Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4768/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „София Франс Ауто” АД, град София, подадена от пълномощника му юрисконсулт П. П., срещу въззивно решение №1346 от 18.07.2018 г. по гр. дело №1481/2018 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение №1354 от 30.03.2018 г. по гр. дело №18734/2017 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и са уважени предявените от З. Д. И., [населено място], срещу касатора искове като е отменена заповед № 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор на „София Франс Ауто” АД, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради неявяването му в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и той е възстановен на заеманата до уволнението му длъжност „координатор мрежа-резервни части” в „София Франс Ауто” АД.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника „София Франс Ауто” АД, като е заемал длъжността „координатор мрежа - резервни части“. Със заповед № 02/04.02.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение, като впоследствие с влязло в сила решение по гр. дело № 4607/2016 г. на ВРС уволнението е отменено и ищецът е възстановен на работа. Със заповед № 12/02.11.2017 г. на изпълнителния директор трудовото му правоотношение отново е прекратено поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал.1 ГПК, считано от 03.11.2017 г., като заповедта е връчена на 07.11.2017 г.
Спорният въпрос е дали и кога З. И. е узнал за отмяната на предходното си уволнение и от кога тече срокът му за явяване на работа, доколкото работодателят е навел възражения, че той е узнал още на 06.10.2017г., най-късно на 18.10.2017г. и явявайки се на работа на 07.11.2017 г. е пропуснал срока по чл. 345, ал.1 КТ. Когато от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението за възстановяване на предишната работа, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В случая е безспорно установено по делото, че ищецът е упълномощил на 06.10.2017 г. адвокати да го представляват пред ЧСИ за завеждане и водене на изпълнителни дела по издадени в негова полза срещу „София Франс Ауто” АД два изпълнителни листа по гр.д. № 4607/2017г., гр.д. № 2180/2016г. на ВОС и гр.д. № 2117/2017г. на ВКС, заплатил им е адвокатско възнаграждение, получил е на 19.10.2017г. покана от работодателя да посочи номера на банковата си сметка, по която да му бъдат преведени дължимите разноски, съгласно определение по гр.д. № 2117/2017г. на ВКС. Нито от текста на подписаното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.10.2017г., нито от текста на писмото на „София Франс Ауто” АД, получено от З. И. на 19.10.2017г., нито от друго изявление на последния може да се направи обоснован извод, че е знаел или е узнал на тези дати, че е възстановен на работа и следва да се яви в определения от закона срок. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за узнаване от страна на З. И., че е възстановен на работа и срокът му за явяване да заеме длъжността си при работодателя по чл. 345, ал. 1 ГПК тече.
Ответникът по касационната жалба З. Д. И., [населено място], оспорва жалбата. Счита, че спорният въпрос по делото е от кой момент започва да тече срокът за явяване на работа – от обективния момент на получаване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ или от субективния момент на узнаването за решението от страна на работника. Ако се приеме за начален субективният момент на узнаването, възникват вторичните въпроси – какво трябва да е узнал работникът предвид липсата на изричен текст в решението „за явяване на работа в двуседмичен срок”, кои негови действия доказват по несъмнен начин узнаването на срока за явяване на работа.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния обобщен и уточнен /съгласно т.1 от ТР№1/2009 от 19.02.2010 по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ правен въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие със следните решения на ВКС: решение №1 от 25.01.2018 г. по гр. дело №1892/2017 г. на ВКС, IV г.о. ; решение №228 от 29.09.2016 г. по гр. дело №1559/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 361/21.12.2012 г по гр.д.№ 105/2012 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 264/27.06.2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ІV гр.отд. на ВКС и решение № 179/26.05.2014 г. по гр.д.№ 7263/2013 г. на ІV г.о. Освен това се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, защото в него има позоваване на решение № 218/15.10.2015г. по гр.д. № 946/2015 г. на ВКС, III г.о., разрешението на правните въпроси по което са изцяло оборени с решение №1 от 25.01.2018 г. по гр. дело №1892/2017 г. на ВКС, IV г.о. и решение №228 от 29.09.2016 г. по гр. дело №1559/2016 г. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че повдигнатият материалноправен въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок, се разрешава противоречиво от Върховния касационен съд.
С решение № 218/15.10.2015г. по гр.д. № 946/2015 год. на ВКС, III г.о. е допуснато касационно обжалване по въпроса: при липса на съобщение по чл.345, ал.1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент. Посочено е, че снабдяването с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и упълномощаването на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране не означава узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент не тече двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ за явяване на работа. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е постановено, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл.345, ал.1 КТ и след получаването му от него започва да тече срокът по чл.345, ал.1 КТ. При липса на съобщение по чл.345, ал.1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
С решение №228 от 29.09.2016 г. по гр. дело №1559/2016 г. на ВКС, IV г.о. е възприето различно становище по въпроса относно началния момент на двуседмичния срок, в който работникът може да заеме работата, на която е възстановен след отмяна на незаконно уволнение. Според него срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. С упълномощаването на адвокат на определена дата за представителство пред съдебен изпълнител във връзка с издадения изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение за събиране на присъдените деловодни разноски е налице узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент тече двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ за явяване на работа.
Поради констатираното противоречие в практиката на Върховния касационен съд, производството по делото следва да бъде спряно и на основание чл. 292 ГПК трябва да бъде предложено на общото събрание на гражданската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по гр. дело №4768/2018 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
ПРЕДЛАГА на общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос: от кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок.
Определението да се докладва на председателя на гражданската колегия на Върховния касационен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.