ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 744 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. Г. П. и И. К. П., чрез пълномощника им адв. Н. П., обжалват в срок въззивното решение от 3.11.2015 год. по гр. д. № 6575/2014 год. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 20.12.2013 год. по гр. д. № 51564/2010 год. на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна. Претендират и присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради противоречиво произнасяне в съдебната практика по поставения процесуалноправен въпрос относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска. В решение № 271 от 6.03.14 год. по гр. д. № 14/2013 год. І г. о. на ВКС е прието, че когато един имот е бил предмет на разпоредителна сделка преди предявяване на иск за собственост за него, ищецът има правен интерес да привлече като ответник само приобретателя по сделката, но не и неговия праводател, освен ако последният си е запазил някакво вещно право върху вещта. Обратното становище е застъпено в останалите представени решения - № 289 от 10.03.14 год. по гр. д. № 3412/13 год. І г. о. и № 489 от 1.02.13 год. по гр. д. № 891/11 год. І г. о. Всички те са постановени по реда на чл. 290 ГПК. Горната противоречива практика по поставения въпрос е уеднаквена с постановеното ТР № 4 от 14.03.2016 год. по т. д. № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, т. 3Б.
Ответницата М. Н., чрез адв. Д. С., оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, като счита, че въпросът за липсата на правен интерес от предявяването на иска за собственост срещу нея е разрешен в съответствие с ТР № 8 по т. д. № 8/2012 год. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е приел, че към момента на предявяване на установителния иск за собствеността върху спорния имот ищците не са имали правен интерес от предявяването му против ответницата М. Н., тъй като тя преди това се е разпоредила с имота. Поради това и установяването на твърдяното право по отношение на нея не би се отразило на тяхната правна сфера и да доведе до защита на същото, каквато биха постигнали при насочване на иска си срещу последния приобретател на имота. Поради това приел искът за недопустим и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обезсилил първоинстанционното решение и прекратил поризводството по делото, присъждайки в тежест на ищците направените от ответницата разноски за въззивното производство.
Следователно, произнасянето по посочения в т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос /останалите такива се поглъщат от него/ е обусловило извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, поради което и е релевантен правен въпрос. Същият е разрешен в противоречие с приетото в т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 год. по т. д. № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на иска, което обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7539 от 3.11.2015 год. по гр. д. № 6575/2014 год. на Софийски градски съд по подадената от В. Г. П. и И. К. П., чрез пълномощника им адв. Н. П., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 275.90 лв. в едноседмичен срок от съобщението, като представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: