4





Р Е Ш Е Н И Е

№ 263
София, 21.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о. в открито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1384 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по чл.290 ГПК.
С решение № 1669 от 22.12.17г.по в. гр.дело № 2660/17г.на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 2758 от 10.08.17г.по гр.дело № 75/16г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което обявен за относително недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на Г. К. Щ. в качеството му на кредитор на К. А. У., договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 20836/10г.на Пловдивския районен съд, по силата на който К. А. У. и С. Ж. М. са продали на И. К. К. недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ гараж /№/, с площ от 15 кв.м., в сграда № 2, с адрес : [населено място], [улица], до размер на ½ идеална част от имота.
Постъпили са две касационни жалби от К. А. У. и от И. К. К. срещу въззивното решение с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Ответникът по жалбите Г. Щ. моли да бъде потвърдено въззивното решение.
С определение № 596 от 28.06.18г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по посочения в двете касационни жалби релевантен за изхода на спора материалноправен въпрос: При предявен иск по чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД .
В отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение настоящият съдебен състав приема,че вземането на купувача спрямо продавача по предварителния договор / да иска сключване на окончателен договор/ е възникнало в момента на сключването помежду им на предварителния договор.Знанието на купувача за увреждането на кредитора с извършеното от длъжника прехвърляне на недвижим имот с предварителен договор, следва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор, а не към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД.Този извод произтича от изричната норма на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, според която знанието се преценява при постигане на съглашение за възмездно прехвърляне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 4.08.2011г. решение по гр.дело № 20836/10г.на Пловдивския районен съд е бил обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД сключен на 3.12.07г.между К. У. и съпругата С. М., като продавачи, и И. К., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на гараж /№/, с площ от 15 кв.м.,намиращ се на адрес : [населено място], [улица],за сумата 12 000 лв,от които 10 650 лв – платени от купувача, при условие, че купувачът И. К. заплати в двуседмичен срок от влизането му в сила на продавачите сумата от 1350 лв.Установено е,че ищецът Г. Щ. е единствен наследник на К. Г. Щ., както и че с влязла в сила на 27.01.11г. присъда № 17/28.01.10г.по нохд № 1830/09г.на ОС –Пловдив, ответникът К. У. е бил осъден да заплати на К. Щ. сумата от 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 000 – обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление, извършено на 22.02.08г.
За да уважи иска по чл.135 ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел,че наследодателят на ищеца е имал качеството на кредитор на ответника К. У. към датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен.Доколкото вземането му за обезщетение за вреди е възникнало от датата на деликта – 22.02.08г.,то считано от тази дата е имал такова качество.Прието е, че е без значение обстоятелството,че в предварителния договор е посочена дата на сключване 3.12.07г.,тъй като същият е частен документ и съгласно чл.181 ал.1 ГПК има достоверна дата от 15.11.10г.,когато съдържанието му е възпроизведено в констативния протокол на нотариус С. Й..Изложени са съображения, че сделката е увредила интересите на кредитора, тъй като ответникът У. не е установил да разполага с достатъчно друго имущество, което би могло да послужи за удовлетворяване вземанията на ищеца спрямо него.Съдът е приел,че е налице знание у длъжника за увреждането, тъй като с извършеното разпореждане е намалена възможността кредиторът му да бъде удовлетворен.Прието е още,че към датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД и третото лице –купувач е знаело за увреждащия му характер по отношение на кредиторите на продавача.Съдът е счел за неоснователни доводите за погасяване на иска по давност.Изложил е съображения,че петгодишната погасителна давност е започнала да тече от датата на извършване на увреждащото действие, която е датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД – 4.08.11г. Исковата молба е подадена на 6.01.2016г. - преди изтичане на давностния срок.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като провери правилността на въззивното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
Решението е допустимо, но неправилно.
Несъстоятелен е доводът на касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск,тъй като решението по чл.19 ал.3 ЗЗД не е сделка и не съставлява увреждащо кредитора действие.Предварителният и окончателен договор са съставни части от една сделка. Отменителният иск по чл.135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора,с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора.За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника,което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице – приобретател за това.
По делото е установено, че наследодателят на ищеца е имал качеството на кредитор на ответника към момента на деликта.Има увреждащо действие, тъй като извършеното разпореждане с процесния имот намалява имуществото на длъжника.Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че знанието на третото лице- купувач за увреждане на кредитора следва да е налице към датата на постановяване на съдебното решение по чл.19 ал.3 ЗЗД.В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД, според която, когато действието е възникнало преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял,да увреди кредитора. Такива данни по делото няма.Следва да се приеме,че не е доказана целта на съглашението, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена, за увреждане на кредитора.Следователно предявеният иск по чл.135 ал.1 ЗЗД не може да бъде успешно проведен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърлят предявените искове.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът по касация Г. Щ. следва да заплати на жалбоподателя К. У. направените за тази инстанция разноски в размер на 2175 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1669 от 22.12.17г., постановено по в.гр.дело № 2660/17г.на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г. К. Щ. против К. А. У. и И. К. К. за обявяване на относителна недействителност спрямо Г. Щ. на предварителния договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила решение по гр.дело № 20836/10г.на Районен съд- Пловдив, по силата на който К. А. У. и съпругата му С. Ж. М. са продали на И. К. К. недвижим имот, придобит в СИО, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор /№/по КККР на [населено място],с адрес: [населено място], [улица] гараж /№/, с площ от 15кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,който обект се намира в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор /№/, до размера на ½ идеална част.
ОСЪЖДА Г. К. Щ. да заплати на К. А. У. направените за ВКС разноски в размер на 2175 лв /две хиляди сто седемдесет и пет/
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.