Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 4 ноември  две хиляди и девета  година, в състав:


     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                                                         АЛБЕНА БОНЕВА


при участието на секретаря  Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело №  3817/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
П. к. „П” с. К. община Ц. област Русе е обжалвала решението на Русенския окръжен съд от 23.05.2008г по гр.д. № 201/2008г с което е оставено в сила решението на Беленския районен съд от 18.01.2008г по гр.д. № 534/2006г в частта в която е бил отменен нот.акт № 187/97г на ПК „К” с. К. легитимиращ като собственик Потребителната к. и на построената върху дворното място от 1 580 кв.м. сграда със 142 кв.м. застроена площ”.
В касационната жалба се твърди,че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на материални закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
С Определение № 476 от 12.05.2009г по настоящето гр.д. № 3817/2008г ВКС,тричленен състав на четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че разрешените от Русенския окръжен съд въпроси за издадения констативен нотариален акт ,легитимиращ Потребителната к. като собственик,са били разрешени в противоречие с практиката на ВС и по –конкретно в противоречие на Т. Р. № 178/86г ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Л. А. А. към момента на предявяване на исковата молба непълнолетна и за това тогава е действала със съгласието на майка си Б предявила иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Потребителната к. „П” с. К. за предаване владението върху дворно място от 1 580 кв.м.,представляващо поземлен имот № 218 от кв.71 по плана на с. К.,заедно с построената върху него сграда-кафе – бар с автоспирка. Свето право на собственост ищцата доказвала с нот.акт № 98 от 13.07.2006г от който е било видно,че имотът е бил придобит чрез правна сделка-покупко-продажба.
Ответникът П. к. „ Първи май К. ” оспорила исковете и противопоставила нотариален акт за собственост № от 17.05.1997г,издаден по реда на чл.483 ГПК /отм/.
Беленският районен съд с решението си от 18.01.2008г по гр.д. № 534/2006г уважил изцяло предявените искове за собственост като приел,че ищцата Л. А. А. от гр. С. била изключителен собственик както на дворното място,така и на построената върху него сграда кафе-бар с автоспирка. Това мотивирало съдът и да отмени нот.акт № 187/97г.
Русенският окръжен съд,обаче произнасяйки се по жалбата на Потребителната к. за сградата, приел обратното-че тя е собственик на кооперацията,а не на частното лице Л. А. И въпреки ,че постановил решение отменяващо решението на първоинстанционния съд и отхвърляйки искът за ревандикация на сградата с предназначение за кафе-бар и автоспирка в с. К., Русенският окръжен съд оставил в сила решението в частта,отменяща издадения по обстоятелствена проверка нот.акт № 187/97г в частта за сградата,построена в дворно място от 1 580 кв.м.,представляващо поземлен имот № 218 от кв.71 по плана на село К. община Ц. област.
Така постановеното решение в тази част е неправилно.
Вярно е че нотариалният акт,издаден на ПК „П” е издаден по реда на охранителното производство. Но този акт представлява и удостоверяващ официален документ и има посочената в чл.143 ГПК /отм/ или чл.179 ГПК действащ ,доказателствена сила.. Съгласно Т. Р. № 178от 30.06.1986г по гр.д. № 150/85г ОСГК
„Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. При уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява”
В конкретния случай искът за собственост по чл.108 ЗС по отношение на сградата,построена в дворното място представляващо поземлен имот № 218 от кв.71 с. К., е бил отхвърлен. Това е означавало,че в тази част издаденият нотариален акт е бил законосъобразен и че Потребителната к. е можела да се ползва от него . Той неправилно е бил отменен,защото искът за собственост срещу Кооперацията е бил отхвърлен,а не уважен-вж. чл.431 ал.2 ГПК /отм/..
Върховният касационен съд следва да отмени решението на Русенския окръжен съд в обжалваната част и да постанови ново решение с отхвърляне искането за отменяване нот.акт № 187/97г и в частта за сградата-кафе-бар с автоспирка. По този начин разрешението на въпроса с отменяването на издаден по реда на обстоятелствената проверка нот.акт по искане на собственик, засегнат от правен спор,ще се разреши съобразно практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд- Т. Р. № 187/86г на ВС, ОСГК и Р № 852/11.10.1999г по гр.д. № 205/99г ВКС, 2 ГО.-„Отменяването или изменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение,а зависи от извода на делото по иска,с който е разрешен спора за удостовереното с него материално право”
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд
ОТМЕНЯВА решението на Русенския окръжен съд от 23.05.2008г по гр.д. № 201/2008г в частта в която е оставено в сила решението на Беленския районен съд от 18.01.2008г по гр.д. 534/2006г,отменяващо нот.акт № 187/97г и в частта за „ построената в него сграда от 142 кв.м. застроена площ-„Автоспирка”/ в дворно място от 1 580 кв.м. представляващо поземлен имот № 218 от кв.71 по регулационния план на село К.,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на Л. А. А. от гр. С. за отменяване на нот.акт № 187 том І дело № 1321/97г на Районния съд гр. Б. и в частта в която П. к. „П” с. К. е била призната за собственик и на сграда със застроена площ от 142 кв.м.-АВТОСПИРКА- построена в дворното място от 1 580 кв.м. и съставляващо поземлен имот № 218 от кв.71 по регулационния план на село К. община Ц. област.
ОСЪЖДА Л. А. А. да заплати на П. к. „П” с. К. област направените по делото разноски пред ВКС в размер на 97 /деветдесет и седем / лева.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: