Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 361

 

София,21 октомври  2008 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осма година, в състав:

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ

                       

                              ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                                         

                                                    ФИДАНКА ПЕНЕВА

 

 

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Борислав Йотов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 362/2008 година.

 

Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по молба /по същество искане/ от осъдения С. К. Г. за възобновяване на внохд № 627/2007 год. по описа на Софийския апелативен съд, отменяване на постановеното по делото решение от 03.12.2007 год., с което е потвърдена присъда № 12 от 16.05.2007 год. по нохд № 230/2006 год. по описа на Районен съд-Своге и връщане на делото за ново разглеждане.

В искането се съдържат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за отмяна на въззивното решение, поради неговата незаконосъобразност в частта по отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, което е довело както до неправилното приложение на материалния закон, така и до явна несправедливост, тъй като съобразно посочената норма и с факта, че Г. е изпълнил задължението си преди постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, не е следвало да бъде наказан.

По основанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в искането не са изложени конкретни доводи в негова подкрепа, но те могат да се извлекат от общото оплакване за незаконосъобразност, включително и в процесуален аспект, а именно: неизпълнени в пълнота от въззивния съдебен състав задължения по чл. 313 и чл. 314 НПК при потвърждаване на присъдата.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на делото по съображенията изложени в него.

Прокурорът даде заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и за основателно, поради следното:

Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:

С решение № 250/07.12.1998 год. по гр.д. № 382/1997 год. по описа на РС-Своге, С. Г. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си К. С. Г. в размер на 10.00лв., чрез неговата майка и законен представител Е. Т. Г. , до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.

До 01.05.2000 год. Г. изплащал издръжката, след което съзнателно спрял да изпълнява задължението си.

На 11.01.2005 год. К. С. Г. навършил пълнолетие, като продължил редовното си обучение в средно учебно заведение.

В исково производство за присъждане на издръжка, основано на чл. 82, ал. 2 от СК претенцията на ищеца-К. С. Г. била удовлетворена и с решение № 194 от 14.12.2005 год. по гр. д. № 209/2005 год. на РС-Своге, С. К. Г. бил осъден да заплаща на сина си К. Г. месечна издръжка в размер на 65.00 лв. до навършване на 20-годишната му възраст. Решението влязло в сила на 01.06.2006 год.

На 09.02.2006 год. К. Г. подал в Районна прокуратура-Своге тъжба срещу С. Г. с молба, поради осъществено от последния за периода от м. май 2000 год. до момента на внасяне на тъжбата престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и неизплатена издръжка в общ размер на 1330.00лв. срещу него да бъде образувано наказателно производство.

След образуване и приключване на разследването по образуваното от Районна прокуратура-Своге досъдебно производство срещу С. К. Г. бил изготвен и внесен в Свогенски районен съд обвинителен акт за извършено от него пред периода от 01.05.2000 год. до 31.07.2006 год. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и поради съзнателно неизпълнено задължение да изплаща на низходящия си месечна издръжка в размер на 75бр. месечни издръжки, всички в общ размер на 2177.20лв.

С присъда № 12 от 16.05.2007 год. по нохд № 230/2006 год. на Свогенския районен съд С. К. Г. е признат за виновен в това, че за времето от 01.05.2000 год. до 31.07.2006 год. в гр. С., след като е осъден с влязло в сила съдебно решение № 250 от 07.12.1998 год. по гр. д. № 382/1997 год. по описа на РС-Своге и решение № 194 от 14.12.2005 год. по гр.д. № 209/2005 год. по описа на същия съд, да издържа свой низходящ-сина си К. С. Г., ЕГН № 8* съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски-75бр. месечни вноски, като до 10.01.2005 год. всяка в размер на по 10.00лв. и от 11.01.2005 год. всяка в размер на 65.00лв, или общо всички вноски в размер на 2177,20лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”в” от НК е осъден на петстотин лева глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК Г. е осъден да заплати направените по делото съдебни разноски.

С решение от 03.12.2007 год. по внохд № 627/2007 год. по описа на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена.

Искането на осъдения С. К. Г. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо-депозирано е от правоимащо лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и по същество е основателно.

При безспорно установените, от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства и доказателствени средства фактически данни, първоинстанционният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК.

Предписанието на чл. 339, ал. 3 НПК изисква при потвърждаване на присъдата въззивният съд да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата и протеста, като преди това подложи на пълна, всестранна и обективна проверка всички обстоятелства по делото и след подробен анализ на доказателствата посочи правните си съображения за взетото решение.

В този аспект, касационната инстанция констатира, че въззивният съд не е изпълнил в пълнота задълженията и изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК-да извърши цялостна проверка за законосъобразността на атакуваната пред него присъда и да отговори на конкретно наведените му от защитата доводи за нейната незаконосъобразност.

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.

Данните по конкретното дело сочат за едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 01.05.2000 год. до 11.01.2005 и второ деяние обхващащо периода на неплатени месечни задължения от влизане в сила на решение № 194 по гр. д. № 209/2005 год./01.06.2006 год./ до 31.07.2006 год.

В случая, става въпрос за две деяния, които осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК-извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна продължение на предшестващото-по същество продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК.

Както бе посочено по-горе с решение № 194 от 14.12.2005 год. по гр. д. № 209/2005 год. на РС-Своге, С. К. Г. е осъден да заплаща на сина си К. Г. месечна издръжка в размер на 65.00 лв. до навършване на 20-годишната му възраст и решението влязло в сила на 01.06.2006 год.

Началото на извършеното от Г. второ от деянията е започнало след 31.07.2006 г., след като той умишлено е изпаднал в забава по отношение на двете месечни вноски за юни и юли 2006 г.; забава, минимално необходима, за да възникне отговорността по чл. 183 НК.

Този необходим минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 НК, е налице, с оглед отразения в обвинителния акт/ в рамките, на който съдът е обвързан да се произнесе/ краен период на неплатена месечна издръжка-до 31.07.2006 год., присъдена по силата на влязлото в сила решение № 194 от 14.12.2005 год. по гр. д. № 209/2005 год. на РС-Своге.

Друга е осъдителната сила на цитираното решение по отношение гражданскоправните му последици и изпълнителната сила за предидущ изминал период от време/ чл. 87 СК/ на присъдена по силата на предявения иск по реда на чл. 82, ал. 2 СК издръжка, който момент не е правно релевантен за ангажиране наказателната отговорност на дееца.

Съобразно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 01.05.2000 год. до 10.01.2005 год., въз основа на решението по гр. д. № 382/1997 год. С. Г. не е бил изплатил дължима от него на низходящия си месечна издръжка в общ размер на 423.00 лв., по неизплатени вноски за 41 месеца и десет дни.

Доколкото в искането се прави оплакване за незаконосъобразност на съдебните актове с ангажиране наказателната отговорност на осъдения и по лихвите на неплатената за инкриминирания период от време издръжка, то този довод е неоснователен, защото, макар и начислена в заключението на счетоводната експертиза, тази лихва от 294.21лв., не е приета в мотивите на присъдата като част от общата сума по неизплатени от осъдения алиментни задължения.

От приложените на л. 31 и л.32 от наказателното дело вносни бележки е видно, че на 26.02.2007 год., чрез клон на “ HVB-Банк Биохим”-Своге, С. Г. е внесъл по сметката на съдия-изпълнителя при Свогенския районен съд общо сумата от 553.00 лв. по издадените изпълнителни листи по гр. д. № 382/1997 год. и по гр. д. № 209/2005 год. Фактически, подсъдимият е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция за периода от 01.05.2000 год. до 11.01.2005 год. и за месеците юни и юли 2006 год., и при липсата на установени други вредни последици, първоинстанционният съд е следвало да приложи привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, като не накаже осъдения.

Констатираното нарушение на закона от предишните съдебни инстанции е в резултат на допуснатото съществено процесуално нарушение още във фазата на досъдебното производство, поради неточното формулиране на обвинението в обвинителния акт и липсващ ясно очертан предмет подлежащ на доказване от страна на обвинителната власт.

Като не са съобразили горните обстоятелства, двете предишни решаващи по фактите съдебни инстанции са допуснали нарушение на закона, което нарушение може да бъде отстранено и от настоящата инстанция, без да е необходимо връщане на делото за ново разглеждане, тъй като основанието за възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение е в полза на осъдения, с оглед необходимостта от приложение на по-благоприятен за него закон.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 354, ал. 2, т.2 чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 627/2007 год. по описа на Софийския апелативен съд и ИЗМЕНЯВА постановеното по делото решение от 03.12.2007 год., с което е потвърдена присъда № 12 от 16.05.2007 год. по нохд № 230/2006 год. на Свогенския районен съд, с която С. К. Г. е признат за виновен в това, че след като е осъден с влезли в сила съдебни решения № 250 от 07.12.1998 год. по гр. д. №382/1997 год. и № 194 от 14.12.2005 год. по гр.д. № 209/2005 год. по описа на Свогенския районен съд да издържа свой низходящ-сина си К. С. Г., ЕГН № 8* съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече вноски-41 месеца и десет дни-за периода от 01.05.2000 год. до 10.01.2005 год. и от 01.06.2005 год. до 31.07.2006 год. в общ размер на 553.00лв, като на основание чл. 183, ал. 3 НК, не наказва осъдения.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: