Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2931/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Б. А., чрез адв. М. Х. от САК, срещу въззивно решение № 2081/30.03.2018 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д. № 7721/2017 г.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя – ответник даване на издръжка, с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по въпроса длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства и да допуска на такива и след преклузивните срокове по искане на страните в производство за лишаване от родителски права, разрешен в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2013 г. – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тълкуването на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право съответства задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца (чл. 143 СК). Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на същата и показател за размера й; възможността е винаги обективна и конкретна. Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава, а доколкото издръжката е част от грижата и отговорността на родителя за живота и добруването на непълнолетното дете, невъзможността да се дава трябва да е пълна, обективна, независеща от волята на задълженото лице. В Постановление № 4/1954 г. на ВС на РБ са посочени някои примери за обективна временна невъзможност родителят да доставя издръжка – отбиване на редовната военна служба и наред с това липса на имущества и доходи от тях; изтърпяване наказание лишаване от свобода, но след конкретна преценка на възнаграждението, което получава съгласно чл. 78 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и с другите му доходи и имущества, ако има такива.
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Недаването на издръжка, когато е трайно и при липсата на друг финансов или материален принос на родителя за отглеждането на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана, е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Законодателят е приел, че подобно поведение представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
По въпроса длъжен ли е съдът служебно да събира доказателства и да допуска такива и след преклузивните срокове по искане на страните в производство за лишаване от родителски права – чл. 132 СК: Предметът на спора изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за интересите на детето. Това значи, че не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата. Именно поради това, както е разяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и в множество решения по чл. 290 ГПК, въззивният съд не е обвързан от предметните предели на въззивната жалба по тези дела, произнася се служебно не само по валидността и допустимостта на първоинстнционното съдебно решение и за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на детето; длъжен е служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства; за страните и във въззивна инстанция не съществуват преклузии да сочат обстоятелства и доказателства, както и да представят доказателства.
По касационните оплаквания:
Касаторът Н. Б. А. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което бащата да бъде лишен от родителски права спрямо детето Д.; не взема становище по мерките и издръжката по чл. 134 СК. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответникът по касация К. С. А. е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски и прави възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Прокурор С. от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Излага доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон, с правилата на логиката и опита. Счита, че не е установена обективна основателна причина, независеща от волята на бащата той да не участва в грижите за детето и да не плаща издръжка от 2010 до 2016 г. Последното не може да се поставя в зависимост от нарочно искане от майката на детето към бащата да даде издръжка.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, предявен от Н. Б. А. срещу К. С. А. за лишаване на последния от родителски права по отношение на детето Д..
Съдът приел за установено, че Д. е [дата на раждане] от майка Н. Б. А. и баща К. С. А., по време на фактическото им съжителство. След раждането на детето, от 2010 г., родителите се разделили. Въпросът за местожителството на Д. и съответно родителските права спрямо него, както и издръжката, не е уреден между родителите. Детето е останало при майката и напълно отглеждано от нея, с помощта на настоящия й съпруг Т. А., с когото ищцата сключила граждански брак на 30.06.2012 г. Според социалния доклад на ДСП „Красно село“, основните потребности на детето са задоволени; Д. не познава рождения си баща и не го възприемал като значима фигура; малолетният има изградена емоционална връзка с майка си и съпруга й, а ответникът продължително време не е общувал с детето. Биологичният баща К. А. живее на семейни начала с друга жена и дъщерите, родени от брака й.
Според Софийски градски съд ищцата не е предприела никакви действия за запазване у детето на образа на бащата, а напротив – поддържала у Д. заблудата, че съпругът й бил негов баща; самата тя не е предприемала никакви действия за осъждането на бащата за издръжката на детето, респективно за заместване на неговото съгласие за пътувания на детето. Съдът приел, че именно поведението на майката съставлява обективна и независеща от волята на ответника причина, поради която последният не участва активно, с непосредствени лични грижи, в живота на сина си. Съдът посочил, че не може да направи еднозначен извод, че бащата не е изпълнявал родителските си задължения умишлено поради незаинтересованост, а не поради поведението на майката, довело погрешното убеждение на детето относно произхода му. Съдът приел, че бащата трайно не е давал издръжка на детето до ноември 2016 г. (седем месеца след подаване на исковата молба), но намерил, че този факт сам по себе си не обуславял основателност на исковата претенция, а следва да бъде преценяван с оглед отчуждителното поведение на майката, довело до формиране у детето на напълно погрешна представа относно произхода от бащата. Съдът съобразил и фактите, настъпили след предявяване на иска, а именно: доброволното участие на ответника в издръжката на детето, считано от 11.11.2016 г., както и предприемането от К. А. на действия във връзка с консултирането му за подобряване на родителския му капацитет. По делото били представени доказателства за извършени доброволни плащания от страна на ответника К. А. на издръжка на малолетния Д. в размер на 105 лева месечно за периода от февруари 2017 г. до февруари 2018 г. включително. Предвид изложеното, съдът формирал извод, че не налице и условието „неплащане на издръжка“.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение.
В противоречие с материалния закон – чл. 132, ал. 1, т. 2 СК въззивният съд е обвързал даването на издръжка от задължения родител с нарочно искане да изпълни от другия родител, полагащ непосредствено грижи за детето. Извършените преводи на месечна сума от 107 лв. в хода на производството, седем месеца след сезиране на съда, не могат да заличат шестгодишно пълно неполагане на грижи и недаване на издръжка. Следва да се посочи, че съдът и сам, веднага след сезирането, е следвало задължително да постанови привременни мерки по чл. 133, ал. 3 СК, включително заплащане на издръжка, определена по правилата на чл. 142 СК, щом такава не е била по-рано присъдена. Мерките се определят в интерес на детето, а не поради отправено нарочно искане от родителите, като съдът взема становището на дирекция „Социално подпомагане“ и при необходимост служебно събира доказателства за обстоятелствата, нужни му да се произнесе. При промяна на обстоятелствата, установяване на нови обстоятелствата, преценка на въздействието на вече определените мерки, ако интересът на детето налага, променя сам привременните мерки. Отчуждителното въздействие на единия родител също не съставлява обективна причина трайно (а в случая - с години) другият родител пълно да се дезинтересира от детето, да не изпълнява родителския си дълг, както неправилно е тълкувал закона Софийски градски съд. Родителят е този, който трябва да проявява настойчивост и да участва в грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е негово законово задължение и морална отговорност. Ако намира препятствия в изпълнение на отговорностите си, следва да изисква съдействие от компетентните органи, но не и да не изпълнява своите законови задължения, като по този начин поставя в риск детето. Отделно, в случая основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост в извода на въззивния съд, че майката е възпрепятствала опитите на бащата за контакти, финансова помощ и издръжка. Необоснован и изведен в противоречие със закона се явява и изводът, че плащане на месечни парични суми в хода на процеса и консултиране с психолог на бащата за повишаване на родителския му капацитет съставляват даване на грижа и издръжка по см. чл. 125 и чл. 142, ал. 1 СК.
Съдът е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да се съберат гласни доказателства относно това дали майката е възпрепятствала съзнателно бащата да контактува с детето си. Въззивният съд отказал с мотива, че се цели установяване на отрицателни факти - те не били възприети от свидетеля, а той не можел да установява психическото отношение на една страна и отношението към даден процес; настъпила била и предвидената в закона преклузия за допускане на доказателството.
Както стана ясно, преклузия за сочене и представяне на доказателства за установяване на обстоятелства, релевантни по спора с правно осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК не настъпва. От това дали твърденият факт, чието установяване се желае, е положителен или отрицателен пък не зависи нито неговата допустимост, нито за коя страна е тежестта на доказване. Подлежат на установяване както положителните, така и отрицателните факти, а тежестта на доказване се определя по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Няма никакво съмнение, налице е и многобройна съдебна практика, вкл. по ТР № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ОСГК на ВКС, как става доказването на отрицателни фактически твърдения - чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.
В случая допуснатото процесуално нарушение не се е отразило върху крайния резултат и не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Събраните доказателства са достатъчни, спорът е изяснен от фактическа страна, направените от въззивния съд изводи са необосновани, а и противоречат на материалния закон. Въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен от състава на Върховния касационен съд по чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че Н. Б. А. и К. С. А. са заживели на съпружески начала през 2008 г. в жилището на родителите на мъжа. На 29.03.2009 г. се родил синът им Д. К. А.. Родителите се разделили през февруари 2010 г., след скандал. Майката с детето заживяла при своите родители. В исковата молба признава, че бащата е виждал сина си веднъж през месец март 2010 г. и веднъж през месец юни 2010 г. Пред социалния работник, изготвил социален доклад, представен в районния съд, е споделила, че К. А. е взел за няколко часа Д. на рождения му ден през 2010 г. и епизодично го е виждал до септември 2010 г.
Няма спор, че от тогава до подаване на исковата молба – 04.02.2016 г. бащата не е контактувал по никакъв начин с детето. То не го познава, нито го приема за свой баща. Не знае роднините си по бащина линия. Това се установява и от показанията на свидетелите З. (леля на бащата) и Х. (баща на майката). При случайни срещи (родителите живеят в съседство) нито бащата, нито неговите роднини проявяват каквото и да е внимание към детето Д., разминават се като непознати.
Н. А. сключила на 30.06.2012 г. брак с Т. А., с когото имат две деца – А., [дата на раждане] и С., [дата на раждане] Трите деца се отглеждат от Н. и съпруга й, като двамата осигуряват изцяло издръжката им. Живеят в апартамент, собственост на Т. А., състоящ се от две спални, кухня с трапезаря, хол и детска стая. Детската стая се ползва от двете момчета, за всяко от децата има креватче с шкаф и гардероб към него, осигурен е и кът за подготовка на учебните занятия на Д., както и място за игра. Жилището е хигиенично, чисто, добре отоплено.
Детето Д. е добре обгрижвано, привързано е към майката, с нея и съпруга й споделя всичко, което се случва с него в училище и изобщо в ежедневието му. Живее в задружно семейство. Ученик е в 88 СОУ „Д. П.“. Има разностранни интереси, задоволявани от майката и съпруга й – през 2016 г. посещава допълнително футбол и плуване, през 2018 г. таекуондо, грънчарство и други дейности. Поддържа връзка с баба си и дядо си по майчина линия. При среща със социалния работник през 2018 г. Д. разговаря спокойно и със желание за ежедневните си дейности, приятелите и любимите си занимания, проявява се като общително и интелигентно дете. Споделя, че са говорили с майката и знае, че биологичният му баща е К., но не го приема за такъв, тъй като не го познава. Признава за баща Т. А., към него се обръща с „тате“, винаги той се е грижил за него. Разказва, че майка му е предлагала на няколко пъти да се видят с К., но на него му е неприятно и той не иска да говори по този въпрос. Определя майка си и съпруга й като много добри родители – не са строги, никога не са го наказвали, всеки ден го питат как е минал денят му и, ако има нужда, му помагат за домашните. Всички заедно вечерят и си говорят, с усмивка говори за брат си и сестра си; споделя, че се разбира с тях, но понякога го дразнят малко.
Според свидетелката И. С. З., леля на бащата К., той се отказал от дело срещу Н. А. (не е ясно дали за „имущество“ или за родителски права), а тя му върнала цялото имущество, което било на нейно име и после не му давала детето. В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2018 г., пред въззивния съд, К. А. твърди, че бил прехвърлил цялото си имущество на Н. А., плюс автомобил. Тя „го изнудила, че ако не спре дело за режим на виждане с детето, няма да му върне нещата и се разбрали, че ще спре делото“. Н. му прехвърлила „нещата“, а след това, с оглед на обстоятелствата, бил малко объркан и не предприел действия за второ дело за режим на свиждане. Не контактува с детето, което вижда многократно в парка, защото то не го познавало, а майката не му съдействала – „примерно да дойде, да го извика и да говорим, да обясни, че аз съм му бащата и да има някакъв нормален контакт“.
Обясненията на бащата не съответстват на споделеното от детето, а и са дадени след това, което изключва предварителна манипулация на Д..
Твърдението за заведено от бащата дело за родителски права противоречи на показанията на свидетеля Х. и на справката, изготвена от началник-служба „Регистратура“ в Софийски районен съд, в периода 01.01.2009 г. 02.02.2017 г., според която между К. А. и Н. А. в горния период няма заведени други дела, освен това, предмет на настоящото производство. Отказът на бащата от детето за сметка на имущество пък не само не го оправдава, но и определя поведението му като незаконно, още и като неморално.
