Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2573 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Етажна собственост „П. П.“, [населено място], представлявана от управителя С. М. К., чрез адв. В. С. Н. от АК София, срещу определение № 18447/13.10.2015 г. по ч.гр.д. № 11754/2015 г. на СГС.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
В. Р. Фърнад и Зора Д. К., чрез адв. Боян В. С., отговарят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна.
Р. П. Н. и Л. П. Ц., чрез адв. М. И. П. от АК София, отговарят, че частната жалба е нередовна – не е внесена държавна такса, както и, че тя е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, с представени доказателства за внесена държавна такса, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е висящ иск по чл. 108 ЗС, образуван в гр.д. № 23233/2007 г. В хода на висящото производство е подадена молба от Етажна собственост „П. П.“, [населено място] за конституиране като главно встъпило лице, като предявява самостоятелно иск за собственост срещу първоначалните страни.
Пъвостепенният съд е оставил без движение исковата молба на третото лице, с указание за внасяне на дължимата държавна такса по делото и уточняване придобивното основание на собствеността. След удължавана на срока и поредно неизпълнение, първостепенният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане иска на третото лице и да го конституира по реда на чл. 225 ГПК, като е върнал исковата молба.
Въззивният съд е потвърдил съдебния акт на първата инстанция.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса следва ли съдът да се произнесе по редовността на исковата молба за главно встъпване, преди да се е произнесъл по редовността на първоначалната искова молба.
Въпросът е неотносим към предмета на делото, защото исковата молба, по която е образувано през 2007 г. съдебното производство, висящо пред СРС, е редовна. Ако ищците по първоначалния иск не са собственици на имота, както твърди касатора, това е от значение за основателността на иска, не и за редовността на исковата молба.
От друга страна, не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът не излага съображения за необходимостта от отговор на повдигнатия от него въпрос с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото (бланкетно се е позовал на цитираната по-горе правна норма). Независимо от това, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че няма никакво съмнение нито в доктрината, нито в съдебната практика, че условие за допустимост на встъпването по чл. 225 ГПК е висящ исков процес в първа инстанция, до приключване на съдебното дирене, а такъв е налице и при нередовна първоначална искова молба, до връщането й по чл. 129, ал. 3 ГПК. Евентуална нередовност на първоначалната искова молба няма никакво отношение, нито изключва изискванията за редовност на иска, предявен от главно встъпващото лице.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18447/13.10.2015 г. по ч.гр.д. № 11754/2015 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: