12

Р Е Ш Е Н И Е
№ 211

гр. София, 14.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1386 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца С. В. С., със съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 2, ап. 2-3 – адв. Н. Б., и на ответника Сдружение „С.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 2070 от 13. 11. 2014г. по в. гр. дело № 2297/2014г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІ състав.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни първият предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и евентуално съединеният пети иск, и вместо това е постановено ново решение, с което е признато за установено спрямо ответника Сдружение „С.“, че ищецът С. В. С. е собственик на основание придобивна давност на апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 3, със застроена площ 158, 09 кв. м. /идентичен с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. "Г", ет. 3/, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 9 със светла площ от 5.77 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от дворното място, съставляващо парцел V от кв. 133д по плана на София, м. "К. село - плавателен канал", и е оставен без разглеждане евентуално съединеният иск срещу тримата ответници Сдружение „С.“, Ж. „Б.“ и З. К. В., при условията на солидарна отговорност, за заплащане на сумата 100 000 лв., съставляваща стойността на извършени необходими и полезни разноски в горепосочения апартамент № 47, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение на СГС е потвърдено в частта му, с която са отхвърлени отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от ищеца С. В. С. срещу ответника Ж. „Б.“ за признаване за установено, че Ж. "Б." не е собственик на горепосочения апартамент №47 нито въз основа на валидно учредено право на строеж, нито на основание приращение чрез транслативни сделки за прехвърляне собствеността върху идеални части от терена, нито по давност; установителният иск, предявен от С. В. С. срещу ответниците Ж. "Български художник" и З. К. В. за признаване за установено, че решенията на Общото събрание на Ж. за приемане на З. К. В. за член – кооператор и за разпределение на процесния апартамент № 47 на него, взети на 09. 11. 1999г., са нищожни поради противоречие с чл. 1, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 вр. с чл. 30, ал. 2 ЗЖСК и устава на кооперацията, защото не е имало свободно жилище, за което В. да бъде приет за член – кооператор, и отрицателният установителен иск, предявен от С. В. С. срещу ответника З. К. В. за признаване за установено, че последният не е станал член - кооператор в Ж. "Български художник“, респективно не му е разпределен апартамент № 47 в [жилищен адрес] тъй като не е бил собствен на Ж..
Ищецът – касатор С. В. С. обжалва горепосоченото въззивно решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от него искове и не е разгледан евентуално съединения иск за необходими и полезни разноски, поддържайки неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закони, и необоснованост, тъй като решението е вътрешно противоречиво – изведени са противоречиви изводи в мотивите относно титулярството на правото на собственост върху процесния апартамент, необосновани са изводите, че ответникът В. е станал член – кооператор и че необходимите и полезни разноски не са извършени от ищеца. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът Сдружение „С.“ подава отговор на касационната жалба на ищеца, макар тя да е насочена срещу онези съединени искове по делото, които не са насочени срещу този ответник. Поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакуваното въззивно решение. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Останалите ответници – Ж. „Б.“ и З. К. В. не подават отговор на касационната жалба на ищеца. В пледоариите по същество пред касационната инстанция поддържат становище за нейната неоснователност. Претендират съдебно – деловодните разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – касатор Сдружение „С.“ обжалва въззивното решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу него положителен установителен иск за собственост на процесния апартамент № 47, поддържайки недопустимост на въззивното решение в атакуваната част, поради произнасянето на решаващия съд по недопустим иск, без установен правен интерес от него за ищеца, доколкото ответникът никога не е притежавал правото на собственост върху процесния апартамент и не е претендирал собственически права върху него, а и към момента на подаване на исковата молба страните не спорят, че той не е собственик на имота. Евентуално този касатор релевира неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – при действието на чл. 31, ал. 3 ЗК /отм./ не е било възможно придобиване по давност на недвижим имот – собственост на Ж., а и не са събрани доказателства, че ищецът е манифестирал владението си върху процесния апартамент № 47 спрямо собственика – Ж.. Моли въззивното решение, в частта му, в която е уважен предявеният срещу него положителен установителен иск за собственост, да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално – да бъде отменено като неправилно. Претендира съдебно – деловодните разноски пред всички инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът подава отговор на касационната жалба на ответника Сдружение „С.“, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Ответниците Ж. „Б.“ и З. К. В. считат касационната жалба на Сдружение „Съюз на българските художници“ за допустима и основателна.
Ищецът и ответниците Ж. „Б.“ и З. К. В. релевират възражение за прекомерност на платения от насрещната страна хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
С определение № 311 от 25. 05. 2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на цялото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните три правни въпроса: 1/ "Налице ли е валидно учредено право на строеж на Ж. от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред?"; 2/ "Допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск?" и 3/ „Т. ли е придобивна давност спрямо процесния апартамент в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000г. предвид нормата на чл. 31, ал. 3 от този закон?“.
По поставените правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
По първия правен въпрос дали е налице валидно учредено право на строеж на Ж. от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред:
В обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че с издаване на строителното разрешение през 1990 г. в полза на Ж. "Б." за изграждане на сгради в общ съсобствен между Съюза на българските художници и Столична община парцел V с площ 20 599 кв.м., създаден със заповед № РД – 50-09-322 от 22. 05. 1986г. за изменение на ЗРП, отреден "за високо етажно строителство - жилища, магазини, гаражи и изложбена зала", макар част от него с площ 12 099 кв.м. да е общинска собственост, е учредено валидно право на строеж от Столична община в полза на Ж., поради което последната е станала собственик на 12 099/20 599 ид.ч. от построените сгради, вкл. процесния апартамент, въз основа на така учреденото право на строеж, а на останалата 8 500/ 20 599 ид.ч. – на основание чл. 92 ЗС, по приращение като собственик на толкова ид. части от дворното място въз основа на транслативните сделки, оформени в нотариални актове №№ 183 и 184 от 1994г., с праводател С. на българските художници. Даденото от САС разрешение на релевантния правен въпрос противоречи на формираната безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 291 от 02. 08. 2011г. по гр. д. № 959/2010г. на ІV г.о., решение № 96 от 17. 07. 2015г. по гр. д. № 4669/2014г. на І г.о. и др.. Според последната отстъпването на право на строеж е винаги формална сделка, поради което при липса на представен договор или административен акт за отстъпване на право на строеж в полза на Ж. „Б.“, последната няма валидно учредено ограничено вещно право, при която хипотеза влиза в сила презумпцията на чл. 92 ЗС, като върху построените сгради възниква съсобственост между съсобствениците на терена - Ж. „Б.“ и Столична община. Редът за отстъпване на право на строеж върху държавна или общинска земя в полза на юридически лица и граждани към 1990 г. е регламентиран в разпоредбите на чл. 15 вр. с чл. 13 ЗС като сложен фактически състав, който включва издаването на заповед на председателя на ИК на съответния общински народен съвет, последвана от сключването на договор между него и приобретателя. При отсъствието на доказателства, сочещи на осъществяването на елементите на този фактически състав, се налага правния извод, че няма валидно учредено право на строеж в полза на Ж.. Издадените през 1990 г. разрешения за строеж нямат вещноправно действие - с тях само се определят условията за извършване на строежа. Решението на ИК на ОНС от 20. 05. 1989г., с което Ж. „Б.“ е определена за инвеститор на жилищните сгради, и разрешенията за строеж не могат да се приравнят нито на заповед на председателя на ИК на ОНС, нито на съгласие на съсобственика за извършване на строеж по смисъла на 56, ал. 3 З. /отм.// към този момент Ж. не е съсобственик на терена, в който придобива съответните идеални части едва през 1994 г., а и за съгласието на държавата като съсобственик разпоредбата на чл. 41 от действащия към този момент Правилник за приложение и одобрение на общия градоустройствен план на София /отм./ препраща към чл. 15 ЗС/. Горепосочената задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима и по настоящото дело.
По втория правен въпрос за допустимостта на иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, вкл. на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 3б ТР № 4 от 14. 03. 2016г. по т. д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, действителният собственик има правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, тъй като разпореждането с чужда вещ в най – сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на ищеца, отричайки правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Според ТР № 8 от 27. 11. 2013г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При съобразяване с горепосочените задължителни разрешения, дадени в цитираните тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, на поставения правен въпрос следва да бъде даден отговор, че иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск, би бил допустим ако от конкретния правен спор между страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от установяване или отричане със сила на пресъдено нещо на спорното право на собственост – предмет на предявения иск. Не е налице правен интерес от положителен установителен иск за собственост срещу ответник, който не твърди и не е твърдял в никой минал момент право на собственост върху предмета на спора, освен ако е праводател на трето лице по вещнотранслативни сделки, предхождащи предявяването на иска, и това трето лице, позовавайки се на тези сделки, вследствие на които е придобило спорния предмет по приращение /чл. 92 ЗС/, оспорва правото на собственост на ищеца, който спор независимо дали е по инициатива на третото лице или на ищеца, е съдебно предявен в същото исково производство. Съединяването на горепосочените искове за собственост върху една и съща вещ, но срещу различни ответници, е допустимо само при условията на евентуалност, като главен е иска за собственост с предмет спора между ищеца и третото лице, позоваващо се на чл. 92 ЗС като придобивен способ за правото си на собственост върху процесната вещ. В случай, че по главния иск бъде отречено правото на собственост на третото лице върху вещта поради непризнаване на приращение по чл. 92 ЗС, заради липса на вещнотранслативен ефект на сделките с праводателя му, ще следва да бъде разгледан евентуално съединения иск срещу праводателя, който като останал неразпореден собственик на земята би бил собственик и на постройките. Кумулативно съединяване на тези искове за собственост е недопустимо.
По третия правен въпрос за възможността да се придобива по давност недвижим имот – собственост на Ж. в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000г., предвид нормата на чл. 31, ал. 3 от този закон, е даден задължителен за всички съдилища отговор в т. 1 ТР № 5 от 24. 06. 2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГК на ВКС в следния смисъл: „При действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г./, отменен със Закона за кооперациите от 1999 г. /Обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г./, правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, може да се придобие по давност.“.
По съществото на касационната жалба:
Ищецът С. В. С. предявява по делото, при условията на кумулативно съединяване според първоинстанционния и въззивния съдилища, четири иска срещу различни ответници, както следва:
1. положителен установителен иск за собственост срещу ответника Сдружение „С.“ за признаване правото на собственост на ищеца на основание придобивна давност въз основа на 10 годишно непрекъснато владение, започнало на 30. 09. 1995г. и продължило до 01. 10. 2005г., с предмет – апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 3, със застроена площ 158, 09 кв. м. /идентичен с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. "Г", ет. 3/, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 9 със светла площ от 5.77 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от дворното място, съставляващо УПИ V от кв. 133д по плана на София, м. "К. село - плавателен канал";
2. отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника Ж. „Б.“ за признаване за установено, че последният не е собственик на горепосочения апартамент № 47, нито по силата на валидно учредено право на строеж, нито по приращение чрез транслативни сделки от 1994г. за прехвърляне собствеността върху идеални части от терена, нито по давност;
3. установителен иск срещу ответниците Ж. „Б.“ и З. К. В. за признаване за установено, че решения на ОС на Ж. „Български художник“ за приемане на З. К. В. за член – кооператор и за разпределяне на процесния апартамент № 47 на него, взети на 09. 11. 1999г. са нищожни като противоречащи на императивни законови норми – чл. 1, ал. 1, чл. 11, ал. 1 вр. с чл. 30, ал. 2 ЗЖСК и на устава на кооперацията, тъй като за твърдяния член – кооператор З. В. не е било налице свободно собствено жилище и не е имало собственост към тази дата в полза на Ж. и
4. отрицателен установителен иск срещу ответника З. К. В. за признаване за установено, че последният не е станал член – кооператор на Ж. „Б.“, респ. не му е разпределен процесния апартамент № 47, тъй като този апартамент не е бил собствен на Ж. и той не може да придобие собствеността върху него след прекратяване на кооперацията по законния ред, тъй като тя не е собственик на посочения апартамент.
Ищецът предявява при условията на евентуално съединяване, в случай, че не бъде уважен никой от четирите горепосочени кумулативно съединени искове, и пети иск за осъждане на тримата ответници Сдружение „С.“, Ж. „Б.“ и З. К. В., при условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца стойността на подобренията и необходимите разноски за апартамент № 47, на обща стойност 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
По първия и втория установителни искове за собственост ищецът се позовава на възникнало в негова полза право на собственост върху процесния апартамент № 47 на основание придобивна давност въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, започнало на 30. 09. 1995г.. Според заявения петитум на исковата молба той предявява при условията на кумулативно съединяване положителен и отрицателен установителни искове за собственост на един и същи апартамент срещу различни ответници – положителният установителен иск за собственост срещу Сдружение „Съюз на българските художници“ и отрицателният установителен иск за собственост срещу Ж. „Б.“. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се извежда от противопоставяното от ищеца конкурентно субективно право на правото на собственост на ответника, т.е. от конкуренцията на правото на собственост върху една и съща вещ на различни правни субекти и на различни правни основания. Положителният установителен иск за собственост е срещу ответник, който не твърди вещни права върху дворното място или жилищната сграда, в която е процесния апартамент № 47, както към датата на исковата молба, така и към началния момент на твърдяното от ищеца давностно владение /30. 09. 1995г./, не оспорва и не смущава по никакъв начин и извънсъдебно правото на собственост на ищеца, споровете на когото са с Ж. „Б.“ и с член – кооператора, на когото апартамент № 47 от [жилищен адрес] вх. „Г“ е разпределен. Ищецът по положителния установителен иск за собственост обосновава правния си интерес от предявяването му срещу сочения ответник Сдружение „Съюз на българските художници“ с твърдението, че ответникът по отрицателния установителен иск за собственост – Ж. „Б.“ не е придобил правото на собственост, прехвърлено с договорите за дарение и продажба, оформени с нотариални актове № 183 и № 184 от 1994г., с които С. на българските художници прехвърля на Ж. „Б.“ 8 500/20 599 ид. части от дворното място, тъй като към момента на сделките жилищните блокове са били завършени на етап „груб строеж“, но не са включени в предмета на дарението и продажбата от 1994г., а освен това сделките от 1994г. са нищожни, доколкото няма изрични решения на Съюза на българските художници съгласно устава му за прехвърляне на недвижими имоти. Ако договорите за дарение и продажба от 1994г. с предмет 8 500/20 599 ид. части от дворното място не са породили вещно – транслативно действие, то собственик по приращение на съответните ид. части от жилищната сграда и процесния апартамент би бил именно ответникът Сдружение „С.“, легитимиращ се като собственик на терена до 1994г. на основание издадения констативен нотариален акт № 162/1975г.. Съобразно дадения отговор на втория правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, правен интерес от положителния установителен иск за собственост за ищеца би бил налице само в случай, че бъде отречено правото на собственост на Ж. „Б.“ върху терена, произтичащо от сделките по нотариални актове №№ 183 и 184 от 1994г. и поради това и по приращение /чл. 92 ЗС/ върху жилищните блокове, т.е. при предявяването му като евентуално съединен иск спрямо главен иск – отрицателния установителен иск за собственост срещу Ж. „Български художник“ и при условие, че последният бъде уважен. Като кумулативно съединен, положителният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като при отхвърляне на отрицателния установителен иск срещу Ж. „Б.“, за ищеца отпада правния интерес от установяване на собственото му субективно вещно право спрямо другия ответник - Сдружение „С.“ /праводател на ответника – Ж., но само по отношение на 8 500/20 599 ид.ч. от дворното място и то към момент, предхождащ началния момент на твърдяното от ищеца давностно владение/.
Съобразно гореизложеното е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба по първите два предявени установителни искове за собственост, доколкото в обстоятелствената част ищецът извежда правен интерес за предявения положителен установителен иск за собственост срещу ответника Сдружение „С.“ само при условията на евентуалното му съединяване с отрицателния установителен иск за собственост срещу ответника Ж. „Б.“ като главен иск, а в петитума иска уважаването им при условията на кумулативно съединяване. Исковата молба в горепосочената част е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и такава е останала до настоящия момент, без тази нередовност да е била констатирана от СГС или САС и без да са били дадени указания на ищеца за отстраняването й в производство по чл. 129, ал. 2 или ал. 4 ГПК.
Нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е останала и исковата молба досежно предявения евентуален иск с цена 100 000 лв. за заплащане стойността на необходими и полезни разноски в процесното жилище, тъй като ищецът не е посочил конкретни обстоятелства, от които извежда претендираната солидарна отговорност на тримата ответници по този иск /основанието за тази солидарна отговорност/.
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 ТР № 1/2001 г. от 17. 07. 2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС вр. с т. 5 ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато ВКС за първи път констатира нередовност на искова молба, която не може да бъде отстранена пред касационната инстанция /в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне на този съд за уточняване на основанието и/или петитума на исковете.
Въззивното решение по първия, втория и петия предявени искове като постановено по нередовна искова молба е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото в тази част - върнато на друг състав на въззивния съд, който следва да даде указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба, изразяващи се от една страна в противоречие между обстоятелствена част и петитум досежно установителните искове за собственост, и от друга – в неизложени обстоятелства, на които се основава искането за ангажиране на солидарната отговорност на тримата ответници по иска за необходими и полезни разноски.
Третият и четвъртият установителни искове за нищожност на решения на ОС на Ж. „Б.“ и за установяване, че ответникът – физическо лице не е член – кооператор на Ж. са недопустими поради липса на правен интерес. Лице, което не е член – кооператор като ищеца, няма правен интерес да атакува решения на ОС на Ж. и членственото правоотношение на член – кооператор, тъй като последното се развива само между член - кооператора и Ж. и отричането му не би могло да доведе до повече права за третото лице от тези, които то така или иначе би имало /не би могло да стане член – кооператор/. В този смисъл е формираната безпротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 774 от 10. 02. 2011г. по гр. д. № 643/2009г. на Четвърто г.о.; решение № 8 от 17. 02. 2012г. по гр. д. № 633/2011г. на Второ г.о. и др., според която ако основанието на твърдяното право на собственост не произтича от разпределителен протокол на ОС на Ж., не може да се релевират възражения срещу членствените правоотношения между Ж. и член – кооператора; третите лица спрямо тези членствени правоотношения не могат да ги оспорват и да възразяват срещу тяхната валидност, тъй като с такива възражения биха предявили чужди права – на член – кооператора и на самата Ж., каквито права третите лица не притежават. Само ако основанието на владението на жилището, правото на собственост върху което е предмет на спора, произтича от разпределителен протокол на ОС на Ж., владелецът може да се брани и с възражения, че решението по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК или съответното друго решение по същия въпрос, на което се позовава противната страна, не съществува, отменено е от съда или е нищожно.
Ищецът релевира в процеса 10 годишно давностно владение и права, произтичащи от облигационен договор със строителя СФ „МБ“ /Б./, поради което няма правен интерес да атакува валидността на решенията на ОС на Ж. „Б.“ и съществуването на членствено правоотношение между Ж. и ответника – член – кооператор. Предявените трети и четвърти кумулативно съединени искове са недопустими, поради което на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него решение на СГС по тези два иска следва да бъдат обезсилени като недопустими - постановени по недопустими искове, а производството по тях - прекратено.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2070 от 13. 11. 2014г. по в. гр. дело № 2297/2014г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІ състав в частта му, с която: е уважен положителният установителен иск за собственост срещу ответника Сдружение „С.“, като е отменено решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС в частта му, с която е отхвърлен този иск и вместо това е признато за установено, че ищецът С. В. С. е собственик на основание придобивна давност на апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 3, със застроена площ 158, 09 кв. м. /идентичен с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. "Г", ет. 3/, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 9 със светла площ от 5.77 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от дворното място, съставляващо УПИ V от кв. 133д по плана на София, м. "К. село - плавателен канал"; е потвърдено първоинстанционното решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от ищеца С. В. С. срещу ответника Ж. „Б.“ отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Ж. "Б." не е собственик на горепосочения апартамент №47 и е оставен без разглеждане евентуално съединеният иск срещу тримата ответници Сдружение „Съюз на българските художници“, Ж. „Б.“ и З. К. В., при условията на солидарна отговорност, за заплащане на сумата 100 000 лв., съставляваща стойността на извършени необходими и полезни разноски в горепосочения апартамент № 47, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като е отменено решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС, с което този иск е отхвърлен.
ВРЪЩА в горепосочената част делото за разглеждане от друг състав на САС при съобразяване на дадените по - горе указания по отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба по предявените първи, втори и пети искове.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2070 от 13. 11. 2014г. по в. гр. дело № 2297/2014г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІ състав в останалата му част и потвърденото с тази част решение № 2673 от 16. 04. 2014г. по гр. д. № 2659/2008 г. на СГС, в частта му, с която са отхвърлени: установителният иск, предявен от С. В. С. срещу ответниците Ж. "Б." и З. К. В. за признаване за установено, че решенията на Общото събрание на Ж. за приемане на З. К. В. за член – кооператор и за разпределение на апартамент № 47 на него, взети на 09. 11. 1999 г. са нищожни поради противоречие с чл. 1, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал. 2 ЗЖСК и устава на кооперацията, защото не е имало свободно жилище, за което В. да бъде приет за член – кооператор, и отрицателният установителен иск, предявен от С. В. С. срещу ответника З. К. В. за признаване за установено, че последният не е станал член - кооператор в Ж. "Б.“, респективно не му е разпределен апартамент № 47 в [жилищен адрес] тъй като не е бил собствен на Ж., и
ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: