ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:	БОНКА ЙОНКОВА
	ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1917/2017 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на лицата, осъществяващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място] срещу решение № 1209 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1815/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 29 от 07.01.2016 г. по т. д. № 3418/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав, изцяло са отхвърлени предявените срещу „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, [населено място] обективно съединени искове: главни искове с правно основание чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 З. за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на прихващанията, извършени от „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД с вх. № 12013/18.11.2014г. с вземания по договор за цесия с „Медиа Сейлс“ ООД в размер на 527 210 лв., с вх. № 12057/19.11.2014 г. с вземания по договор за цесия с Д. В. Б. в размер на 30 767 евро; с вх. № 12058/19.11.2014 г. с вземане по договор за цесия с „Трейдмакс“ АД в размер на 141 493 щатски долара; с вх. № 12138/21.11.2014 г. с вземане по договор за цесия със С. К. С. в размер на 478 052.47 лева и с вх. № 12149/21.11.2014 г. с вземане по договор за цесия със С. Д. А. в размер на 36 000 евро, както и евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 3 във връзка с ал. 4 З. за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на същите прихващания.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 З. не намира приложение спрямо процесните прихващания предвид наличието на специалната норма на чл. 59 З., регламентираща оспорването на извършени прихващания в производството по банкова несъстоятелност. Според касатора, систематичното тълкуване на чл. 3, ал. 3 З. във връзка са чл. 59, ал. 1 З. дава основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 З. забранява извършването на прихващания, по отношение на които не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 З. и не е спазена формата, предписана в чл. 59, ал. 2 от същия закон. Освен това, счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по основателността на депозираната от него въззивна жалба досежно претенциите по чл. 3, ал. 3 З. единствено в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част.
По отношение на евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ГПК касаторът счита за незаконосъобразен изводът на въззивния съд за момента на придобиване на активните вземания, с които са извършени процесните прихващания, като застъпва становището, че договорът за цесия поражда действие от различен момент: спрямо страните по него – от датата на сключването му, а спрямо длъжника по прехвърленото вземане – от датата на уведомяването му по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото едва от този момент цесионерът вече притежава вземане към банката, с което да може да извърши прихващане. С оглед на това, касаторът твърди, че по отношение на него процесните вземания имат действие и са станали изискуеми от уведомяването му, което в случая е осъществено в периода 18 - 21.11.2014 г., към който момент обаче вече е била настъпила неплатежоспособността на банката и този факт е бил известен на ответника-цесионер предвид поставянето на банката под специален надзор още на 20.06.2014 г. с решение на УС на БНБ. Според касатора, общоизвестността на факта, че банката е в неплатежоспособност, произтича освен от широкото разгласяване на посоченото решение на БНБ, но и от оповестяването на 24.10.2014 г. на интернет-страницата на Централната банка на т. н. Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, изготвен от одиторските фирми „Ърнст едн Янг Одит“ ООД и „Делойт България“ ООД, резултатите от който сочат категорично, че банката е с отрицателен капитал, т. е. че е неплатежоспособна. Поради обстоятелството, че процесните прихващания са извършени след датата 20.06.2014 г., касаторът счита за доказано знанието на ответника за неплатежоспособността на банката, което обуславя основателност на предявените в условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 З..
Ответникът по касация – „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по жалбата.
С определение № 94 от 12.02.2018 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятността същото да е процесуално недопустимо с оглед конституирането на страните в процеса по предявените искове.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: Ответникът „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД е извършил прихващания на свои задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД с вземания към банката, придобити по силата на договори за цесия, съответно – с вх. № 12013/18.11.2014г. е извършено прихващане с вземане по договор за цесия с „Медиа Сейлс“ ООД в размер на 527 210 лв., с вх. № 12057/19.11.2014 г. – с вземане по договор за цесия с Д. В. Б. в размер на 30 767 евро; с вх. № 12058/19.11.2014 г. – с вземане по договор за цесия с „Трейдмакс“ АД в размер на 141 493 щатски долара; с вх. № 12138/21.11.2014 г. – с вземане по договор за цесия със С. К. С. в размер на 478 052.47 лева и с вх. № 12149/21.11.2014 г. – с вземане по договор за цесия със С. Д. А. в размер на 36 000 евро.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД главни искове с правно основание чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 З. за обявяване на процесните прихващания за нищожни, въззивният съд е приел, че прихващането, извършено от кредитор на банката със свое задължение към нея, не попада в кръга на действия, уредени с нормата на чл. 3, ал. 2 З. и не може да бъде обявено за нищожно на това основание, предвид изрично установения в чл. 59 З. специален ред за обявяване на прихващането за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността при наличието на визираните в тази норма предпоставки. Като допълнителен аргумент, че не е сред действията и сделките по чл. 3, ал. 2 З., е посочена липсата на увреждащ характер на прихващането за масата на несъстоятелността предвид погасителния му ефект за вземанията и задълженията на банката.
По отношение на евентуалните искове с правно основание чл. 59, ал. 1 З., решаващият състав е счел, че същите са неоснователни не само за прихващанията с вземанията, придобити с договора за цесия от 22.04.2014 г. от „Медиа Сейлс“ ООД и придобити с договора за цесия от 10.05.2014 г. от С. А., които са сключени преди м. юни 2014 г., т. е. преди поставянето на банката под специален надзор, което изключва знание на ответника за настъпилата й неплатежоспособност, но и за останалите три процесни прихващания. Според въззивния съд, вземанията по договора за цесия от 17.09.2014г. с Д. Б., по договора за цесия от 24.10.2014 г. със С. С. и по договора за цесия от 05.11.2014 г. с „Трейдмекс“ АД, следва да се считат придобити от ответника на датата, на която са подписани договорите, а не на датата, на която банката-длъжник е уведомена за съответната цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка е изразено становището, че договорите за цесия пораждат действие за страните по тях от момента на сключването им, като съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД има значение единствено за противопоставимостта й на длъжника, но не и за действието на самия договор между цедента и цесионера. С оглед на това, въззивният съд е счел, че доколкото посочените три вземания са придобити преди датата на вписване на решението на БНБ за отнемане на лицензията на „Корпоративна търговска банка“ АД в Търговския регистър (07.11.2014 г.), то в случая не е налице оборимата презумпция за знание на извършилия прихващането кредитор, установена в чл. 59, ал. 4ЗБН. А доколкото ищецът не е доказал към датите на сключване на договорите за цесия ответникът да е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката-длъжник, евентуалните искове за обявяване недействителността на прихващанията за тези вземания са приети за неоснователни. Като неприемлива съдебният състав е преценил поддържаната от ищеца теза, че под „знание за настъпила неплатежоспособност“ следва да се разбира знанието на средностатистическия гражданин/търговец за неплатежоспособност на банката, както и че огласяването в публичното пространство на решение № 73 на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014 г. за поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор, респ. затварянето на банката за клиенти, предполага знание на средностатистическия гражданин/търговец за неплатежоспособността на банката.
Според въззивния съд, значимо съгласно чл. 59, ал. 3 З. е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не знанието за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава и затова дори да е налице знание, вследствие на широко оповестена информация (включително и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор) за опасност от неплатежоспособност, същото е ирелевантно при преценката за предпоставките на чл. 59, ал. 3 З.. За неоснователно решаващият състав е счел и позоваването от страна на ищците на самото съдържание на процесните договори за цесия предвид наличието на клаузи, обвързващи действието им с финансовото състояние на банката, като е изразил разбирането, че предвидените в договорите за цесия последици от хипотетичната възможност длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност не могат да бъдат приравнени на знание за неплатежоспособност и че „знание за възможност банката да бъде обявена в неплатежоспособност“ не е знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 З..
Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо поради ненадлежно конституиране на страните.
Легитимацията на страните в исковия процес е обусловена от легитимацията на страните по материалното правоотношение, от което е породено спорното право. Когато предмет на спора е действителността на сделка или действие, като страни по делото следва да бъдат конституирани страните, сключили атакуваната сделка, респ. лицата, в чиято правна сфера рефлектира оспореното действие. В хипотезата на предявен иск от лице, което не участва в материалното правоотношение, надлежни ответници са страните по правоотношението. Тъй като решението трябва да бъде еднакво за тях, същите се явяват задължителни необходими другари в процеса, т. е. налице е съвместна процесуална легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.
В случая, предмет на спора е действителността на прихващания, извършени от ответника „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, [населено място] на свои вземания към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, придобити по силата на договори за цесия, със задълженията си към същата банка, произтичащи от договор за кредит. Независимо, че прихващането е едностранно волеизявление (едностранна сделка), същото рефлектира в правната сфера не само на прихващащия, но и на лицето, с чиито вземания то се осъществява. За да бъде обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по предявените от синдика искове за обявяване на процесните прихващания за недействителни, банката, чиито вземания се погасяват в резултат на извършеното прихващане, следва да участва като страна по делото. Като страна по правоотношението, същата има качеството на задължително необходим другар в процеса и неучастието й в него води до недопустимост на постановеното по тези искове решение.
Неоснователен е доводът на касатора, че обявената в несъстоятелност банка не следва да бъде конституирана като ответник, тъй като специалният Закон за банковата несъстоятелност, за разлика от общата уредба на несъстоятелността в Търговския закон, не предвижда такова участие. Нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Търговския закон е посочено изрично кои са ответниците по предявените от синдика искове за попълване масата на несъстоятелността – посочени са единствено лицата, легитимирани като ищци по тези искове. Ответниците по тях се определят по общите правила на гражданския процес в зависимост от вида на предявения иск – при осъдителен иск за връщане на имущество на обявения в несъстоятелност длъжник ответник е третото лице, получило имуществото, а при иск за прогласяване на нищожност или на относителна недействителност на сделка или действие – ответници са страните по сделката, съответно страните по правоотношението, засегнато от оспореното действие. В този смисъл именно е и формираната от касационната инстанция практика по приложението на Търговския закон в частта досежно исковете за попълване масата на несъстоятелността, която, с оглед сходната уредба на същите в Закона за банковата несъстоятелност, следва да бъде съобразена.
Неоснователно е твърдението на касатора, че неучастието на банката като страна по делото произтича от спецификата на банковата несъстоятелност, изразяваща се в невъзможността за оздравяване на обявената в несъстоятелност банка, за разлика от общата търговска несъстоятелност. Безспорно, една от целите на търговската несъстоятелност е оздравяване на длъжника, каквато цел при банковата несъстоятелност няма. Това обаче, не може да бъде аргумент за неучастие на банката-длъжник като страна по делото по предявен иск за прогласяване недействителност на сключена от нея сделка или извършено по отношение на нея действие (в случая прихващане). Както беше посочено по-горе, страните в процеса се определят от страните по материалното правоотношение, поради което невъзможността за оздравяване е обстоятелство, ирелевантно за процесуалната легитимация на несъстоятелната банка по посочените искове. Следва да се отбележи, че при общата търговска несъстоятелност съществува хипотеза, при която длъжникът също не може да бъде оздравен и това е хипотезата на чл. 630, ал. 2 ТЗ, когато едновременно с откриване на производството по несъстоятелност е постановено прекратяване дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност.
По посочените съображения е неоснователен и доводът, че обявената в несъстоятелност банка не може да бъде представлявана от своите органи, тъй като те са десезирани с решението за обявяване на банката в несъстоятелност, а в Закона за банковата несъстоятелност не се съдържа разпоредба, аналогична на чл. 635, ал. 3 ТЗ, предвиждаща възможност органите на длъжника да извършват действия от негово име в производствата по чл. 621 а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ. Липсата на изрична регламентация относно начина, по който несъстоятелната банка ще бъде представлявана, когато тя е ответник по предявен от синдика иск, не може да обоснове неучастието й изобщо като ответник по делото. В този случай приложение следва да намерят съответните общи процесуални правила за преодоляване на противоречия в интересите на представител и представляван.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че поради неучастието на „Корпоративна търговска банка“ АД като страна по предявените от синдика искове, постановеното по делото решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първата инстанция за ново разглеждане на спора след конституиране на банката като ответник в съответствие с указанията по т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК
ОБЕЗСИЛВА решение № 1209 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1815/2016 г. на Софийски апелативен съд и решение № 29 от 07.01.2016 г. по т. д. № 3418/2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в частта, с която същото е потвърдено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.