решение № 171/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1748/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.05.2008г. по гр.д. № 330/2007г. на Софийския градски съд. С това решение са отменени решенията от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г. на О. събрание на съдружниците на ТД “Б”О. по иск, предявен от И. Ш. Х. на основание чл.74 ТЗ.

С определение № 392/19.06.2009г. по т.д. № 269/09г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение допусна касационното обжалване на въззивния акт на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?

Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, с които управителят е оправомощен да продаде и да закупи недвижими имоти от името на търговеца. Ищецът е твърдял, че е налице нарушение на процедурните правила – той не е бил поканен на събранията, и че решенията са взети в противоречие с учредителния договор на дружеството.

За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът не е присъствал и не е бил поканен на общите събрания на 23.04.2007г. и на 10.05.2007г., а исковата молба е предявена на 08.06.2007г., т.е. в 3-месечен срок от провеждането им. Сроковете са уговорени в полза на ищеца и при липса на данни за узнаването, исковата молба е счетена за подадена в срок. На следващо място, към момента на приемане на атакуваните решения ищецът е бил съдружник, поради което разполага с активна легитимация за оспорването им, а изключването му от дружеството е настъпило след предявяване на исковете – на 22.11.2007г. По същество са констатирани нарушения на закона и на дружествения договор и исковете са уважени.

По поставения въпрос касаторът поддържа, че предявените искове по чл.74 ТЗ са недопустими поради загубване от ищеца на качеството съдружник в хода на съдебното производство и на интерес от търсената с иска защита, както и че за него не съществува потестативното право за отмяна на решенията на общото събрание, тъй като не би могъл да въздейства върху евентуално ново решение на общото събрание, което да се проведе без допускане на нарушения, ако такива се констатират в производството по иска за отмяна.

Касаторът се позовава на Решение № 812/05.01.2007г. по т.д. № 434/2006г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на решението на общото събрание, чиято отмяна се иска, е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува през цялото съдебно производство. Загубването на това качество впоследствие в хода на процеса на друго основание, различно от това, на което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед на правния интерес на ищеца от търсената защита.

Съществуват и решения на ВКС, в които е застъпено становище, различно от заявеното от касатора. Според Решение № 1225/27.06.2002г. по гр.д. № 2291/2001г. на ВКС, V г.о. правният интерес да се иска отмяна на решение на общото събрание трябва да е налице към момента на вземане на решението, като придобиването на качеството акционер на ищеца след деня на провеждане на събранието не създава за него правото да се иска отмяна на предишни решения. Съгласно Решение № 1284/20.10.2003г. по гр.д. № 1880/2002г. на ВКС, V г.о. активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ е съдружник или акционер, като законът изисква наличие на активна легитимация на ищеца към момента на предявяване на иска. Конститутивното действие на решението по отношение на цялото дружество и всичките му членове е приведено като аргумент, че с прехвърлянето на притежаваните акции след провеждане на събранието, чиито решения се атакуват, няма за последица отпадане на правния интерес на ищеца да поддържа иска. Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 566/2006г. на ВКС, ТК предвижда, че процесуално легитимиран да предяви иска по чл.74 ТЗ е само съдружник, който има това качество към момента на приемане на атакуваните решения на общото събрание, което представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска.

Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС, на основание чл.291, т.1 ГПК, намира за правилна практиката, обективирана в посочените три служебно известни на съда решения по поставения въпрос.

Искът за отмяна по чл.74 ТЗ е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 ТЗ.

Конститутивното действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска: ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и устава – чл.75, ал.1 ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 ТЗ. Следователно потестативното право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото събрание е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице, разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.

Съставът на ВКС приема, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ - чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.

По съществото на спора.

С исковете по чл.74 ТЗ ищецът атакува решенията на общото събрание на съдружниците на “Б”О. от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г., с които на управителя на дружеството са делегирани права за продажба и за закупуване на недвижими имоти. Изключването на ищеца като съдружник е вписано на 22.11.2007г., т.е. в хода на съдебното производство, образувано по искова молба от 08.06.2007г. В този смисъл, въззивното решение, с което е прието, че предявените искове са допустими, съответства на разрешението по поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и е правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е установен точният момент, в който ищецът е узнал за решенията на общото събрание, поради което е и необоснован изводът на апелативния съд за спазване на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.

С молба от 11.10.2007г. ищецът е заявил, че не е бил известен за провеждането на събранията и за взетите решения, а е узнал за тях едновременно и инцидентно в деня преди предявяването на исковете. Това твърдение на ищеца не е опровергано по делото, поради което правилно въззивният съд е приел, че срокът следва да се тълкува в полза на ищеца, след като за депозирането на исковата молба е спазен пределният 3-месечен срок от деня на провеждане на събранията.

Останалите касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК не следва да се разглеждат. Те касаят основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание, които не подлежат контрол от съда, след като е констатирано нарушение на императивното правило на чл.139, ал.1 ТЗ – ищецът не е бил поканен на заседанията с писмена покана, връчена най-малко 7 дни преди провеждането им.

По тези съображения обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд е допустимо и правилно и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК следва да се остави в сила.

Разноски за настоящото производство не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1748/2008г. от Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.