3

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 521/2011 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт П. Д. М., против решение от 24. 11. 2010 г. по гр. д. № 6245/2010 г. на Софийски градски съд ІV „в” въззивен състав. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 333, ал. 3 КТ. Поддържа се, че установената в посочената норма закрила не засяга ищеца, тъй като същият е бил председател не на обединената синдикална организация на К. към [фирма], а на основната синдикална организация на К. в У. „Механизация и автотранспорт” към [фирма]. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Ответникът по касационната жалба А. М. А. изразява становище за правилност на въззивното решение.
С определение № 1128 от 21. 10. 2011 г. по гр. д. № 521/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 08. 04. 2010 г. по гр. д. № 5871/2010 г. на Софийски районен съд, ГК, 62 с-в в обжалваната част, с която са уважени предявени от А. М. А. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконно, тъй като работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ. Приел е, че ищецът е бил председател на основната синдикална организация на К. в Управление „Механизация и автотранспорт” към [фирма], която е член на О. синдикална организация към [фирма], поради което по отношение на него се разпростира закрилата, дадена с цитираната разпоредба. Приел е, че уволнението е извършено въпреки несъгласието на Об СО на К. за прекратяване на трудовото правоотношение със същия на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което е незаконно и следва да бъде отменено.
По поставения от касатора материалноправен въпрос настоящият състав приема следното:
Целта на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, вр. пар. 1, т. 6 КТ е да се даде социална защита на тези синдикални дейци, които, заради ръководните функции в съответната синдикална организация и с цел защита на правата на работниците и служителите, влизат в спорове и конфликти с работодателя. В предприятия, в които обединената синдикална организация на цялото предприятие е образувана от основни синдикални организации в организационно и икономически обособените звена към предприятието /заради различните по вид, характер и обем дейности на предприятието и многочисленост на персонала/, тези спорове и конфликти най-често възникват между работодателя и синдикалното ръководство на основните синдикални организации, защитаващи правата на работници и служители от съответното структурно подразделение на предприятието, а не между работодателя и членовете на синдикалното ръководство на обединената синдикална организация. В тези случаи закрилата по чл. 333, ал. 3, вр. пар. 1, т. 6 КТ обхваща както членовете на синдикалното ръководство – председател и секретар на обединената синдикална организация на цялото предприятие, така и членовете на ръководството председател и секретар на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието. Противното разрешение би изключило от кръга на закриляните по чл. 333, ал. 3 КТ синдикални дейци тези, които в най-голяма степен се нуждаят от защита при уволнение.
Поради изложеното и на основание чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав приема за правилна по посочения въпрос практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.
Към уволнението на ищеца по отношение на същия се е разпростирала закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Той е бил председател на основната синдикална организация на К. в Управление „Механизация и автотранспорт” към [фирма] - член на О. синдикална организация към [фирма]. О. синдикална организация към [фирма] не е дала съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Липсата на съгласие по чл. 333,ал. 3 КТ от съответния синдикален орган води до незаконност на уволнението и налага отмяната му само на това основание, без да се разглежда спорът по същество и да се установява дали уволнението е незаконно и на други основания /чл. 344, ал.3 КТ/. Налице са били предпоставките за уважаване и на исковете по чл. 344, ал.1, точки 2 и 3 КТ - отмяна на уволнението като незаконно, безсрочен характер на прекратеното трудово правоотношение, незаетост по трудово правоотношение шест месеца след уволнението, установен размер на обезщетението.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, обжалваното въззивното решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед разпоредбата на пар. 5в ЗТР следва да се отбележи, че от удостоверение изх. № 20090907145600/7. 09. 2009 г., издадено от Агенция по вписванията е видно, че [фирма] е пререгистрирано в АВ в срока по пар. 4, ал. 1 ЗТР.
Ответникът по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24. 11. 2010 г. по гр. д. № 6245/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 08. 04. 2010 г. по гр. д. № 5871/2010 г. на Софийски районен съд, ГК, 62 с-в в частта, с която са уважени предявени от А. М. А. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: