ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3188 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 295 ГПК във връзка с чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 267 от 18.05.2018 г., произнесено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 719 от 29.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 5381/2016 г. на Апелативен съд – София, ГК, ІV-ти състав. С него е потвърдено решение от 27.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 4779/2009 г. на Софийски градски съд, I-16 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Х. А. М. срещу Н. И. М., М. И. Х., С. К. М. и Е. К. С. - Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 9 с площ от 71 кв.м. (при описани в диспозитива съседи и принадлежности), находящ се в [населено място], район „С.”, на площад „П. Р. С.” № 2, във вътрешния блок с изложение към изток, вх. „Б”, ет. 4.
Касаторът Х. А. М. чрез адвокат М. Р. от САК поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК с позоваване на всички посочени в нормата основания. Моли обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да приеме, че съставеното в негова полза нотариално завещание със завещател С. М. М. е валидно, в съответствие с което да бъде разрешен и спорът за собственост. Претендира присъждането на разноски.
В проведеното открито заседание ответниците по касация С. К. М. и Е. К. С. - Р. се представляват от адвокат К. Я.-М. от САК и поддържат, че въззивното решение е правилно.
Ответниците по касация Н. И. М. и М. И. Х. не са изразили становище в производството пред ВКС.
Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, в правомощията си по чл. 295 ГПК, чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:
Х. А. М. е предявил искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу Н. И. М., М. И. Х., С. К. М. и Е. К. С.-Р. за признаване на собствеността и предаване на владението върху процесния апартамент. Ищецът е поддържал, че с нотариално завещание № 001, том І, рег.№ 24899, н.д.№ 013 от 28.11.2007 г. на нотариус Ц. С. (рег.№ * на НК) неговият втори братовчед С. М. М., починал на 26.03.2009 г., му завещал процесното жилище. Ответниците са наследници по закон на завещателя (по съребрена линия) и са завладели обекта на завещанието.
С първоинстанционното решение № 8699 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 4779/2009 г. на Софийския градски съд, I г.о., 16 състав е прието, че завещанието съставлява действителен правен акт и ищеца е собственик на имота, но поради отсъствие на доказателства ответниците да упражняват фактическата власт, с общ отхвърлителен диспозитив е постановено отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС.
С допълнително решение № 2724 от 10.04.2013 г. СГС е отхвърлил молбата по чл. 250 ГПК на С. К. М. и Е. К. С.-Р. за допълване на решението от 27.12.2012 г. с изрично произнасяне относно истинността на оспореното нотариално завещание, както и молбата им по чл. 248 ГПК. В частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 250 ГПК, допълнителното решение № 2724 от 10.04.2013 г. на СГС е отменено с определение № 2621 от 27.10.2014 г. по в.гр.д.№ 3487/2013 г. на САС, ІІ-ри състав и делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по въпроса относно истинността на нотариалното завещание. Последвало е постановяването на допълнително решение № 207 от 09.01.2015 г. по гр.д.№ 4779/2009 г. на СГС, I г.о., 16 състав, с което основното решение е допълнено, като на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2 ГПК е признато за недоказано оспорването на истинността на документ - нотариално завещание № 001, том I, рег.№ 24889, д.№ 013 от 28.11.2007 г. на нотариус Ц. С. - в частта относно авторството на подписа на завещателя С. М. М..
При първото разглеждане на спора от въззивния съд е постановено решение № 2184 от 09.11.2015 г. по гр.д.№ 1705/2015 г. на САС, ГК, І-ви състав, с което първоинстанционното решение № 8699 от 27.12.2012 г. по гр.д.№ 4779/2009 г. на СГС, I г.о., 16 състав е отменено в частта, с която предявените ревандикационни искове са отхвърлени в установителната им част, като е признато за установено в отношенията на страните, че Х. А. М. е собственик на имота по силата на съставено в негова полза нотариално завещание от 28.11.2007 г. от С. М. М., починал на 26.03.2009 г. Решението на СГС, I г.о., 16 състав е потвърдено в останалата част, с която ревандикационните искове са отхвърлени в осъдителната им част за предаване владението на имота. Потвърдено е и допълнителното решение № 207 от 09.01.2015 г., с което е признато за недоказано оспорването на истинността на нотариалното завещание.
При първото разглеждане на спора от касационната инстанция е постановено решение № 208 от 08.11.2016 г. по гр.д.№ 1290/2016 г. на ВКС, І г.о., с което решението на САС, І-ви състав е отменено в частта, с която (след частичната отмяна на първоинстанционното решение в установителната част) е признато за установено по отношение на С. К. М. и Е. К. С.-Р., че Х. А. М. е собственик на процесния имот по силата на нотариалното завещание, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС в отменената част. По отношение на решението на САС, І-ви състав в останалата му част не е допуснато обжалване и същото е влязло в сила на 20.04.2016 г.
С отменителното решение на ВКС, І г.о. е прието, че съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка на правилността на решението на първата инстанция, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. Това тълкуване следва да намери приложение и по отношение на преценката за спазване на установеното в чл. 24, ал. 2 ЗН изискване за форма на нотариалното завещание. Изложено е, че показанията на свидетеля А. Д. съдържат данни за неспазена форма при съставяне на нотариалното завещание, тъй като според свидетеля нотариусът е прочел завещанието, но не е записал устно изразената от завещателя воля в присъствието на свидетелите. След частичното отменяване на въззивното решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с указания да се разпредели доказателствената тежест между страните с цел изясняване на въпроса дали при изготвяне на нотариалното завещание е било спазено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН и да се даде възможност да изразят становище и да представят доказателства за спазването му.
При новото разглеждане на спора въззивният съд е постановил определение от з.з.21.11.2016 г. в изпълнение на указанията, задължителни по силата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК. По искане на ищеца отново е разпитан свидетелят А. И. Д., а по инициатива на С. К. М. и Е. К. С.-Р. – свидетелите М. Н. Ф. и П. М. Г..
С постановеното ново въззивно решение № 719 от 29.03.2017 г. по в.гр.д.№ 5381/2016 г. на САС, ГК, ІV-ти състав е прието за установено, че по силата на наследствено правоприемство С. М. М. е придобил от майка си М. С. М. процесния имот. На 28.11.2007 г. е съставено нотариално завещание № 001, том І, рег.№ 24899, н.д.№ 013/2007 г. на Нотариус Ц. С., според което С. М. М. е завещал на своя втори братовчед Х. А. М. имота „в знак на благодарност за обичта, уважението и вниманието, което му е оказвал през годините”. Удостоверено е, че нотариалното завещание е съставено в кантората на нотариус С. в присъствието на двама свидетели - А. И. Д. и М. Н. Ф.. В документа е посочено, че в присъствието на двамата свидетели завещателят е поискал от нотариуса да му напише и състави нотариално завещание и нотариусът, след като се убедил в самоличността и дееспособността на завещателя и свидетелите и в това, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва и че желае да извърши завещателно разпореждане по своя воля, написал завещанието, така както му се продиктувало от завещателя. С. М. М. починал на 26.03.2009 г. като разведен, без деца и без братя и сестри. Съгласно удостоверението за наследници С. М. М. е наследен от роднини по съребрена линия: Н. И. М. и М. И. Х. (деца на И. С. М. – брат на бащата на завещателя), С. К. М. (син на К. С. М. – брат на бащата на завещателя) и Е. К. С.-Р. (внучка на К. С. М. – брат на бащата на завещателя). С констативен нотариален акт № 116, том І, рег.№ 5349, н.д.№ 94 от 08.04.2009 г. ищецът е признат за собственик на процесния имот по силата на завещанието от 28.11.2007 г.
САС е обсъдил събраните гласни доказателства – показанията на нотариус Ц. С. (съставила оспореното завещание), двамата инструментарни свидетели - А. Д. и М. Ф., както и П. М. Г.. Произнасяйки се по възражението на въззивниците-ответници С. М. и Е. С.-Р. за нищожност на нотариалното завещание от 28.11.2007 г., основано на твърдения, че при изготвянето му не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗН по отношение задължението на нотариуса да запише изразената от завещателя воля, така както е изявена устно от последния, съдът е приел следното: Според чл. 24, ал. 1 ЗН нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели, а според ал. 2 завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на двама свидетели. Нотариусът следва да отбележи изпълнението на тези формалности в завещанието, като отбелязва и мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Тъй като нотариалното завещание е едностранен, личен, формален и отменим акт, с който едно лице се разпорежда безвъзмездно за след смъртта си с цялото си имущество или с част от имуществото си в полза на определено от него лице, страна и участник в производството е само завещателят. Двамата свидетели трябва да присъстват от началото до края на процеса на извършване на завещанието, като следят за свободното изявяване на волята на завещателя, тоест в тяхно присъствие завещателят заявява волята си пред нотариуса и следят дали волята на завещателя е точно отразена от нотариуса. Нотариусът написва завещанието, като възпроизвежда или дословно написва волята му, след като се убеди, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва и че това става по негова воля, без да е насилван. В чл. 63 от отменения ЗН е било предвидено, че завещателят диктува, а нотариусът записва волята под диктовка, така както е продиктувана. Този израз не е възпроизведен в действащия ЗН. От друга страна, нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на действителното фактическо положение, включително и това, че завещателят е изразил устно волята си, така както си изисква от чл. 24 ЗН, а в конкретния случай - че завещанието е продиктувано лично от завещателя, както е удостоверила нотариус С.. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документът, са се осъществили така, както се твърди в документа. Съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, при което тя трябва да направи пълно и главно доказване, което означава да се изключи всяко съмнение, че документът е неверен. Разпитаните инструментарни свидетели, които са очевидци при изготвяне на завещанието, установяват безпротиворечиво, че същото е било съставено в кантората на нотариуса, лично от нотариуса, че след записването му завещанието е било прочетено на глас от нотариуса и подписано от завещателя и двамата свидетели. Категорични са, че при съставянето му ищецът Х. М. не е присъствал. Свидетелите не казват, че когато са били при нотариуса, С. М. е изразил устно волята си пред него и пред свидетелите да завещае свое имущество. Спомнят си, че когато влезли при нотариуса, тя започнала да пише. Св. Ф. е категорична, че С. не е диктувал на нотариуса, че завещателят не е допълвал или поправял нотариуса, но сочи, че той бил съгласен с това, което тя пише, а св. Д. сочи, че С. и нотариусът си говорили, „кореспондирали си” - тя го питала нещо, а той й отговарял. Фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Тъй като са елементи от фактическия състав на завещанието, липсата дори на един от тях води до нищожност (в която връзка въззивният съд се е позовал на Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III г.о.). Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието, както в случая се твърди от свидетелите, че липсва „диктуване” от завещателя на нотариуса и устно изразяване на волята на завещателя, води до нищожност на завещателния акт. Завещанието е строго формален акт и формата е съществен елемент на завещателния акт, като при неспазването й завещанието е недействително. При наличието на безспорни и категорични доказателства - обясненията на двамата инструментарни свидетели за това, че завещателят не е „диктувал”, нито е изразявал устно волята си пред нотариуса, следва да се приеме, че ответниците са оборили при условията на пълно и главно доказване доказателствената сила на процесното нотариално удостоверяване. Установеното по делото неспазване на изискването за устно изразяване на волята на завещателя, като елемент от фактическия състав на нотариалното завещание, води до нищожност на същото, независимо от това, че завещанието е било прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите и той е подписал същото. Завещателното разпореждане е съставено в нарушение на предписаната от чл. 24, ал. 2 ЗН форма. Като строго формален акт то е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН и не е произвело целените правни последици. С оглед установената недействителност на завещателното разпореждане, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил качеството си на собственик на спорния недвижим имот, което обосновава отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Констатирано е съвпадение между крайния резултат от изводите на първоинстанционния и въззивния съдилища, поради което първоинстанционното решение е потвърдено.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена ?”, в отговор на който следва да се има предвид следното:
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 88 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 4176/2017 г. на ВКС, II г.о. е прието, че нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните елементи: устно изявяване на волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса; прочитане на записаното; отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Само липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН. Същото тълкуване е дадено и с постановеното също по реда на чл. 290 ГПК Решение № 322 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1808/2010 г. на ВКС, III г.о. Така формираната практика се споделя и от настоящия състав.
Устното изявяване на волята на завещателя означава, че пред нотариуса и пред двамата свидетели завещателят изразява с обикновени изрази какво желае да завещае и на кого. Нотариусът може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното от завещателя, а при написване на завещанието може да прави стилистични поправки, да заменя нелитературни думи. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания. Законът не поставя изискване нотариусът да записва изявленията на завещателя под диктовка, т.е. да запише буквално това, което му говори завещателят. Основание за този извод дава сравнителният анализ на текстовете на чл. 24, ал. 2 ЗН и чл. 63 от Закона за наследството от 1890 г. (отм.). Настоящият чл. 24, ал. 2 ЗН регламентира правилата относно съставянето на нотариално завещание, аналог на което съставлява уреденото в отменения Закон за наследството от 1890 г. публично нотариално завещание. С чл. 63 ЗН (отм.) е предвидено, че завещанието се диктува от завещателя и се написва от нотариуса, тъй както е диктувано – изискване, каквото отсъства в чл. 24, ал. 2 ЗН. Различието между правилото на чл. 63 ЗН (отм.) и чл. 24, ал. 2 ЗН не е редакционно, а се дължи на различно разбиране на Законодателя относно формалностите, които следва да се съблюдават като условия за валидност на нотариалното завещание по чл. 24, ал. 2 ЗН за разлика от публичното нотариално завещание по отменения Закон за наследството. Регламентирайки формата на нотариалното завещание, Законодателят е приел, че изявяването на волята на завещателя не е еднократен акт. То е процес, който включва подготвителни и действия, пряко насочени към съставянето на документа, материализиращ последната воля на съответното лице относно разпореждане с притежаваното от него имущество. Този процес приключва с прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Последните действия съставляват гаранция и удостоверяват, че нотариусът точно е записал устно изявената пред него и свидетелите воля на завещателя.

По основателността на касационната жалба:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество е неправилно.
Съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В изпълнение на указанията, дадени с решение № 208 от 08.11.2016 г. по гр.д.№ 1290/2016 г. на ВКС, І г.о., въззивното произнасяне е концентрирано върху преценката за съответствие на нотариално завещание № 001, том І, рег.№ 24899, н.д.№ 013 от 28.11.2007 г. на нотариус Ц. С. (рег.№ * на НК) с изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН по отношение задължението на нотариуса да запише изразената от завещателя воля, така, както е изявена устно от последния. Основателно е заявеното с касационната жалба оплакване, че резултатът от тази преценка е несъвместим с правилото на чл. 24, ал. 2 ЗН. На първо място, видно от мотивите на атакуваното решение, въззивният съд е изхождал от вътрешно противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗН – едновременно отчита, че действащото право не възпроизвежда изискването на чл. 63 ЗН (отм.) завещанието да се диктува от завещателя и да се напише от нотариуса, тъй както е диктувано, а същевременно, при формиране на решаващия извод по проблема за валидността на завещателния акт, приема, че изискването за форма по чл. 24, ал. 2 ЗН не е удовлетворено, тъй като завещателят не е диктувал на нотариуса. Възприетото от въззивния съд противоречи на материалния закон в смисъла му, разяснен в изложените по-горе общи мотиви. Неправилното разбиране за съдържанието на предписаното от закона правило е послужило като отправна точка и съответно - е опорочило преценката по въпроса какви действия следва да бъдат установени, за да се приеме, че завещанието е съставено в предписаната форма. В резултат от това е игнорирано значението на факта, установен посредством събраните в производството по гр.д.№ 5381/2016 г. на САС, ІV състав показания на свидетелите А. И. Д. и М. Н. Ф. (очевидци в качеството им на инструментарни свидетели), че завещанието не възпроизвежда написан от нотариуса текст, а е съставено в резултат от воден между завещателя и нотариуса разговор. Аргументи за противното не могат да се извлекат от показанията на свидетелите Ц. С. и А. Д. при разпита им в производството по гр.д.№ 3487/2013 г. на САС, ІІ състав, тъй като (видно от протокола от о.с.з. 21.05.2014 г.) изслушването им е допуснато във връзка с оспорването, че завещанието е неистински документ в частта относно положения за завещателя подпис. Съответно – в о.с.з. 01.10.2014 г. на свидетелите са поставени въпроси във връзка с изследването на това обстоятелство, поради което отсъствието в тези показания на сведения относно начина на изявяване на волята на завещателя не може да се тълкува като липса на впечатления за осъществяването на факта, значението на който е изведено като централно за спора с отменителното решение на ВКС, І г.о. Следва да се има предвид още, че решението на ВКС, І г.о. съдържа задължителни указания само относно процесуалните действия, които е следвало да бъдат предприети при повторното разглеждане на спора от въззивния съд, без за задава насока, в която следва да бъде формирано вътрешното убеждение на новия състав на въззивния съд в резултат от обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина и съобразно чл. 12 ГПК въззивният съд е бил длъжен да обсъди не само свидетелските показания, но и останалите доказателства с връзка, включително косвена, към подлежащите на доказване факти. В случая такива се явяват доказателствата относно извършените от завещателя подготвителни действия, а именно: извършената на 14.11.2007 г. от психиатър д-р Л. Ц. нотариална психиатрична консултация след личен преглед на С. М. М. на 13.11.2007 г., нотариално заверената на 21.11.2007 г. декларация на С. М. М. за идентичност на лице с различни имена (за установяване на обстоятелството, че именно майка му с моминско име М. С. Н. е придобила собствеността на имота, предмет на завета от 28.11.2007 г.), ангажирането на лични познати на завещателя като инструментарни свидетели (А. И. Д. – приятел на завещателя и М. Н. Ф. – дъщеря на приятел на завещателя). Така установените подготвителни действия свидетелстват за наличието на целенасочена волева и мисловна дейност, предназначена да доведе до съставянето на завещание, изчистено от съмнения относно взетото съзнателно и непоколебимо решение за завещаване на конкретното имущество в полза на втория братовчед на завещателя, като същевременно са част от процеса на съставяне на завещанието, разгледан в широк смисъл. Относно същинските действия, относими към хипотезиса на чл. 24, ал. 2 ЗН, при разпита им по гр.д.№ 5381/2016 г. на САС, ІV с-в инструментарните свидетели установяват, че при съставянето на текста са ползвани документи, предадени при явяването на свидетелите и завещателя на рецепцията на нотариалната кантора, което обяснява подробната индивидуализация на обекта на завета и посочените в акта лица. Завещанието е записано в присъствието на свидетелите и е резултат от водения между завещателя и нотариуса разговор. Текстът на завещанието е прочетен и завещателят е потвърдил съответствието между записаното и изявената от него воля. В удостоверение на това С. М. М. е положил и подписа си, след което са се подписали свидетелите и нотариуса. Доколкото Законът не изисква съставяне на завещанието под диктовката на завещателя, установяването или неустановяването на това обстоятелство е ирелевантно при преценката за обхвата на обвързващата материална доказателствена сила на извършеното от нотариуса удостоверяване. При условията на чл. 179, ал. 1 ГПК следва да се приеме за доказано, че обективираните в нотариално завещание № 001, том І, рег.№ 24899, н.д.№ 013 от 28.11.2007 г. на нотариус Ц. С. (рег.№ 030 на НК) изявления са направени от С. М. М. устно пред нотариуса и имат отразеното в документа съдържание, като нотариусът е записала именно устно изразената воля на завещателя; че при съставянето на акта са участвали посочените свидетели; че завещанието е прочетено на завещателя в присъствието на свидетелите; че завещанието е подписано от завещателя (което е и нарочно установено с влязлото в сила на 20.04.2016 г. допълнително решение № 207 от 09.01.2015 г. по гр.д.№ 4779/2009 г. на СГС, I г.о., 16 състав), свидетелите и нотариуса на посочените в него дата и място. Ответниците по иска и по касация не са провели пълно и главно доказване, че удостовереното от нотариуса не отговаря на действително осъществилите се факти. Това мотивира извод, че завещателят е изразил устно ясната си по съдържание воля да завещае на касатора процесния имот, което му разпореждане е оформено в съответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗН във връзка с чл. 16, ал. 2 ЗН и е произвело вещно-транслативно действие със смъртта на С. М. М.. С оглед изложеното, предявеният ревандикационен иск се явява основателен в неговата установителна част и следва да бъде уважен при условията на чл. 295, ал. 1 ГПК.
По отговорността за разноските:
Касаторът е направил разноски за защитата си в производството при повторното разглеждане на делото пред ВКС, възлизащи на сумата 320,18 лв. – държавни такси. В производството при повторното разглеждане на делото от САС е заплатил в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв., която сума следва да му се присъди изцяло, доколкото е за защита само по установителната част на ревандикационния иск. Разноските от 1 200 лв. за адвокатска защита по гр.д.№ 1290/2016 г. на ВКС, І г.о. не се присъждат на касатора, тъй като са направени във връзка с неговата касационна жалба, по която обжалване не е било допуснато. За защитата пред първата инстанция и при първото разглеждане на делото от САС касаторът има право на Ѕ от разноските извън тези за експертизи (доколкото иска по чл. 108 ЗС се уважава в установителната и е отхвърлен в осъдителната му част). Ето защо следва да му се присъдят сумите 806,88 лв. (1/2 от сбора на сумите 20 лв., 10 лв., 583,76 лв. и 1 000 лв. по списъка от л. 333, СГС) и 645,09 лв. (половината от разноските по гр.д.№ 3487/2013 г., САС). Следва да му се присъдят в пълен размер разноските за експертизи, тъй като същите са направени във връзка с обстоятелствата, относими към валидността на завещанието, т.е. сумата 1 050 лв. Отговорността за тези разноски (общо възлизащи на 4 022,15 лв.) следва да се понесе изцяло от С. К. М. и Е. К. С. – Р., доколкото по отношение на Н. И. М. и М. И. Х. следва да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
От своя страна ответниците по касация имат право на 1/2 от разноските за адвокатска защита пред първата инстанция, поради което решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която на С. К. М. е присъдена разликата над сумата 1 250 лв., а на Е. К. С. – Р. - разликата над сумата 1 000 лв. Присъдената от СГС сума от 150 лв. за вещо лице не се следва, тъй като е разход за експертиза във връзка с неоснователното оспорване на валидността на завещанието. За защитата при първото разглеждане на делото от САС имат право на Ѕ от разноските за адвокатска защита, т.е сумата 2 000 лв. С оглед крайния изход на спора ответниците нямат право на разноските, направени по гр.д.№ 1290/2016 г. на ВКС, І г.о. (поради което следва да се отмени определение № 2136 от 27.06.2017 г., с което САС, 4-ти състав е присъдил в тежест на касатора сумата 2 350,18 лв.), както и нямат право на разноските, направени при повторното разглеждане на делото от САС и при повторното разглеждане на делото от ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия



ОТМЕНЯВА въззивно решение № 719 от 29.03.2017 г. и определение № 2136 от 27.06.2017 г., постановени по в.гр.д.№ 5381/2016 г. на Апелативен съд – София, ГК, ІV-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА решение от 27.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 4779/2009 г. по описа на Софийски градски съд, I-16 състав, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни в установителната им част искове с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Х. А. М. срещу Н. И. М., М. И. Х., С. К. М. и Е. К. С. - Р. за признаване на собствеността и предаване на владението върху апартамент № 9 с площ от 71 кв.м., находящ се в [населено място], район „С.”, на площад „П. Р. С.“ № 2, във вътрешния блок с изложение към изток, вх. „Б”, ет. 4, както и в частта, с която Х. А. М. е осъден да заплати на С. К. М. разноски над сумата 1 250 лв. за адвокатско възнаграждение до присъдените суми от 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за вещо лице и в частта, с която Х. А. М. е осъден да заплати на Е. К. С. - Р. разноски над сумата 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение до присъдената сума от 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. М. с ЕГН [ЕГН], М. И. Х. с ЕГН [ЕГН], С. К. М. с ЕГН [ЕГН] и Е. К. С. – Р. с ЕГН [ЕГН], че Х. А. М. с ЕГН [ЕГН] е собственик на основание съставено в негова полза от починалия на 26.03.2009 г. С. М. М. с ЕГН [ЕГН] нотариално завещание № 001, том І, рег.№ 24899, н.д.№ 013 от 28.11.2007 г. на нотариус Ц. С. (рег.№ * на НК), на следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в [населено място], С., район „С.”, район „С.”, във вътрешния блок с изложение към изток, на площад „П. Р. С.” № 2, вх. „Б”, ет. 4, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и антре, с квадратура 71 кв.м., при съседи: от изток – двор, от запад – стълбище и апартамент на П. И. Ж., от север – апартамент на А. Х., и от юг - апартамент на П. И. Ж., ВЕДНО С ПРИЛЕЖАЩИТЕ МУ таванско помещение при съседи: изток – таванско помещение на А. Х., запад – калкан, север - двор и от юг – коридор, ведно с избено помещение при съседи: изток – избено помещение на Х. Ив. П., запад – коридор, север – коридор, юг - избено помещение на П. И. Ж., заедно с 1950/95000 идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ № * от кв. 405, целият с площ от 941,49 кв.м. при съседи: Алианс Франсез, Бълг. Земл. Д-во, жил. домове – ЕС „П.К. и С.” и пл. „С.”.
ОСЪЖДА С. К. М. и Е. К. С. – Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на Х. А. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 022,15 (четири хиляди двадесет и два лева и петнадесет стотинки) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. А. М. ДА ЗАПЛАТИ на С. К. М. и Е. К. С. – Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 000 (две хиляди) лева – разноски за защитата при първото разглеждане на делото от САС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: