Р Е Ш Е Н И Е
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия В. Марева гр. д.№ 1931 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 4897/29.10.2015г. постановено по гр.д. № 219/2015г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението № 8379 от 05.12.2014г. по гр.д. № 4130/2011г. на Благоевградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. К. Г. от [населено място], С. К. П. от [населено място] и Т. К. С. от [населено място], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 1428кв.м. и административен адрес [населено място], [улица], по предходен план имот №9042 в квартал 6, трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване; отменен е нотариалният акт за собственост върху недвижимия имот, придобит по ЗСПЗЗ, № 109, том II, рег. № 4778, дело № 309/2003г., съставен в полза на В. К. Г., С. К. П. и Т. К. С..
Подадени са две касационни жалби - от В. К. Г., чрез пълномощника адв. А. Б. и от С. П. и Т. С., чрез пълномощника им адв. К. Д.. В двете жалби се поддържа неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, неправилност и необоснованост на изовдите, че е налице правпиемство между ищцовото дружество и бившият Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване/ЗИЕНТО/ .
Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Г. Ц., чрез процесуалния си представител адв. М. А., оспорва касационните жалби.
С определение № 308 от 07.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.2 поради констатирано противоречиво разрешаване на въпроси, свързани с правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
Спорът е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] относно поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ от 1428кв.м. и е насочен против ответниците, чиято собственост върху имота е възстановена по ЗСПЗЗ. За да приеме иска за основателен, съдът е установил, че терен с площ 27 дка, собственост на АПК, е бил предоставен за оперативно управление на Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване/ЗИЕНТО/, съгласно отразеното в А. от 24.10.1988г.; заводът е използвал предоставената му площ, като е изградил два от първоначално предвидените четири производствени корпуса, а също и е предоставял под наем част от земята на друга стопанска организация. Държавна фирма „И." е регистрирана по реда на Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 5.04.1989г. на СГС по ф.д. № 280/1989г. и е създадена с имуществото на прекратените държавни стопански организации, в това число ЗИЕНТО - Б.. С Разпореждане на Министерския съвет № 19/17.09.1991г. държавна фирма „И." е преобразувана в холдингово дружество с държавно имущество, чийто капитал е формиран от имуществото на посочените в Приложение № 1 поделения на ДФ "И.", от акции в изброените в приложение № 2 акционерни дружества и от дялово участие в посочените в същото приложение дружества с ограничена отговорност, в това число и [фирма] - Б.. Холдинговото акционерно дружество с фирма [фирма] е регистрирано с решение от 18.11.1991 г. на СГС по ф.д. №25485/1991г. С решение № 2161 от 30.07.1999г. по фирмено дело №1300/1999г. на Благоевградския окръжен съд е регистрирано дружество [фирма], със съдружници Държавата и [фирма] - [населено място], с капитал от 50 000лв., от които дяловото участие на държавата е 35000лв., а на [фирма] - 15 000лв. В дружествения договор е посочено, че дружеството се учредява като универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Б. и същото е отразено в решението за регистриране на дружеството. С решения от 24.01.2002г. и от 20.07.2004г. по фирменото дело са вписани нови съдружници [фирма] и [фирма] в резултат на договори за приватизационна продажба на дяловете на държавата. При тези доказателства съдът е заключил, че ищецът установява придобиването на собствеността на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./
Възражението на ответниците, че са собственици на имот с идентификатор 04279.620.12 по КККР на Б. на основание земеделска реституция, съдът е отхвърлил като е приел, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е част от осъществено мероприятие на държавно промишлено предприятие; земята е част от производствения терен на завода, включващ площ от 27 дка; включена е в капитала на дружеството и към момента на сключването на приватизационния договор № РД-01-59/01.11.2001 год. Земята е заплатена на АПК по реда на ЗООЗП/отм./ и е изгубила своя земеделски характер. Ето защо, са налице пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и по § 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОБП/отм./ за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот на наследниците на К. Д. Т.. Възражението на ответниците са придобиване на собствеността посредством давностно владение е отхвърлено по съображения, че липсват доказателства за осъществявана от тях фактическа власт върху имота.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване с влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд на въпросите, касаещи правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване и по-конкретно относно правоприемството при приеобразуването на ДФ „И.“ . Налице са влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд и на Софийски апелативен съд по спорове за собственост между настоящия ищец и различни физически лица, претендиращи реституция върху земи, представляващи част от терена от 27 дка, ползван от предприятието на ищеца. В тези решения въпросът дали [фирма] е правоприемник на ЗИЕНТО и дали на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ дружеството се явява собственик на недвижимия имот, предоставен за стопансване и управление на завода, е решаван разнопосочно. И. необходимостта от преодоляване на това противоречиво решаване на въпроса е предизвикала допускането на касационно обжалване.
В решение № 1320 от 27.06.2014г. по гр.д. № 4533/2013г. на Софийски апелативен съд, решение № 2626 от 15.06.2015г. по гр.д. № 898/2014г. на Благоевградски окръжен съд, решение № 4694 от 07.11.2014г. по гр.д. № 622/2014г. на Благоевградски окръжен съд е прието, че теренът от 27 дка е бил предоставен за оперативно управление на ЗИЕНТО, чийто активи и пасиви са поети от регистрираната по УСД ДФ”И.”, която от своя страна е преобразувана през 1991г. в няколко дружества с държавно имущества, сред които [фирма]. Въпреки това е прието, че не е доказано преминаването на процесния терен в патримониума на ищцовото дружество чрез универсално правоприемство и апортиране на имуществото на ЗИЕНТО по силата на Р. № 19 от 17.09.1991г. Основание за този извод е фактът, че дружеството [фирма], регистрирано през 1999г., е учредено от Държавата и от [фирма], като капиталът му е формиран само от парични вноски, без апортиране на имущество.
В друга група влезли в сила решения: Решение № 1134 от 01.06.2015г. по гр.д. № 749/2015г. на Софийски апелативен съд, решение № 168 от 21.04.2011г. по гр.д. № 705/2010г. на Благоевградски окръжен съд, както и в сега обжалваното решение е прието, че ищцовото дружество е универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО, което изрично е посочено при учредяване на дружеството, в решението за регистриране на дружеството, а и е видно при проследяване на извършеното преобразуване.
На основание чл. 291, т.1 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката във втората група решения. Съображенията са следните: Преобразуването на Държавна фирма „И.”, извършено с Разпореждане на Министерски съвет № 19 от 17.09.1991г., е в три насоки: 1/ създаване на еднолично акционерно дружество с държавно имущество [фирма], 2/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които [фирма] има финансово участие, изразяващо се в акции от акционерни дружества или дялове от дружества с ограничена отговорност, съгласно Приложение № 2; 3/ създаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество съгласно Приложение № 3.
В случая, [фирма] е едно от дружествата, в които [фирма] има дялово участие. В Приложение № 2 под № 20 е посочено Еднолично дружество с ограничена отговорност „И.-Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване”- Б.. Като уставен фонд в това дружество се внася имуществото на ЗИЕНТО-Б. на стойност 3 202 000лв. според баланса към 30.09.1991г. Участието на холдинговото дружество в това О. на стойност е 961 000 лв., представляващи 30% от капитала. Въз основа и в изпълнение на това разпореждане е регистрирано през 1999г. [фирма] със съдружници [фирма] с дялово участие 30% и Държавата с дялово участие 70%, като дружеството се явява универсален правоприемник на имуществото на ЗИЕНТО-Б.. Това правоприемство е изрично посочено в чл.7, ал.1 от Дружествения договор и в регистърното решение на съда за регистриране на дружеството. Горните обстоятелства водят на несъмнения извод, че [фирма] е правоприемник на ЗИЕНТО и като такъв е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ на имуществото, което е било предоставено на държавното предприятие за стопанисване и управление. В случая не е необходимо спазване на реда на чл.72 и 73 ТЗ за извършване на непарична вноска, тъй като се касае се до образуване на дружество с повече от 50 % държавно участие. В този смисъл е разпоредба на чл.17, ал.3 ЗППДОбП/отм./. За преминаване на собствеността е необходимо да бъдат осъществени предпоставките на чл. 17а ЗППДОбП/отм./.
Съобразно възприетото разрешение обжалваният акт на Благоевградски окръжен съд се явява правилен. Изводът за наличие на правоприемство между ЗИЕНТО-Б. и [фирма] и за осъществяването на придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ произтича от преценката на събраните доказателства и е в съответствие със закона. В Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. в т.2Г се прие, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Поради това, за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./, не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.
Решението на Благоевградски окръжен съд, с което се приема, че горепосочените предпоставки са осъществени, е в съответствие с тълкувателния акт, а сочената в касационните жалби практика е отпреди приемането му. Установено е, че теренът от 27 дка е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие и при извършеното преобразуване в търговски дружества цялото имущество на ЗИЕНТО е преминало към учреденото [фирма]. Несъстоятелни са съображенията, че липсва конкретизация кое имущество на ДФ”И.” към кое от учредените при преобразуването дружества преминава. Такава конкретизация е постигната като е посочено, че имуществото на един завод от системата на държавната фирма, а именно Завода за инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване-ЗИЕНТО, изцяло преминава към [фирма]. Несъответствието между регистрирания капитал на дружеството от 50 000лв. и стойността на имуществото на ЗИЕНТО, което според Приложение 2.20 е 3 202 000лв., не може да обуслови противен извод. Капиталът на дружеството с ограничена отговорност и имуществото на такова дружество са различни понятия. От съществено значение е волята на учредителите на дружеството, която в случая е продължение на волята на принципала, изразена в Р. № 19/17.09.1991г., за образуване на [фирма] с имуществото на ЗИЕНТО. Съотношението на дяловете, посочено в цитираното Р., е спазено при учредяване на дружеството - делът на [фирма] е 30%, а на Държавата 70 %. Вярно е, че има несъответствие във вида на учреденото дружество [фирма] и посоченото в Приложение 2.20 към Р. от 17.09.1991г. [фирма], но то се дължи на неточност в Разпореждането на Министерски съвет, доколкото е невъзможно дяловете в дружество с ограничена отговорност да са притежание на повече от едно лице /при което холдингът да има 30%, както е предвидено в Приложение 2.20/, а дружеството да е еднолично.
Доводите на касаторите, свързани с отхвърленото тяхно възражение за придобиване по давност, са несъстоятелни. Възстановяването на собствеността е извършено с решение на ОСЗ от 18.04.2002г., а искът е заведен на 23.12.2011г., т.е. преди да се изтекли 10 години от възстановяване на собствеността. Дори да се приеме, че е упражнявано владение от страна на касаторите, каквото не е доказано несъмнено от показанията на св. В. И., то срокът е недостатъчен за придобиване по давност. Кратката петгодишна давност по чл. 79, ал.2 ЗС в случая не е приложима, защото липсват предпоставките на чл. 70, ал.1 ЗС за добросъвестно владение. По същата причина е неприложимо Тълкувателно решение № 10/2012г. на ОСГК на ВКС, което допуска придобиване с петгодишна давност, ако заличеният с разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ срок също е бил петгодишен.
При горните изводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят 1800лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящето производство, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4897 от 29.10.2015г. постановено по гр.д. № 219/2015г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. К. Г. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.23, С. К. П. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и Т. К. С. от [населено място], ул. „Д-р Х. Т.” № 8, ет.2, ап.4 да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: