14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128
гр. София, 24.10.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2463 по описа за 2018г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Папагал“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Г. С. срещу решение № 157 от 23.05.2018 г. по т. дело № 209/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 384 от 30.11.2017 г. по т. дело № 278/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение и „Папагал“ ООД е осъдено да заплати на „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД, [населено място] сумата 1 800 лв. – разноски по делото за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „Папагал“ ООД срещу „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД искове за заплащане на сумата 29 892 лв., представляваща стойността на заплатения от „Папагал“ ООД на „Лифт ЛТД“ ООД ремонт на асансьорна уредба през гаранционния период на съоръжението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2014 г. до окончателното плащане на сумата, и за заплащане на сумата 1 206,40 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение от 29 892 лв. в размер на законната лихва за периода от 17.10.2013г. до 10.03.2014г., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 3 973 лв. – направени по делото разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция за неприложимост на минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, предвидени в чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Поддръжа, че направеното смислово и граматическо тълкуване на посочената разпоредба е в нарушение на съдопроизводствените правила и правилата на логиката, както и че съдебният състав не е посочил кой нормативен акт урежда гаранционните срокове във връзка с изработването, монтажа и експлоатацията на асансьори. Касаторът моли обжалваният въззивен съдебен акт да бъде отменен, предявените искове уважени и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Пенка К. в откритото съдебно заседание на 24.09.2019г. и представената писмена защита оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението. Излага доводи за неотносимост на разпоредбите на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. към производството, въвеждането в експлоатация и гаранционния сервиз на асансьорните уредби и приложение на Закона за техническите изисквания към продуктите, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства /обн., ДВ, бр. 94/2001г./ и Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьорите, приета с ПМС № 75/01.04.2003г. Поддържа, че дължимата от ответника по силата на процесния договор престация – проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на асансьорна уредба, не може да бъде квалифицирана като строително-монтажна дейност, легално дефинирана в § 1, т. 40 и т. 38 от ДР на ЗУТ. Ответникът поддържа и останалите възражения, изложени в отговорите /първоначален и допълнителен/ на исковата молба, а именно липса на гаранционен случай, неуведомяване на ответника за настъпилите повреди в асансьора и извършени при ремонта преустройства в нарушение на императивните изисквания за това. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 242 от 22.04.2019г. по т. дело № 2463/2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
Въззивният съд е определил правната квалификация на иска за заплащане на сумата 29 892 лв. по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 5, т. 3 от сключения между страните договор и съответно във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., изм. и доп., бр. 49 от 14.06.2005 г., бр. 98 от 11.12.2012 г., в сила от 11.12.2012 г., бр. 65 от 19.08.2016 г., в сила от 19.08.2016 г./.
Съдебният състав е установил, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях договор за изработка и монтаж на асансьор. Констатирал е, че възложената от ищеца „Папагал“ ООД работа е изпълнена от ответника „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД и приета от възложителя, както и че сградата, представляваща „Търговски и офис център“, с монтирания в нея работещ асансьор е въведена в експлоатация на 01.04.2010 г.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че предвиденият в чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2/31.07.2003 г. 5-годишен гаранционен срок не намира приложение по отношение на монтирания в процесната сграда асансьор. Посочил е, че изработването, монтажът и експлоатацията на асансьори, както и условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа са поели към съответния инвеститор задължението за извършване на гаранционни ремонти за собствена сметка, е дейност, която поради своята специфика не се регулира с правилата на Наредба № 2/31.07.2003 г., нито с правилата на друг подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на ЗУТ. Изложил е съображения, че предвиденият в чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2/31.07.2003 г. 5-годишен гаранционен срок се отнася „за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика“, като изброените в тази разпоредба технически определяеми обекти, идентифицирани като „машини“, „съоръжения“ и „инсталации“, се отнасят единствено до монтажа им в „промишлени обекти“. Съдебният състав е заключил, че обектът, в който е монтиран изработения от ответника и повреден през м. юни 2012 г. асансьор, не може да се идентифицира като „промишлен обект“, тъй като представлява „Търговски и офис център“. Поради изложените съображения въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на твърдението и доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 5, т. 3 от договора, уреждаща 3-годишен гаранционен срок, и нейното заместване по право със срока по чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. /чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД/.
Във въззивното решение е прието, че изработката, доставянето и пускането в експлоатация на асансьор не е „строителна работа“ и срокът по чл. 265, ал. 3, във връзка с ал. 1, предл. 3 ЗЗД е бил 6 месеца. Изложени са аргументи относно характера на сроковете по чл. 265, ал. 3 ЗЗД като преклузивни, а не давностни, поради което могат да бъдат удължавани, което е направено от страните с разпоредбата на чл. 5, т. 3 от процесния договор - гаранционният срок за изработената и монтирана от ответника вещ е определен на 36 месеца. Предвид въвеждане на сградата с монтирания в нея работещ асансьор в експлоатация на 01.04.2010 г., уговореният между страните гаранционен срок, в който всички повреди на асансьора е трябвало да бъдат отстранявани от и за сметка на изпълнителя „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД, е изтекъл на 01.04.2013 г.
Съдебният състав е приел за безспорно, че през м. юни 2012 г. е извършен гаранционен ремонт на асансьора, но за този ремонт не са договорени нито друг /нов/ гаранционен срок, нито удължаване на първоначално договорения 36 – месечен гаранционен срок по чл. 5, т. 3 от договора. Предвид изтичане на уговорения в чл. 5, т. 3 от договора 36 – месечен гаранционен срок на 01.04.2013 г. и настъпване на повредата, за която възложителят на работата /ищецът/ претендира плащане от изпълнителя /ответника/ по гаранционната му отговорност, през м. август 2013 г., т. е. след изтичане на гаранционния срок, въззивният съд е направил извод, че изпълнителят няма задължение да покрие разходите на поръчващия /възложителя/, направени за поправянето на вещта.
По материалноправния въпрос:
Строителният процес представлява съвкупност от дейности, извършвани в определена последователност, фази и етапи през продължителен период от време, с участието на различни лица, част от които трябва да имат специална професионална подготовка. Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон /чл. 161, ал. 1 ЗУТ/. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. По смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ предоставя възможност на строителя да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части /етапи/ от строежа. Съгласно допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството „изпълнител на монтажни работи“ е юридическо или физическо лице със съответната лицензия, изискваща се съгласно действащата нормативна уредба /когато такава се изисква/, с което възложителят или строителят е сключил договор за изпълнение на монтажни работи. Съобразно допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. „доставчик на машини и съоръжения“ е всеки търговец по смисъла на Търговския закон - юридическо или физическо лице, с което възложителят е сключил договор за доставяне на машините и съоръженията за обекта.
Инвестирането в строителния процес за изграждане на сграда е свързано с влагане на средства за придобиване на недвижими имоти или учредяване на право на строеж върху недвижими имоти, върху които ще се строи, за придобиване на материали, които се влагат в строежа, съоръжения, които се монтират, вътрешни инсталации, строителна механизация, техника, работна ръка, складови помещения и други. Обикновено инвеститор на строежа е възложителят, а в хипотезата на прехвърлена идеална част от поземления имот или учредено право на строеж на отделни обекти на строителя, инвеститор може да бъде и строителят.
Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на ЗУТ. Съобразно разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 1 – т. 6 ЗУТ в редакцията, действаща към момента на изграждане на процесната сграда, произвеждане и монтиране на асансьора в нея, строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за носимоспособност, безопасност при пожар, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, енергийна ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение. Съобразно чл. 169, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности /ал. 3, т. 1/, инженерно-техническите правила за защита при бедствия и аварии /ал. 3, т. 2/ и физическа защита на строежите /ал. 3, т. 3/. Наредбите за определяне на посочените изисквания, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия, се издават от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с компетентните министри на основание чл. 169, ал. 4 ЗУТ. Съгласно § 18, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗУТ министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява образци на документи по прилагането на ЗУТ.
Съгласно чл. 160, ал. 3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация /ползване/ с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ЗУТ е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Наредба № 2/31.07.2003 г. е издадена на основание чл. 177, ал. 2 и цитираната разпоредба на чл. 160, ал. 3 ЗУТ.
В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. са регламентирани различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, както следва: 1. за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях - 10 години; 2. за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии - 8 години; 3. за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5 години, а в агресивна среда - 3 години; 4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи /подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др./, както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5 години; 5. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика - 5 години; 6. за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци - 5 години; 7. за преносни и разпределителни проводи /мрежи/ и съоръжения към тях на техническата инфраструктура - 8 години; 8. за автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две години, а при основни ремонти - една година; 9. за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици /мостове, тунели и др./ при ново строителство - 10 години; при основен ремонт и рехабилитация - 4 години; 10. за железопътни линии и самолетни писти при ново строителство - 10 години; при основен ремонт и рехабилитация - 8 години; 11. за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи - 8 години; 12. за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи - 8 години.
Предвиденият в т. 5 на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. петгодишен гаранционен срок за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика се отнася не само за монтажа на машини и съоръжения в промишлени обекти, а включва монтажа на машини и съоръжения във всички сгради, попадащи в различните категории строежи, определени в чл. 137, ал. 1 ЗУТ.
За да стигне до този извод, настоящият съдебен състав отчита, че при извършеното изброяване на термините „машини“, „съоръжения“, „инсталации на промишлени обекти“, „контролно-измервателни системи“ и „автоматика“ в разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/31.07.2003 г. законодателят е употребил предлога „и“ веднъж – в края на изброяването, и не е предвидил употребата на предлога „и“ между термините „съоръжения“ и „инсталации на промишлени обекти“.
Освен граматическото тълкуване на посочената правна норма, следва да бъде съобразено, че строежът трябва да бъде изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа, изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Изпълнението на строителните и монтажните работи трябва да бъде извършено с материали, изделия и продукти в съответствие с основните изисквания към строежите и при спазване на технологичните изисквания за влагането им. При извършване на ново строителство или реконструкция на сгради целта на законодателя е след въвеждането на обектите в експлоатация, респективно след издаване на разрешение за ползването им да бъде осигурено нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и да бъде предвидена възможност за отстраняване на скритите дефекти в минимални гаранционни срокове.
Когато в съгласувания и одобрен инвестиционен проект е предвидено изграждане на асансьорна уредба /съвкупност от асансьор и функционално свързани с него части на строежа – шахта, шахтна яма, машинно помещение, етажни площадки и др./, проектирането, изпълнението, поддържането и експлоатацията на асансьора и неговите предпазни устройства трябва да отговарят освен на изискванията съгласно част ІІІ „Строителство“, раздел ІІІ „Изисквания към строежите“ ЗУТ, също и на специалните изисквания, предвидени в Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, приета с ПМС № 47/15.03.2016 г. /ДВ, бр. 23/25.03.2016 г./, съответно сега отменената Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, приета с ПМС № 242/24.10.2001 г. /ДВ, бр. 94/02.11.2001 г./ - за асансьорите, пуснати на пазара преди 20.04.2016 г. /§ 5 ПЗР на Наредбата от 2016 г./, Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, приета с ПМС № 75/01.03.2003 г. /ДВ, бр. № 33/11.04.2003 г./, Наредба № 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради /ДВ, бр. 46/ 19.06.2009 г./.
Съгласно чл. 32 ЗТИП асансьорите представляват съоръжения с повишена опасност. Със специалните разпоредби на ЗТИП и посочените подзаконови нормативни актове е уреден техническият надзор на съоръженията с повишена опасност, въведени са съществени изисквания към асансьорите и предпазните устройства, процедурите за оценяване на съответствието и начините за удостоверяване на съответствието със съществените изисквания, регламентирани са техническите изисквания, правилата и нормите за безопасна експлоатация на асансьорите, реда за осъществяване на технически надзор на асансьорите, както и изискванията при избора и проектирането на асансьорни уредби с пътнически и товаро-пътнически асансьори в жилищни и общественообслужващи сгради до 20 етажа. Целта на завишените изисквания в специалните нормативни актове е да бъдат предприети всички подходящи мерки, за да се гарантира, че асансьорите и техните предпазни устройства, които попадат в обхвата на съответните нормативни актове, могат да бъдат пускани на пазара и пускани в действие само ако при правилно монтиране, поддържане и използване по предназначение не застрашават безопасността и здравето на хората или на вещите.
В ЗТИП, отменената и сега действащата Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори и Наредба № 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради не е предвиден минимален гаранционен срок за осигуряване нормалното функциониране и ползване на асансьора в завършения строителен обект и отстраняване на скритите дефекти след въвеждането му в експлоатация. Липсата на такъв гаранционен срок в специалните нормативни актове не води до извод за неприложимост на чл. 160, ал. 4 ЗУТ и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
По смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства /отм./, чл. 1 § 2 от въведената с § 1б от ДР на посочената наредба Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно асансьорите /отм./, чл. 2, т. 1 и т. 2 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори и § 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на сега действащата Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства „асансьор“ е подемно съоръжение, което обслужва определени нива чрез превозващо устройство, движещо се по твърди направляващи елементи, наклонени под ъгъл, по-голям от 15 градуса спрямо хоризонталата, или подемно съоръжение, което се движи по определена траектория, дори когато не се движи по твърди направляващи елементи, а „превозващо устройство“ е част от асансьора, в която се намират хора и/или се поставят товари, за да бъдат повдигани или спускани.
Отчитайки дадената легална дефиниция на понятията „асансьор“ и „превозващо устройство“ заедно с изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ и тези, определени със ЗТИП, правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, технологичните изисквания за монтиране на съответните съоръжения, вкл. асансьори, тяхното поддържане и използване по предназначение без застрашаване на безопасността и здравето на хората или на вещите, настоящият съдебен състав приема, че Наредба № 2/31.07.2003 г. намира приложение към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор /лицето, което монтира асансьора/ са поели към съответния инвеститор, респективно строител задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти. Този извод съответства на даденото граматическо, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2/31.07.2003 г.
По време на строителния процес на изграждане на една сграда се сключват множество договори, въз основа на които възникват различни договорни правоотношения - съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Договорът за проектиране, доставка и монтаж на предвидения в одобрения инвестиционен проект асансьор обикновено се сключва между възложителя /инвеститора/ по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и производителя, който поема задължението да проектира, изработи и монтира асансьора, съответно лицето, което монтира асансьора /ако монтажът се извършва от друго лице/, в качеството им на изпълнител, а в хипотезата на придобита идеална част от поземления имот или учредено право на строеж за определени обекти на строителя договорът може да се сключи между строителя в качеството му на възложител и производителя, съответно лицето, което монтира асансьора, в качеството им на изпълнител. Изграждането на асансьорната уредба, представляваща съвкупност от асансьор и функционално свързани с него части на строежа, проектирането, изпълнението и монтажа на асансьора в сградата, както и поддържането и неговата експлоатация трябва да отговарят на изискванията, предвидени в част ІІІ „Строителство“, раздел ІІІ „Изисквания към строежите“ от ЗУТ и на специалните изисквания, предвидени в горепосочените нормативни и подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 16 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори лицето, отговорно за работата по сградата или строителната конструкция, и лицето, което монтира асансьора, обменят помежду си необходимата информация и предприемат необходимите мерки за осигуряване на правилното функциониране и безопасното използване на асансьора. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 6, § 1 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори, чл. 4, ал. 3 от отменената през 2016г. Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, както и чл. 4, § 2 от отменената Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29 юни 1995 година за сближаване законодателствата на държавите-членки относно асансьорите.
Съгласно чл. 1, § 4 от Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 29.06.1995 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки относно асансьорите /отм./ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства /отм./, двете действали към момента на изработване и монтиране на процесния асансьор, „производител/монтажник на асансьор“ /по Директивата/, съответно „лице, което монтира асансьора“ /по Наредбата/ означава физическо или юридическо лице, което носи отговорността за проектирането, производството /изработването/, монтажа и пускането на пазара на асансьора, нанася маркировката „CE“ и изготвя декларацията на ЕО за съответствие. Посочената директива е транспонирана в националното ни законодателство с § 1б от ДР на посочената наредба. Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори и § 1, ал. 1, т. 6 от сега действащата Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори „лице, което монтира асансьора“ означава физическо или юридическо лице, което носи отговорността за проектирането, производството, монтажа и пускането на пазара на асансьора.
Минималните гаранционни срокове за новоизпълнените строителни конструкции на сградата и съоръженията и в частност на функционално свързаните с асансьора части на строежа – шахта, шахтна яма, машинно помещение /като конструкция, без машината - двигател и други части за управление на асансьора/, етажни площадки и др., са определени в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – 10 години. Строителят носи гаранционна отговорност пред възложителя /инвеститора/ за появили се през този период скрити дефекти в конструкцията на сградата. Минималните гаранционни срокове за монтажа на асансьора в новопостроената сграда /превозващо устройство - асансьорна кабина, средства за окачване и/или поддържане на кабината, водачи, допълващи механизми, свързващи елементи, помощни средства, предпазни устройства, асансьорна машина и др./ са определени в чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – 5 години. Производителят на асансьора и/или лицето, което монтира асансьора, носи гаранционна отговорност пред възложителя /инвеститора/ за появилите се през този период скрити дефекти на асансьора, съответно за неговия монтаж. В хипотезата, когато строителят е придобил идеална част от поземления имот или му е учредено право на строеж върху определени обекти и той е сключил договора за проектиране, доставка и монтаж на асансьора в качеството си на възложител /инвеститор/, производителят и/или лицето, което монтира асансьора, носи гаранционна отговорност за скритите дефекти пред строителя в качеството му на възложител /инвеститор/.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос:
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и Законът за устройство на територията намират приложение към условията и сроковете, при които производителят и/или лицето, което монтира асансьора /изпълнителят/ са поели към съответния инвеститор /възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ или строител по чл. 163, ал. 1 ЗУТ в хипотезата на сключен от последния като възложител договор за проектиране, доставка и монтаж на асансьор в новопостроена сграда/ задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти. Минималният гаранционен срок за завършен монтаж на асансьор в новопостроен обект се определя с договора между възложителя и изпълнителя и не може да бъде по-малък от пет години, считано от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация /издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация/.
По правилността на въззивното решение:
Предвид отговора на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че предвиденият в чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2/31.07.2003 г. 5-годишен гаранционен срок не намира приложение по отношение на монтирания в процесната сграда асансьор. Изводът, че изработването, монтажът и експлоатацията на асансьори, както и условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа са поели към съответния инвеститор задължението за извършване на гаранционни ремонти за собствена сметка, е дейност, която поради своята специфика не се регулира с правилата на Наредба № 2/31.07.2003 г., нито с правилата на друг подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на ЗУТ, противоречи на закона.
Неправилно въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД и е приела за неоснователни твърдението и доводите на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 5, т. 3 от договора, уреждаща 3-годишен гаранционен срок, и нейното заместване по право със срока по чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. /чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД/. Съгласно чл. 160, ал. 4, изр. 2 ЗУТ определените с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал. 3. Посочената разпоредба е императивна, поради което клаузата на чл. 5, т. 3 от процесния договор е нищожна в частта за предвидения 36-месечен гаранционен срок поради противоречие с цитираната императивна правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 4, предл. 1 ЗЗД, чл. 160, ал. 4, изр. 2 и ал. 5 ЗУТ гаранционният срок за монтираните машини и съоръжения - процесния асансьор по сключения на 15.07.2009 г. между „Папагал“ ООД и „К. В. – Монтажи – 97“ ЕООД договор е 5-годишен и започва да тече от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация. Разрешението за ползване на строеж: „Търговски и офис център“, находящ се в УПИ VІ-общ., кв. 117 по плана на [населено място], [улица], в който е монтиран процесният асансьор, е издадено на 01.04.2010 г., поради което гаранционният срок е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 01.04.2015 г. Следователно изводът на въззивния съд, че изпълнителят няма задължение да покрие разходите на възложителя, направени за поправянето на асансьора, поради изтичане на гаранционния срок на 01.04.2013 г. е неправилен.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК поради нарушение на материалния закон. Поради обстоятелството, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са обсъдили останалите относими към спорните факти доказателства и останалите релевирани своевременно от ответника правоизключващи възражения и правни доводи, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на спора въззивната инстанция следва да обсъди всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка, въведените от ответника възражения и релевираните от страните правни доводи.
С оглед изхода на спора касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Направените разноски за касационното производство следва да бъдат съобразени и присъдени по правилата на чл. 78 ГПК от въззивния съд в зависимост от изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 157 от 23.05.2018 г. по т. дело № 209/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.