Р Е Ш Е Н И Е


№ 66


гр. София, 29.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1504 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД, [населено място], срещу решение № 20 от 15.01.2018г., постановено по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 344 от 29.06.2017г., изменено с определение № 1292 от 08.08.2017г. и поправено с решение № 414 от 08.08.2017г., постановени от Окръжен съд –Пловдив по т.д. № 680 по описа за 2016г. в отхвърлителната му част. С последното е оставен без уважение предявеният на основание чл.430 ТЗ при условията на солидарност осъдителен иск от банката срещу Х. А. К. и А. Б. К. за разликата над уважения размер от 29 754.93 евро до пълния претендиран размер от 38 499.79 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL29124 от 12.11.2007г. и последващи допълнителни споразумения от 11.03.2009г., 31.03.2010г., 28.12.2011г., 29.11.2012г. и 25.11.2013г.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не споделя изводите на съда за наличието на анатоцизъм, въз основа на който е прието, че е налице нищожност на уговорките в допълнителните споразумения за капитализация на просрочените задължения, с оглед на което решението е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че въз основа на Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.), действаща към момента на споразуменията, е преструктуриран дълга / експозицията, поради което в конкретния случай не може да се приеме, че е налице анатоцизъм. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция, както и пропорционалната част от разноските за предходните съдебни инстанции.
Ответниците по жалбата и по делото, Х. А. К. и А. Б. К., не представят писмен отговор, с който да изразят становище по жалбата.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да потвърди постановеното от първостепенния съд решение в обжалваната му част, решаващият съд е споделил извода му за очевидна неправноправност по смисъла на чл.143, т.3 и т.10 ЗЗД на клаузите по чл.3, ал.1 и чл.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит HL 29124 от 12.11.2007г. В аргумент е изтъкнал, че същите позволяват на банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент, чрез който обаче се формира не само размерът на договорената възнаградителна лихва (цената на договора), но и размерът на наказателните лихви. Апелативният състав е намерил за невярно твърдението на въззивника (настоящ касатора) за липсата на анатоцизъм в сключените между страните допълнителни споразумения за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от главницата,. В обосновка е посочил, че дори и да е номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е вземане за лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е възникнало. Съответно е заключил, че щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, е налице анатоцизъм, което води до нищожност на споразуменията за „служебно преоформяне” на дълга на основание чл.26, ал.1 ,предл. 1-во, във вр. чл.10, ал.3 ЗЗД. В подкрепа е изложил, че макар Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) да е действала по време на сключването на петте допълнителни споразумения от датите 11.03.2009г., 31.03.2010г., 28.12.2011г., 29.11.2012г. и 25.11.2013г., то предвидената в чл.10, ал.3 ЗЗД законодателна делегация на БНБ изобщо не е била упражнена и каквото и да било нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви в наредбата няма, нито е била предвидена възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на банката чрез споразуменията по чл.13, ал.2, вр. ал.1 от цитираната наредба, да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.

По релевирания матеалноправен въпрос:
Предмет на регулация в чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и условията за това. В ал.1 от цитирания член е посочено, че една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства. Съгласно ал.2 от същия член, първоначалните условия на споразумението се считат за изменени по смисъла на ал.1 при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива. Според ал.3 на чл.13 от Наредбата, не е преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1/ договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по условията на допълнителните споразумения; 2/ банката има основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3/ не са налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на длъжника.
Видно от цитираните разпоредби, ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл.13 от цитираната наредба е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено финансово състояние. В ал.2 на чл.13 от Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други.
В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 03.04.2008г. /отм./ не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви. Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД.
` Таксите по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос:
„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.

По основателността на жалбата
Предвид отговора на поставения правен въпрос, правилен е изводът на въззивния съд, че уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. За да отхвърли иска за част от претендираната главница по кредита, решаващият състав е съобразил констатираната от него нищожност на клаузите в допълнителните споразумения, водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер по чл. 143, т.3 и т.10 ЗЗП на клаузите в договора за промяна едностранно от банката на базовия лихвения процент, който участва при формирането на възнаградителната и наказателната лихви. Искът за присъждане на такси е уважен в пълния претендиран размер, поради което не е от значение за спора, приетата от съда принципна невъзможност да се прибавя таксата към главницата.
С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 15.01.2018г. по в.т.д. № 568 по описа за 2017г. на Апелативен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.