Б. Х. Х., баща на Н. А., свидетелства, че К. многократно е заявявал да не го търсят във връзка с детето, не желае да се грижи за него, нито да поддържа отношения с него.
Не се установява бащата да е предоставял каквато и да е издръжка – парична или финансова през годините, да се е интересувал от живота на детето, неговите интереси, да е искал да участва в развитието му. В отговора на исковата молба К. А. е предложил съдът да му определи да плаща месечна издръжка в размер на 105 лв. месечно – 1/3 от необходимата според него за детето; майката имала възможности, надхвърлящи тези на бащата в съотношение три към едно. В хода на процеса, от месец ноември 2016 г., е започнал доброволно да плаща по 107 лв. издръжка.
Обясненията на ответника за обстоятелства от емоционален и психологически характер не са нито обективна причина, нито пречка за изпълнение на родителския и нравствен дълг към детето за грижа и издръжка. Майката не е създавала пречки, а и както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, това не би оправдало пълното дезинтересиране на бащата от живота и развитието на детето и неговото отглеждане. Сам той и не твърди съществуването на обективни, стоящи извън волята му, пречки за проява на грижа и интерес, финансова подкрепа и участие в отглеждането на детето Д..
В хода на въззивното производство бащата е потърсил психологическа помощ за възстановяване на връзката с детето, което е в интерес на последното, но по този начин не може да заличи дотогавашното си поведение и неблагоприятните последици за детето в продължение на повече от 6 последователни години от живота му. Това, както и плащането на издръжка от по 107 лв. в хода на процеса не е достатъчно основание, за да се приеме, че К. А. полага грижи и е дава издръжка на Д., нито да разколебае заключението, че поведението му сочи на трайно, неизвинимо неизпълнение на родителските отговорности, съставляващи основание за лишаването му от родителки права по чл. 132, ал. 1, т. 2 ГПК. Упражняването на родителските права е подчинено на интересите на децата. Отнемането на тези права е средства за защита на децата, а предписаните от съда в следствие на това мерки по чл. 134 СК целят възстановяване на отношенията дете – родител, включително ефективното участие на последния в грижата за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед този резултат, следва да бъдат определени мерки за лични отношения между бащата и детето по силата на чл. 134 СК.
Комуникацията между родителите е трайно нарушена и те не общуват помежду си. Детето не познава биологичния си баща и по тази причина не го приема за значим възрастен, между тях няма изградена емоционална връзка. Бащата заявява по делото желание да изгради връзка с детето, като предлага първоначално срещите да бъдат по-кратки и в присъствието на майката или друго лице, с изключение на съпруга й Т. А..
Препоръка на Диркция СП „Красно село“ е - в интерес на детето и родителите е те да си съдействат при уреждането на въпросите, свързани с детето.
Въззивният съд, в открито съдебно заседание на 22.02.2018 г. е определил привременни мерки по чл. 133, ал. 3 СК – всяка първа и трета неделя бащата да се среща с детето от 09.30 ч. до 12.00 ч. в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице. Пред Върховния касационен съд страните не са заявили, че има проблеми при изпълнението на мерките.
Върховният касационен съд, като взе предвид възрастта на детето, нуждата му от общуване с бащата, както и горните обстоятелства намира, че в продължение на година детето е осъществявало контакти с бащата в присъствието на друг познат му възрастен. През първите два месеца след постановяване на настоящото решение тези мерки следва да се запазят; през следващите три месеца бащата следва да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 14.00 ч. до 16.00 ч., без да е задължително да присъства и определено лице; през следващите два месеца следва да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., след което всяка първа и трета събота на месеца от 9.30 ч. до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето от 2020 г., по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Съдът разпорежда на родителите, независимо от своите лични чувства, да намерят начин да започнат отговорно да контактуват по въпросите, засягащи детето, а при необходимост да потърсят и професионална помощ.
Бащата следва да заплаща и месечна издръжка, чийто размер съдът определя по правилата на чл. 142 СК.
Той е готов и плаща по време на висящия процес по 107 лв. всеки месец. Счита, че към 2016 г. нужната издръжка за детето Д. е 315 лв. Съдилищата не са се произнесли по реда на чл. 133, ал. 3 СК.
Детето е на 10 години, ученик.
Майката работи в собствен фризьорски салон, а съпругът й полага труд чрез собствена спедиторска фирма и автосервиз. Осигурени са със жилище. Заедно отглеждат три малолетни деца – Д. на 10 г., А. на 8 г. и С. на 4 г. Няма актуални данни за месечните им доходи.
К. А. живее на семейни начала с М. Р., заедно с двете дъщери на М. от първия й брак. Жилищните им нужди са задоволени. Няма данни за трудовата заетост и доходите на Р.. Видно от удостоверение от 2016 г. К. А. е работил в „Зора стил“ ООД на длъжност „инженер конструктор“ с месечно трудово възнаграждение около 500 лв. Няма данни за доходите му след това.
Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката. Минималната работна заплата в страната е определена към 01.01.2019 г. в размер на 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. Съдът, като взе предвид възрастта на детето и специфичните му нужди, както и възможностите на родителите, намира, че на Д. следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 400 лв. От така определената сума майката дължи 150 лв., като съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на ежедневните му потребности, се осъществяват от нея, както и, че тя има задължение да осигури грижа и издръжка на още две малолетни деца, които са в един ред правоимащи по чл. 141, т. 1 СК, ведно с Д.. Съдът взе предвид и това, че за тях, съвместно с нея задължение за издръжка и гледане има и съпругът й Т. А., който предоставя такива. Бащата К. А. е установил нисък доход към 2016 г., но няма данни за имущественото му състояние и трудово възнаграждение към настоящия момент. Той е в работоспособна възраст, без здравословни проблеми, а и с професия, която дава възможност за добра реализация и осигуряване на по-високо трудово възнаграждение. Не се твърдят, нито установяват специфични нужди или финансови задължения. При тези съображения, бащата дължи месечна издръжка в размер на 250 лв. от датата на влизане в сила на настоящото решение.
Предвид резултата по спора, К. А. следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на 792,49 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно. Платеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. не се явява прекомерно с оглед вида на спора, фактическата и правна сложност по делото, ангажираността на адвоката и извършената от него работа.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2081/30.03.2018 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д. № 7721/2017 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ЛИШАВА К. С. А. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] настоящ адрес [населено място], обл. Перник, [община], [улица][жилищен адрес] съдебен адресат: адв. М. Е. А. от САК, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, от родителски права по отношение на детето Д. К. А. ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 77, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

По реда на чл. 133 СК, съдът:

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на детето Д. К. А., ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 77, с бащата К. С. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] настоящ адрес [населено място], обл. Перник, [община], [улица][жилищен адрес] съдебен адресат: адв. М. Е. А. от САК, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, както следва: През първите два месеца, считано от постановяване на настоящото решение бащата да вижда детето всяка първа и трета неделя от 09.30 ч. до 12.00 ч. в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице; през следващите три месеца да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 14.00 ч. до 16.00 ч., без да е задължително присъствието на определено лице; следващите два месеца да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., след което всяка първа и трета седмица на месеца, от 9.30 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и по 20 дни през лятната ваканция на детето от 2020 г., по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведомява писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения си годишен отпуск, бащата има право да определя дните, през които ще вземе детето, за което уведоми майката писмено до 30.05.

ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] настоящ адрес [населено място], обл. Перник, [община], [улица][жилищен адрес] съдебен адресат: адв. М. Е. А. от САК, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, да заплаща на детето Д. К. А., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законна представителка Н. Б. А. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 77, съдебен адресат: адв. А. Т., [населено място], [улица], месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно с лихва за забава за всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К. С. А. ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] настоящ адрес [населено място], обл. Перник, [община], [улица][жилищен адрес] съдебен адресат: адв. М. Е. А. от САК, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8, да заплати на Н. Б. А. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 6, ет. 1, ап. 77, съдебен адресат: адв. А. Т., [населено място], [улица] сумата в размер на 792,49 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване в общината по постоянния адрес на бащата К. С. А. и за сведение на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето Д. К. А., на осн. чл. 136 СК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
ЧЛЕНОВЕ: