2

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3410/2015 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата на [фирма] срещу определение на съдията по вписванията при СРС И. Я. от 29.06.2015г. по заявление №37922/15.г., с което е постановен отказ да бъде вписано придобиването от [фирма], [населено място] по силата на непарична вноска, направена от едноличния собственик на капитала- [фирма] на недвижим имот, находящ се в [населено място]. За да постанови този резултат съставът на СГС е приел, че са представени необходимите документи – декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на вносителя, учредителен акт на [фирма], решение на СД на [фирма] за увеличаване капитала на [фирма], чрез внасяне на непарична вноска - същият недвижим имот, данъчна оценка, скица на обекта, документ за платена държавна такса. Въпреки това, постановеният отказ на съдията по вписванията е счетен за основателен,мотивирано със задължението му за проверка на правото на собственост върху недвижимата вещ – предмет на непаричната вноска, съобразно чл.73,ал.5 ТЗ. В тази връзка като правилно е преценено разбирането на съдията по вписванията, че представения нотариален акт не е достатъчен,а следва да бъде приложено и удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията, предвид възможността за извършени последващи разпореждания с имота.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е поставил въпроса : „Установени ли са пред съдията по вписванията правата на собственост на вносителя на непаричната вноска с представянето на нотариален акт за имота или е необходимо допълнително да бъде представено и актуално удостоверение за вписванията, отбелязвания и заличавания, издадено от Службата по вписвания, което да потвърждава отразеното в нотариалния акт”. Страната се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е развила своите съображения, относно това, че с т.5 на ТР №7 от 25.04.2013г. на ВКС, е разяснено със задължителна практика, че законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя върху имота, предмет на вписване и ако тези права не са установени, вписването следва да бъде отказано. Касаторът, в тази връзка е посочил, че му е известна практика на ВКС- изброени определения на същия съд, с които съдебните състави приемат еднозначно, че когато не е бил представен при заявяване на вписването нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост,то отказа на съдията по вписвания е законосъобразен, а ако е бил представен изискванията на закона са спазени, но в нито един от тези актове по приложението на закона и задължителната практика формирана с цитираното тълкувателно решение не се изисквало и удостоверение за вписванията, отбелязванията и заличаванията. Така е развито разбирането за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед необходимото доказване на правата на вносителя на непаричната вноска.
Поставеният от касатора въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общо основание. Налице е и мотивираното от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът по приложението на чл.73, ал.5 ТЗ и установеното с т.5 на ТРОСГТК №7/13г. изискват от съдията по вписванията да провери наличието на право на собственост в лицето на вносителя на непаричната вноска, но не указват необходимите доказателствени средства, чрез които следва да бъде осъществено това императивно задължение.
Във връзка с изложеното се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 73, ал.5 ТЗ установява императивното задължение на съдията по вписванията да извърши проверка на правата на вносителя, когато апортната вноска в капитала на дружеството има за предмет вещно право върху недвижима вещ в хипотеза на вписване на дружествен договор, с който е извършена вещноправна транслация на това право като непарична вноска в капитала на основание чл.73, ал.1 ТЗ. Доказването съставлява дейност по установяване на фактите,релевантни за съществуване на правото, а доказателствените средства са предвидени от закона източници за констатиране на тези факти. Вносителят на непаричната вноска в капитала на търговското дружество, следва да установи, че е титуляр на правото на собственост, съобразно способа, по който вещното право му е принадлежно, като с оглед абсолютният характер на вещното право обичайно изискуема е писмената форма – независимо дали законът изисква нотариална форма, или писмена форма с нотариална заверка на подписите- арг. чл.18 ЗС или друг акт,обективиращ способа, по който е придобито вещното право на собственост върху недвижима вещ.Оригинерният придобивен способ също се удостоверява, чрез обстоятелствена проверка, приключваща с издаване на констативен нотариален акт за собственост. Следователно, правото на собственост следва да бъде установено с предвидения за конкретния придобивен способ документ, който легитимира неговия носител. Извън описаните доказателствени средства, валидно установяващи правото на собственост в лицето на указания в тях негов носител, всички други удостоверения, съдържащи различни обстоятелства относно имота, в това число и тези, които удостоверяват вписванията по партидата на имота в имотния регистър и поради това са служебно достъпни на съдията по вписванията не могат да бъдат приети като доказателства за наличие на правото на собственост. Следователно, при представен нотариален акт, удостоверяващ правата на указания в него собственик върху недвижимия имот – предмет на непаричната вноска, без правно значение за установяване на изискуемите от чл.73, ал.5 ТЗ права са удостоверяванията за движението по партидата на имота, доколкото цитирания текст изисква от съдията по вписванията само да се увери, че вносителя е и носител на вещното право.
С оглед разрешаването на поставения правен въпрос по същество следва да се приеме, че частната жалба е основателна. Молителят е представил всички необходими документи, констатирани изрично и от въззивния съд / описани по-горе/, в това число и нотариален акт за собственост върху недвижимия имот – предмет на непаричната вноска, поради което като е приел за правилен отказа на съдията по вписванията въззивният съд е нарушил закона и неговото определение следва да бъде отменено и вместо това да се укаже на съдията по вписванията вписване на прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот – находящ се в [населено място],район К. село с идентификатор 68134.1106.90.1.25 чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място].
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение №18465 от 02.10.2015 г. по ч.гр.дело №10664/2015 г. на Софийски градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
УКАЗВА ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл. 73, ал.5 ТЗ, вр. чл. 4, б.”л” ПВ прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим имот – находящ се в [населено място],район К. село с идентификатор 68134.1106.90.1.25 чрез внасянето му като непарична вноска в капитала на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: