Р Е Ш Е Н И Е

№ 653

С. 25.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1854 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от С. Д. С. от [населено място],чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 1364 от 14.07.2009г.по в.гр.д.№ 1308 по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 168 от 14.12.2006г.по гр.д.№ 269/2006г.на Районен съд Пловдив,І състав,с което са уважени предявените от С. Д. С. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ против [фирма] [населено място],район „К. село” и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове- за признаване на уволнението й,извършено със заповед № 950 от 15.12.2005г. за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност-„механик Главен разпределител” и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2 290.14лв.

Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

С определение № 197 от 24.02.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси за наличието на реално осъществено закриване на част от предприятието и за това- дали в тази хипотеза/при уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ/-извършването на подбор е задължение или право на работодателя.

В съдебно заседание касаторката се явява лично и се представлява от процесуалния си представител,който пледира за уважаване на подадената касационна жалба. Представя и писмени бележки.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото произнасяне от съдилищата по горепосочените въпроси,установено с приложени към касационната жалба решения. От тях –настоящият съдебен състав възприема становището,изложено в тези,които приемат,че за закриване на част от предприятието може да се говори,когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено,така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност,което и налага освобождаването на работниците,осъществявали тази дейност. Закриване на част от предприятието е различно и не е идентично със случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието,налагащо вливане,сливане,трансформиране,промяна на наименованието на негови отделни звена.В тези случаи –дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност,осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин,че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието-подбор не е възможен,защото няма между кого да се извърши.В такава хипотеза –работодателят може/но не е длъжен/да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието,чиято дейност е закрита,а други, работещи в други поделения на предприятието,чиято дейност се запазва.
Така дадения отговор на поставените въпроси се разминава с приетото от въззивният съд на базата на приетите по делото заключения на четири експертизи.С тях е установено следното:
Ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение с ответника,като е заемала длъжността”механик-репартитор”/сходна с посочената във въззивното решение-„механик- Главен разпределител”/ в отдел ”Аналогова комутация ВАТЦ4” в Р. П.. Тя е уволнена на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,поради закриване на част от предприятието със заповед № 950,считано от 20.12.2005г.
Със заповед на главния изпълнителен директор на [фирма] – в изпълнение на решение на Управителния съвет на [фирма] е постановено прекратяване на цялостната дейност на Р. П.,считано от 1.04.2006г.
Същевременно- по силата на решение от 7.10.2004г.на УС са създадени четири нови М.”Р. като организационни структури.
Вещото лице, изготвило допълнителното заключение,входирано в съда на 15.11.2006г.е категорично,че „към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата- в структурата на „БТК АД” са съществували едновременно- и старото Р. П. и новото - Административен район”ЮГ”.Със заповед № 230 от 13.01.2006г.на директора на Р. П. са внесени промени в щатното разписание, считано от 16.01.2006г. като до 1.04.2006г.са продължили да съществуват – по щатно разписание- и заеманата от ищцата длъжност :”механик-репартитор”, и сходната по трудови функции и професионални изисквания и квалификация на заеманата от ищцата - длъжност „техник първа степен Аналогова мрежа”, които са били заети от други лица,с които не е прекратено трудовото правоотношение.
Отделно от горното - вещото лице, изготвило допълнителните заключения, входирани в съда на 2.09.2008г.и на 30.10.2008г.- установява, че заеманата от ищцата длъжност е била запазена и е продължила да съществува и след създаването на Административен район”ЮГ”.
Установено е и,че основната изпълнява дейност и на закритото структурно поделение на юридическо лице „БТК АД”- Р. П. и на новосъздаденото - Административен район”ЮГ е една и съща-„далекосъобщения”, отговаряща на код по Н. : 6420.
Съгласно заключението, входирано в съда на 30.01.2009г.- дейността на експлоатационното звено-репартитор към А. в Р. П. съществува и понастоящем в Административен район”ЮГ”-гр.П., като са идентични осъществяваната дейност и трудовите функции на предишната заемана от ищцата длъжност и тези на техниците,които понастоящем обслужват главен разпределител към описаните пет А. в Административен район”ЮГ”-гр.П..
При тези факти въззивният съд е приел,че е налице реално осъществено закриване на част от предприятието-в случая на Р. П..
Настоящият съдебен състав намира така направения извод за неправилен.Не е налице реално осъществено закриване на част от предприятието,защото не е окончателно преустановена осъществяваната от Р. П. дейност.Напротив-тя продължава да се осъществява и понастоящем от новосъздаденото звено- Административен район”ЮГ”-гр.П..
Освен това-от съществено значение за уволнението на ищцата е,че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение /20.12.2005г./ - дейността и на Р. П. не е била закрита.Това е станало три месеца по-късно, считано от 1.04.2006г. Към момента на уволнението на ищцата - в структурата на „БТК АД” са съществували едновременно- и старото Р. П. и новото - Административен район”ЮГ”.Следователно – към този момент – въобще не може да се приеме,че е налице преустановяване на дейността на обособеното звено Р. П.,за да се обсъжда наличие на „закриване на част от предприятието”по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 от КТ.
Отделно от изложеното-установено с гореописаните заключения на експертизи е,че до 1.04.2006г.са продължили да съществуват по щатно разписание – тъй както заеманата от ищцата длъжност,така сходна по трудови функции и професионални изисквания и квалификация на заеманата от ищцата длъжност.В такава хипотеза- извършването на подбор е задължително,а такъв не е проведен.

Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени поставения въззивен съдебен акт и да реши въпроса по същество като признае уволнението,извършено със заповед № 950 от 15.12.2005г. за незаконно.Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност-„механик репартитор”.

Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,което съгласно заключението на приетата експертиза следва да е в размер на 2 290.14лв.

С оглед направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК-претенцията за разноски е основателна,но поради липса на доказателства за размера й -съдът не може да присъди такива.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1364 от 14.07.2009г.по в.гр.д.№ 1308 по описа за 2007г.на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА уволнението,извършено със заповед № 950 от 15.12.2005г. на Директора на [фирма] [населено място],с която считано от 20.12.2005г.на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието със С. Д. С. ЕГН [ЕГН] от@@18@[жк]бл.50 вх.”Г”ет.6 ап.17 за незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Д. С. на заеманата преди уволнението длъжност -„механик репартитор”.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], със седалище и адрес на управление:гр.С. 1606, район „К. село” [улица],представлявана от Москени да заплати на С. Д. С. ЕГН [ЕГН] от@@24@[жк]бл.50 вх.”Г”ет.6 ап.17 сумата от 2 290.14лв./две хиляди двеста и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/,представляваща обезщетение за времето,през което е останала без работа поради уволнението за периода 20.12.2005г.- 20.06.2006г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 1.02.2006г.до окончателното й изплащане като в останалата част ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], със седалище и адрес на управление:гр.С. 1606, район „К. село” [улица],да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 152 лева/сто петдесет и два лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.