7

Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 33/2009 год.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 188

гр.София, 03.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 33/2009 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. от [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав № 139/27.10.2008 год. по гр.дело № 1376/2008 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, фирмено отделение, 4-ти състав от 30.04.2008 год., постановено по гр.дело № 225/2006 год., с което е отхвърлен като неоснователен и поради липса на правен интерес предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 18/17.05.2006 год. по ф.дело № 1136/1989 год. на СГС по партидата на дружеството въз основа на невалидни решения на Общото събрание на акционерите, проведено на 09.05.2006 год. относно увеличаване капитала на дружеството от 600 000 лева на 1 290 000 лева чрез издаване на 69000 броя нови акции, както и допуснато изменение и допълнение на Устава на АД.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че в противоречие с разпоредбата на чл.187, ал.3 ТЗ е направеният от съда извод, че ищецът няма правен интерес да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като няма качеството на акционер в [фирма]/което дружество е мажоритарен собственик на капитала на ответника/ по съображения, че не е придобил акциите по издадените временни удостоверения № 1 и 2, прехвърлени му от акционерите Е. Б. и К. Д.. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, не е съобразил съществуващата нова практика на ВКС във връзка с приложението на цитираната нова норма на ТЗ /на която е придадено обратно действие от деня на влизане в сила на ТЗ/, което е довело до погрешни крайни изводи относно активната материалноправна легитимация на ищеца и принадлежността на правото му на иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ с оглед качеството му на акционер в [фирма]-дружеството, в което мажоритарен собственик на капитала е ищеца. Наведени са доводи, че погрешен се явява извода на съда, че е недопустимо в производството по този иск да се преценява законосъобразността на решенията на ОС на акционерите, тъй като в случая се касае за нищожни решения, а нищожността може да се релевира безсрочно, включително и в производството по чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни.
С определение № 494/29.07.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.187, ал.3 ТЗ, създадена с пар.2 на ЗИД на ТЗ/ДВ, бр.104/2007 год./, която съгласно пар.15, ал.1 от ПЗР на същия закон има действие от влизане в сила на Търговския закон и предвижда, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Посоченият въпрос е преюдициален и е от съществено значение за разглеждане на спора по същество, тъй като е свързан с материалноправната легитимация на ищеца по предявения иск и обосноваване на правния му интерес.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен като неоснователен, недоказан и поради липса на правен интерес предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 18/17.05.2006 год. по ф.дело № 1136/1989 год. на СГС по партидата на ответното дружество въз основа на невалидни решения на ОС на акционерите, проведено на 09.05.2006 год. Прието е, че ищецът не доказва наличие на правен интерес да води иска, тъй като няма качеството на акционер в [фирма], което дружество според твърденията му е мажоритарен собственик на капитала на [фирма]. Отричайки материалноправната легитимация на ищеца съдът се е позовал на липсата на валидно осъществено прехвърляне на акциите, посочени в представените по делото временни удостоверения № 1 и № 2. Прието е, че доколкото в чл.187 ТЗ законодателят е разграничил прехвърлянето на временните удостоверения от прехвърляне на удостоверените в тях поименни акции-чл.85, ал.2 ТЗ, обстоятелството, че към момента на прехвърлянето им на ищеца последните не са съществували реално /тъй като все още не са били издадени от акционерното дружество/ се отразява на действителността на сключените сделки по джиросването им, които се явяват нищожни поради невъзможен предмет. Независимо от изложените съображения относно липсата на правен интерес за ищеца да води иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ съдът е направил решаващия извод, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като наведените от ищеца оплаквания обосновават незаконосъобразност на взетите решения на процесното ОС на акционерите поради липса на кворум и редът за защита е отмяната им по реда на чл.74 ТЗ, а не представляват несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
По поставения материалноправен въпрос установената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е в смисъл, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява. В тази връзка, джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл.185, ал.2 ТЗ, към който препраща нормата на чл.187, ал.3 ТЗ/на която е придадено обратно действие по силата на пар.15, ал.1 ПЗР на ЗИД на ТЗ-ДВ, бр.104/2007 год./, джирантът всъщност прехвърля правото си на собственик да получи записаните в това удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в АД до този момент. В този смисъл са: р.№ 153/14.12.2009 год. по т.дело № 116/2009 год.; р.№ 204/16.04.2010 год. по т.дело № 813/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед на изложеното и предвид данните по делото настоящият съдебен състав приема, че ищецът е придобил качеството на акционер в „С.”АС/бивше Б. [фирма]/ по силата на прехвърлените му: от акционера К. Д. с временно удостоверение № 1 47750 бр.поименни акции и от акционер Е. К. Б. с временно удостоверение № 2 59000 бр.поименни акции – от № 1 до № 106750. Този факт се потвърждава и от издадените от [фирма] две временни удостоверения от 10.04.2006 год. за притежаваните от В. С. общо 106750 бр.обикновени поименни акции с право на глас от капитала на дружеството в размер на 205 000 бр.акции с номинална стойност 1 лев всяка една, както и вписването му като акционер в представената книга на акционерите на [фирма], започната на 01.03.2006 год. По делото е безспорно, че [фирма] е мажоритарен собственик на 58556 бр.обикновени поименни акции от капитала на ответното дружество съгласно временно удостоверение № 9/31.10.2003 год., които са прехвърлени с джиро на 26.02.2006 год. на [фирма], участвувало в процесното ОС на акционерите от 09.05.2006 год. Изводът за валидност на джирото и на правата по временно удостоверение № 9/31.10.2003 год. следва от установените факти по делото и е в съответствие с цитираната практика на ВКС по приложението на чл.187, ал.3 във вр. с чл.185, ал.2 ТЗ.
При тези фактически данни, необоснован и в противоречие с посочените норми на ТЗ и цитираната съдебна практика на ВКС е изводът на апелативния съд, че ищецът не е акционер в [фирма], което обосновава липсата на правен интерес за предявяването на иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че искът по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е установителен, поради което е необходимо наличието на правен интерес за ищеца да води този иск. Интересът от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и обуславя неговата допустимост. Поначало този иск е предоставен на разположение на лица, които не участвуват в охранителното производство, но чиито права са засегнати от постановеното регистърно решение относно вписаните обстоятелства. Няма пречка искът да бъде воден от трето на дружеството лице, което да установи правния си интерес. Не е необходимо интересът да е непосредствен, достатъчен е и евентуален интерес, който се преценява от съда с оглед конкретните данни по делото и поведението на ответника. В този смисъл е р.№ 5/08.02.2011 год. по т.дело № 271/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. В случая интересът от установителния иск се обосновава не само с твърдението, че процесните решения са взети с гласовете на акции прехвърлени с временни удостоверения от акционера „С.”АС/в което дружество ищецът има мажоритарно участие/, но и с факта на оспорването от ответника на качеството му на акционер в това дружество, което е джиросало акциите си в [фирма] на [фирма]. С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения материалноправен въпрос, съставът на ВКС приема, че предявеният иск е допустим.


По съществото на касационната жалба
Независимо от направеният по-горе извод за допустимост на предявения иск, настоящият съдебен състав счита, че правилно с обжалваното решение е прието, че същият се явява неоснователен, тъй като наведените от ищеца оплаквания обосновават незаконосъобразност на взетите решения от процесното ОС на акционерите на ответното АД и редът за защита е отмяната им по реда на чл.74 ТЗ, но не е налице твърдяното вписване на несъществуващи обстоятелства.
Съгласно безспорната и трайно установена практика, обобщена в ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, искът по чл.431, ал.2 ГПК/отм./, чиято правна последица е прилагането на чл.498 ГПК/отм./ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В тази връзка не всяко незаконосъобразно или нищожно решение на ОС на акционерите представлява несъществуващо обстоятелство. Това е така само по отношение на липсващото/невзето/ решение, което е било вписано в търговския регистър. Ако общото събрание е проведено и е взело съответните решения, вписването на които е допуснато в охранителния акт, не е налице хипотезата на несъществуващо обстоятелство.
В случая наведените в обстоятелствената част на исковата молба основания сочат на пороци свързани с процедурата на проведеното събрание. Твърди се, че процесните решения на проведеното на 09.05.2006 год. ОСА на [фирма] за увеличаване на капитала на дружеството и промяна на Устава не са възникнали валидно, тъй като са взети с участието на [фирма], което няма качеството на акционер, поради което не е налице необходимия кворум и мнозинство и същите са нищожни поради нарушение на императивни разпоредби на ТЗ. Според действуващата съдебна практика квалифицирането на порочните решения като нищожни поради противоречие с повелителна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. В Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази връзка не всяко порочно решение е нищожно. Съгласно цитираното ТР № 1/2002 год., спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните решения на ОС на търговските дружества. Нищожност на решение на ОС може да се обоснове в случаите на липсващо/невзето/ решение, което е отразено в протокола като съществуващо и е вписано в търговския регистър; решение взето извън компетентността на ОС или в хипотезата на чл.75, ал.2 ТЗ. Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено ОС на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимото мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни, т.е. отменяеми-в този смисъл р.№ 100/04.06.2010 год. по т.дело № 799/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. До отмяната им по предвидения в ТЗ ред, тези решения съществуват и след като съществуват, регистърния съд не може да откаже тяхното вписване. В производството по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ съдът не извършва проверка на законосъобразността на взетите решения и вписаните обстоятелства /в случая увеличението на капитала и промените на Устава на [фирма]/, а проверява само дали самото вписване е нищожно, недопустимо или е вписано несъществуващо обстоятелство.
В случая данните по делото сочат по безспорен начин, че вписаните обстоятелства са въз основа на решения взети на проведено ОС на ответното дружество, в рамките на неговата компетентност, които не са били отменени по реда на чл.74 ТЗ към момента на вписването им от регистърния съд. Следователно, не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на вписани несъществуващи обстоятелства, тъй като взетите решения на ОС съществуват, а проверката на тяхната законосъобразност не може да бъде извършена в производството по чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен, до който краен извод е достигнал и Софийски апелативен съд, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Възраженията на ищеца, че процесните решения са взети с участието на [фирма], което няма качеството на акционер не обосновават тезата, че тези решения не съществуват. Както вече беше посочено, незаконосъобразното решение на ОС не може да се приравни на липсващо решение, освен ако не бъде отменено по съответния ред, каквито данни не са налице. При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него разноски в касационното производство в размер на сумата 3 000 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.първо ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд № 139/27.10.2008 год., постановено по гр.дело № 1376/2008 год.

ОСЪЖДА В. С. С. от [населено място], съдебен адрес [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 3 000/три хиляди/лева съдебни разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: