ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 280 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 295 ГПК във връзка с чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 490 от 08.10.2018 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2074 от 29.09.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 5018/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е отменено решение № 418 от 19.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 5155/2014 г. по описа на СГС, ГО, 1-ви състав в частта, с която е признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 68 ЗС, че „Билдко” ООД и „Инфраструктурно строителство” ЕООД не са собственици на право на строеж за построяване на обекти в сграда „А” , част от сграден комплекс, построена върху собствения на ищеца „Стийп хил” ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. София и представляващ урегулиран поземлен имот XXXXI-7 (подробно описан в диспозитива на решението) поради погасяването му по давност, както и в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 124 ГПК, че „Банка ДСК” ЕАД не притежава обезпечение по силата на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 19.07.2007 г. и оформен с нотариален акт № 134, том III, н.д.№ 413/07 г. по описа на нотариус В. Ч., поради погасяване на правото на строеж по давност по отношение на обектите в сграда „А” от посочения сграден комплекс, като вместо това Апелативен съд – София е постановил друго, с което тези два отрицателни установителни иска са отхвърлени.
Обжалваното въззивно решение е постановено при условията на чл. 294 ГПК, след като с Решение № 178 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1624/2016 г. на ВКС, I г.о. е отменено първото въззивно решение (№ 2031 от 22.10.2015 г. по в.гр.д.№ 1800/2015 г. на Апелативен съд – София, с което първоинстанционното решение е било обезсилено, а производството – прекратено, в частта, с която СГС е уважил двата отрицателни установителни иска по чл. 124, ал. 1 ГПК).
Касационното обжалване е допуснато по жалбата на „Стийп Хил” ЕООД, представлявано от управителя Б. Б., депозирана чрез адвокат В. Д. от САК, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?”, предвид констатацията, че отсъства произнасяне с решение по реда на чл. 290 ГПК по правния проблем за характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.
Касаторът поддържа, че атакуваният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по подробно изложени в жалбата съображения. Моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените от него отрицателни установителни искове, като му се присъдят и направените разноски.
Ответникът по касация „Банка ДСК” ЕАД поддържа, че въззивното решение е правилно по съображения, подробно изложени в отговор на жалбата, писмени бележки и в откритото заседание. Претендира разноски.
Ответниците по касация „Билдко” ООД и „Инфраструктурно строителство” ЕООД не са изразили становища по касационната жалба.

С постановено по настоящото дело определение № 142 от 26.10.2018 г., по съображения, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 218 ГПК, което обуславя и невъзможност за приложението на чл. 222 ГПК, са оставени без уважение заявените с молба вх. № 6764 от 16.07.2018 г. искания на „Орфеос” ЕООД дружеството да бъде конституирано като трето лице на страната на ответника по иска и по касационната жалба „Банка ДСК” ЕАД, евентуално – да замести Банката като страна в процеса, независимо от това, че страните по делото са се съгласили с тези искания. Указано е, че в съответствие с чл. 226, ал. 1 ГПК делото продължава с участието на първоначалните страни, независимо от което приобретателят на спорното право „Орфеос” ЕООД ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по съществото на спора при условията на чл. 226, ал. 3 ГПК.

По основанието за допускане на обжалването съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното:

Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗСВ и чл. 292 ГПК тълкувателно решение се приема при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Задача на осъществяваната от върховните съдилища тълкувателна дейност е преодоляване на съществуващите в правната уредба непълнота, неяснота или противоречия посредством установяване на точния смисъл на закона. Тълкуването не е дейност по създаване на ново правило и тълкувателното решение не е източник на правото, поради което самото то не подлежи на тълкуване. С тълкувателните решения се изяснява действителният смисъл на правна разпоредба, като (съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ) даденото от съответния колективен орган на ВКС / ВАС разрешение на поставен правен въпрос е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В хипотези, когато следва да приложи разтълкувана по реда на чл. 124 ЗСВ или чл. 292 ГПК правна норма, въззивният съд е длъжен да я приложи със съдържанието, произтичащо от указанията, дадени в тълкувателното решение. Той е длъжен също да съобрази евентуално настъпила промяна в тълкуваната или свързани с нея други правни норми, както и евентуално настъпила промяна в обществено-икономическите условия, които биха направили даденото в задължителната практика тълкуване неприложимо, във връзка с което следва да мотивира в акта си причините, поради които се налага извършването на ново тълкуване, както и какъв в такива хипотези е действителният смисъл на закона.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че дължи произнасяне по съществото на спора, доколкото въпросът за допустимостта на предявените от „Стийп хил” ЕООД искове е разрешен с Решение № 178 от 18.10.2016 г. по гр.д.№ 1624/2016 г. на ВКС, I г.о.

От фактическа страна е установено, че с нотариален акт № 102 от 16.10.2006 г. е сключен договор за учредяване право на строеж, съгласно който физически лица, юридическо лице с нестопанска цел (Фондация „Д-р Мария Монтесори”) и „Билдко” ООД взаимно си учредили право на строеж върху техен съсобствен недвижим имот (УПИ XXXXI-7, кв. 117 по ПУП на гр. София, район „Овча купел”, кв. Горна баня, бул. „Никола Петков”, с площ по документи за собственост 10 610 кв.м., при граници, УПИ I - за болничен комплекс, ПИ 7б, улица, УПИ ХХХХІІ-7, ПИ 7а и ПИ 7г, нанесен с идентификатор 68134.4332.1526) за изграждане на обекти в две жилищни сгради с магазини, ателиета, детска занималня, заведения за хранене, спортен комплекс с басейн и подземни гаражи, представляващи сграда „А” с четири входа, сграда „В” с два входа и двуетажна част между двете сгради, с обща РЗП 29 901,11 кв.м., съгласно одобрен инвестиционен архитектурен проект от 15.08.2006 г. на ДАГ при СО. Въз основа на така учреденото право на строеж „Билдко” ООД се снабдило с одобрени инвестиционни проекти от 21.12.2006 г., разрешение за строеж № 942 от 22.12.2006 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 07.06.2007 г. и започнало строителството в договорените срокове. С нотариален акт № 134 от 19.07.2007 г. за учредяване на договорна ипотека „Билдко” ООД учредило в полза на „Банка ДСК” ЕАД ипотека върху придобитото от дружеството по силата на договора от 16.10.2006 г. право на строеж за обектите от жилищен комплекс "Горна баня", представляващ сгради „А”, „В” и двуетажна част между тях, извън тези, запазени за учредителите - физически лица и Фондация „Д-р Мария Монтесори”. С договор за замяна (н.а. № 181) от 20.12.2013 г. „Билдко” ООД прехвърлило на „Инфраструктурно строителство” ЕООД своята 1/14 ид.ч. от УПИ XXXXI-7, заедно с други свои имоти. С договор за продажба на идеални части от поземлен имот на съсобственик (н.а. № 31) от 10.02.2014 г. физическите лица и фондацията продали своите 13/14 ид.ч. от поземления имот на „Инфраструктурно строителство“ ЕООД, а с втори договор (н.а. № 32) от същата дата продали на „Инфраструктурно строителство“ ЕООД и правото на строеж за жилищна сграда „В”, с изключение на апартамент В 1-2 и мазе, подземен гараж ПГ-В2, ап. В 1-4 и паркомясто ПГ-М 28. На 04.04.2014 г. последвало сключването на договор за покупко-продажба (н.а.№ 30), по силата на който „Стийп хил” ЕООД придобил от „Инфраструктурно строителство” ЕООД собствеността върху УПИ XXXXI-7, заснет като недвижим имот с идентификатор 68134.4332.1526.

Като относими към преценката дали учреденото през 2006 г. право на строеж е упражнено по смисъла на чл. 67 ЗС, въззивният съд е обсъдил актове за приемане на носеща конструкция от 04.12.2008 г. за сграда А, секции 1, 2, 3 и 4 (съгласно които конструкцията е в състояние да понесе следващите по време на изпълнение СМР съгласно проекта), удостоверения по чл. 181, ал. 2 ЗУТ за сграда А, секции 1, 2, 3 и 4 и заключения на СТЕ – еднолична от 17.11.2014 г. и тричленна от 05.10.2015 г., съгласно които процесният строителен обект е в идентично състояние към 07.12.2007 г., към 16.10.2011 г. и към СТЕ. Съгласно заключението на едноличната СТЕ степента на изграждане на обекта е на етап строеж на част от конструкцията. Проектираната като 7-етажна секция „В” е на кота -5,60, като са изпълнени само фундаменти и колони в нулев цикъл; секция „А” (на 8 етажа) е с изпълнена конструкция на плоча кота корниз и по-голяма част от оградните стени, но на първи, втори, приземен и първи етаж е само конструкция без оградни стени; не е построен покривът на сграда „А”. Съгласно заключението на тройната СТЕ партерното ниво обединява всичките три сгради. В сутерена няма преградни стени между отделните сгради. Не е налице груб строеж за целия комплекс, тъй като част от обекта не е изградена. Няма етапност съгласно техническия архив и разрешението за строеж. Етапност не е възможна, защото партерното ниво на целия обект е изцяло за обществени нужди и обединява всички сгради; няма проекти по чл. 154 ЗУТ. Нанесени са идентификационни номера в СГКК за УПИ и за сграда А. Въпрос на проучване е дали е възможно техническо отделяне на сградите.

От правна страна е посочено, че предмет на въззивната жалба е само произнасянето на СГС досежно съществуването на правото на строеж за обектите в „сграда А”. Въззивният съд е възприел този начин на сезиране като рефлектиращ върху обхвата на неговата преценка относно основното релевантно за спора обстоятелство, а именно – приел е, че изхода на спора е в зависимост от това дали „сграда А” е била изградена в груб строеж в петгодишния срок от учредяването на правото на строеж. Приел е, че към 07.12.2007 г. „сграда А” е изградена в груб строеж; изграден е спортен комплекс; „сграда В” – в начален етап. Според въззивния съд от значение е фактическото изграждане на сградата, т.е. дали същата отговаря на изискванията за приемане, че е изграден груб строеж, а не дали това е удостоверено със съответните актове. Собствеността върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци на самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми, които са регламентирани в ЗУТ. Посочено е, че разрешението за строеж № 942 от 22.12.2006 г. е издадено за изграждане на две жилищни сгради с магазини, ателиета, детска занималня, заведения за хранене, спортен комплекс и подземни гаражи, а съобразно ТР № 1/2011 г. на ВКС, ОСГК правото на строеж се упражнява не когато са построени отделните обекти, а при завършване на цялата сграда в груб строеж. Въпреки това САС е приел, че административният акт не е определящ за това дали е налице самостоятелност на двете сгради. От значение са техническите параметри, които следва да се разглеждат при упражнено право на строеж. Тъй като сграда „А” има външни стени и покрив, то е изградена карабината по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ , а това, че няма преградна стена с партерния етаж на свързаните с нея други постройки би било възможно с последващи действия да се обособи такова отделяне, в какъвто смисъл е прието, че са заключенията на вещите лица. Според САС тълкувателното решение акцентира, че в петгодишния срок сградата трябва да е завършена до покрив, и ако не е, то правото на строеж ще се погаси изцяло по давност, а не само за незавършените обекти, „което следва да се тълкува, че се има предвид вертикалното завършване на сградата, каквото в случая за сграда А е налице”. Като допълнителен довод за наличие на груб строеж е посочено обстоятелството, че обектите в „сграда А” са заснети със самостоятелни идентификатори, което само по себе си не доказва, че това са обособени обекти на право на собственост, но е индиция за това, че обектите притежават характеристиките на такъв и имат посоченото предназначение. Така е аргументиран решаващият извод, че правото на строеж за обектите в сграда „А” не се е погасило, респ. – не се е погасило и ипотечното право на „Банка ДСК” ЕАД върху правото на строеж за обектите в сграда „А”, учредено й на 19.07.2007 г., като последното се е трансформирало в право на собственост върху обектите в изградената в груб строеж сграда „А”. Изтъкнато е още, че когато задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за неговото погасяване по давност няма. В случая „Билдко” ООД е бил собственик на 1/14 ид.ч. от земята до 20.12.2013 г., поради което до посочената дата като съсобственик на земята и лице, задължило да се да построи сградата, за него не е текла давност за упражняване на правото на строеж.

Така постановеното въззивно решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 67 ЗС.

С ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1/2011 г. на ВКС, ОСГК са дадени задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл. 67 ЗС относно две основни хипотези на учредено право на строеж – когато източник на правото е единен договор за сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти (т. 1 и т. 2 от ТР) и когато правото на строеж върху отделен обект в сграда с два или повече самостоятелни обекти първоначално е учредено с индивидуални договори на различни лица (т. 3). Изходна позиция на тълкуването е, че основополагащо за преценката при какви условия се погасява правото на строеж е обстоятелството по какъв начин е възникнало то, как е учредено. Това е от съществено значение, за да бъде определен типа на ограниченото вещно право с произтичащите от това характеристики, наличието на които запълват съдържанието на понятието „упражняване на правото на строеж”. Преценката в тази насока не може да бъде поставена в зависимост от обхвата на сезирането на съда – било с исковата молба, било с въззивната жалба, доколкото тези процесуални действия не рефлектират върху източника на защитимото материално право.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/2011 г. на ОСГК под „упражняване” на правото на строеж се има предвид реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост. Собственост върху сграда по смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗС може да възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми. В тази връзка е разяснено, че моментът на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда е този, в който е завършен грубия строеж съобразно дефиницията по § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а именно при изпълнени ограждащи стени и покрив, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. При сгради в режим на етажна собственост освен право на собственост върху отделните самостоятелни обекти съществува и съпритежание на общите части като двете права са в неразривно единство, поради което, за да се приеме, че правото на строеж е упражнено, следва да са изградени и общите части. Фактическото извършване на строителството е последователно развиващ се във времето процес, при който възникват отделните обекти (гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др.), но същностната характеристика на правото на строеж като единно право изисква цялата сграда да е завършена в груб строеж, включително с общите части, за може да се приеме, че правото на строеж е упражнено. Само тогава би било възможно придобиване на собствеността едновременно върху главната вещ (отделен обект в сградата) и нейната неотменима принадлежност (дял от общите части). Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ - когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи /части/ на строежите, които могат да се изпълняват и ползват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата - при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. Тези постановки са приложими както при учредено право на строеж за цяла сграда на един правен субект, така и когато то е прехвърлено за отделни обекти на трети лица.

В настоящия случай волята на договарящите съсобственици при учредяването е обективирана в единна сделка, цел на която е изграждането на комплекс от сгради като едно цяло. В този смисъл е и констатацията на вещите лица от тройната СТЕ, които (след преглед на одобрените архитектурни планове) са установили и поддържали, че предвиденият за изграждане обект е проектиран като комплекс от затворен тип с всички необходими компоненти за пълноценно обитаване и отдих. Подчертали са, че (предвид проектираната функционална свързаност на трите сгради) етапност на процесния обект не е възможна. Изложеното от експертите, че отговор на въпроса дали е възможно техническо разделяне на сградите може да се даде след бъдещо проучване и проектиране, е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че се касае за единен обект – комплекс. Обособяването на сграда „А” като етап, който може да се изпълнява и ползва самостоятелно, не е обективно съществуващ факт, а е бъдещо несигурно събитие.

Обстоятелство в подкрепа на извода за единност на учреденото право на строеж представлява и начина, по който в н.а.№ 102 от 16.10.2006 г. са разпределени идеалните части от общите части, принадлежащи към обектите на съсобствениците – физически лица и фондацията. Математическият сбор от тях възлиза на 18,869 % , а разликата до 100 % следва да се отнесе към „всички останали обекти от описаните по-горе сгради”, правото на строеж за които е отстъпено на съсобственика „Билдко” ООД. Така постигнатото съгласие е категорично свидетелство за волята на учредителите сградите А, В и „двуетажната част” между тях да бъдат третирани като единно цяло, като единен фунционално свързан обект.

Изложеното иде да покаже, че констатираното и от двете СТЕ обстоятелство, че няма етапност на строителството по смисъла на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, като такава не е отразена в разрешението за строеж и техническия архив на НАГ при СО, не е случайно по своя характер, а следва да бъде отчетено като кореспондиращо с естеството на вещното право, произтичащо от договора за неговото учредяване. Издаденият от администрацията акт е зачел субективното право по начина на неговото възникване и не може да бъде игнориран при преценката дали вещното право е упражнено в срока по чл. 67 ЗС. Отчитайки като такива с първично значение възможностите, произтичащи от вещното право, а като вторични – средствата за тяхното реализиране, регламентирани в устройствения закон (ЗУТ), ВКС констатира, че в случая волята на съсобствениците – учредители, обективирана в н.а.№ 102 от 16.10.2006 г., безпротиворечиво е проведена и в последващите действия от административно-правен характер, довели до издаването на единно разрешение за целия строеж. Отсъствието на етапност по смисъла на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, наред със съдържанието на правопораждащия договор, обосновават извод, че в случая отсъства материалноправна възможност собствеността върху отделни обекти да се придобива последователно във времето в резултат от тяхното фактическо изграждане. По тази причина обстоятелството дали само частта, представляваща „сграда А” е изградена с изпълнени ограждащи стени и покрив в рамките на 5-годишния срок по чл. 67 ЗС, се явява ирелевантно по отношение на преценката дали възникналото на 16.10.2006 г. право е упражнено преди изтичане на посочения давностен срок.

Видно от мотивите на атакуваното решение, въззивната инстанция е възприела като отправна точка при формиране на своите изводи по предмета на делото обстоятелството, че въззивната жалба е насочена само срещу произнасянето на СГС досежно съществуването на правото на строеж за обектите в „сграда А”. По този начин е допуснато смесване между обхвата на сезиране по смисъла на чл. 258, ал. 2 ГПК и материално-правните предпоставки за приложението на чл. 67 ЗС. Като резултат е придадено решаващо значение на обстоятелството дали „сграда А” е била изградена в груб строеж в петгодишния срок по чл. 67 ЗС, а то е ирелевантно за преценката дали е упражнено правото на строеж за обекта, за който то е учредено. На следващо място, в противоречие с постановките на т. 1 от ТР № 1/2011 г. на ОСГК е игнорирано обстоятелството, че липсва етапност по чл. 152, ал. 2 ЗУТ по съображения, че административният акт не е определящ за това дали е налице самостоятелност на двете сгради. Както се посочи по-горе, за случаи от вида на процесния издаването на разрешение за строеж за отделни етапи /части/ на строежите е посочено като единствено изключение от правилото, че учреденото като единно право на строеж се счита упражнено със завършването на целия строеж във фаза „груб строеж”, която възможност при това е приложима само, когато отделните етапи /части/ могат да се изпълняват и ползват самостоятелно. За конкретния случай, обаче, е установена функционална зависимост на трите компонента (сграда А, сграда В и двуетажната част) и липса на предпоставки за етапност на строителството. Самият извод, че „сграда А” е завършена в груб строеж се явява необоснован при установените обстоятелства за липса на построени покрив и част от ограждащите стени, като при това няма и заключение на експертите във възприетия от САС смисъл, че би било възможно с последващи действия да се обособи отделяне на „сграда А”. На следващо място - ТР № 1/2011 г. изобщо не обсъжда дали постановките му касаят вертикално или хоризонтално завършване на сграда и разсъжденията в тази посока са без опора в задължителната практика. Мотивът, че заснемането на „сграда А” с идентификатор не доказва, но е индиция, че обектите в нея притежават характеристиките на обекти на право на собственост, кореспондира с практиката, обективирана с решение № 19 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 1600/2015 г., III г.о., но в случая доказателствената сила на отразяването в регистъра се явява оборена от съвкупния анализ на останалите събрани по делото доказателства. Мотивът, че „когато задължението за изграждане на вещта е на учредителя на правото на строеж, място за неговото погасяване по давност няма”, присъства в ТР № 1/2011 г., но в случая е изваден от контекста на съдържащите се в тълкувателния акт пояснения. Тълкувателният орган е направил този извод при разграничение на хипотезата, когато приобретателят на учреденото право на строеж е и лицето, което следва да построи сградата, от хипотезата, когато не приобретателят, а самият учредител на правото на строеж се е задължил да извърши строежа. За тази „втора хипотеза” е прието, че правото на строеж никога няма да се погаси по давност, за да се предотврати възможността собственикът да черпи права при евентуално недобросъвестно поведение, в резултат от което не е построена съответната сграда. Настоящият казус, обаче, е различен. В случая „Билдко” ООД е единствен строител на комплекса, но не е единствен собственик на терена, респ. - учредител на правото на строеж, тъй като се касае до взаимно учредяване на суперфиция в съсобствен имот. Това е специфика, която отличава настоящия случай от визираната в ТР № 1/2011 г. хипотеза, означена по-горе като „втора” и изключва нейното разрешение. В случая предмет на заявения от ищеца спор е дали понастоящем съществува или е погасено по давност правото на строеж, така както е учредено с н.а.№ 102 от 16.10.2006 г. По отношение на строителя „Билдко” ООД то се свежда до придобиването на право на строеж върху притежаваните от физическите лица и фондацията 13/14 ид.ч. от терена. За така учреденото на „Билдко” ООД право на строеж това дружество (включително в периода преди 20.12.2013 г.) не се явява едновременно учредител и строител, поради което и не е налице пречката по „хипотеза „втора” от ТР № 1/2011 г. за течение на погасителната давност. При законосъобразно развитие на правоотношението, чийто източник е н.а.№ 102 от 16.10.2006 г., „Билдко” ООД е следвало да придобие собственост върху следващите му се обекти (цялата „сграда А”, цялата ниска част и част от „сграда В”) на две основания: /1/ по силата на приращението (чл. 92 ЗС), т.е. като резултат от упражняване на правомощието да строи в собствения си терен - за 1/14 ид.ч. и /2/ по силата на учреденото му право на строеж – за останалите 13/14 ид.ч. Възможността за придобиване по чл. 92 ЗС е тази, която никога не се погасява по давност (така както никога не се погасява по давност и самото право на собственост), но тя не произтича от процесния договор, поради което и не е включена в предмета на настоящото дело. По отношение на придобиването в резултат от упражняване на право на строеж, обаче, давността е приложима, като обстоятелството, че до 20.12.2013 г. строителят „Билдко” ООД е притежавал 1/14 идеална част от терена, не препятства течението й. Това е така, защото по силата на взаимното учредяване на правото на строеж учредители на това за следващите се на „Билдко” ЕООД обекти (цялата „сграда А”, цялата ниска част и част от „сграда В”) се явяват физическите лица и фондацията, а те не са се задължавали за строителството им, което е обстоятелство, разграничаващо казуса от „хипотеза „втора” от ТР № 1/2011 г.

В обобщение: упражняване на учреденото на 16.10.2006 г. право на строеж би било налице при изграждане в груб строеж на трите компонента на описания в н.а.№ 102 комплекс: сградите „А” и „В” и ниското тяло. Съгласно условията по н.а.№ 102 от 16.10.2006 г., срокът за построяване на комплекса е започнал да тече от момента, в който е издаден протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, т.е. от 07.06.2007 г. Строежът не е завършен до 07.06.2012 г., поради което правото на строеж, учредено като единно, се е погасило изцяло при условията на чл. 67 ЗС, тъй като единното право на строеж не може да бъде упражнено частично. Започналият да тече на 07.06.2007 г. давностен срок не е спиран или прекъсван, нито (противно на доводите на ответника „Банка ДСК” ЕАД) има отказ от него посредством извършването на трите прехвърлителни сделки през м. декември 2013 г. и м. февруари 2014 г. Замяната от 20.12.2013 г. и продажбата на 13/14 ид.ч. от терена от 10.02.2014 г. нямат отношение към реализиране на правата и изпълнение на задълженията, поети с н.а.№ 102 от 16.10.2006 г. Продажбата от 10.02.2014 г. на правото на строеж касае подлежащите на изграждане за физическите лица и фондацията обекти в „сграда В”, поради което от съдържанието на тази сделка не могат да се почерпят никакви аргументи за изявления от страна на тези субекти, касаещи обектите в „сграда А”, по отношение на които те имат положението на учредители на право на строеж.

Погасяването по давност на учреденото на 16.10.2006 г. като единно право на строеж е признато с влязлото в сила решение на първата инстанция по отношение на „сграда В” и ниското тяло, а предвид обхвата на настоящото произнасяне, ограничен в рамките на сезирането, очертани с подадената от „Банка ДСК” АД въззивна жалба, погасяването по давност на учреденото на 16.10.2006 г. като единно право на строеж досежно „сграда А” ще следва да се постанови с настоящия акт по реда на чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Тъй като правото на строеж не е реализирано, то не се е трансформирало в право на собственост за „Билдко” ЕООД относно следващите му се по силата на н.а.№ 102 от 16.10.2006 г. обекти. С погасяването по давност на правото на строеж, погасено се явява и учреденото с н.а.№ 134 от 19.07.2007 г. обезпечение. Ситуацията е аналогична на тази при погиване на ипотекирания имот, което също представлява основание за погасяване на ипотеката. В случая (за разлика от казусите, разгледани с цитираното от ответната банка в защитата пред САС решение № 250 от 15.12.2014 г. по гр.д.№ 673/2014 г. на ВКС, ІV г.о., както и аналогичните му случаи, разгледани с решение № 143 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 646/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК) ипотеката не обхваща правото на собственост върху земята, а само правото на строеж, с погасяването на което отпада и ипотечното право. По тази причина и по реда на чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК с настоящото решение следва да бъде уважен и предявеният срещу „Банка ДСК” ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК, че банката не притежава обезпечение по силата на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 19.07.2007 г. и оформен с нотариален акт № 134, том III, н.д.№ 413/07 г. по описа на нотариус В. Ч. - поради погасяване по давност на правото на строеж, учредено с н.а.№ 102 от 16.10.2006 г.

С оглед изхода на делото, в тежест на ответниците следва да се присъди заплащането на направените от ищеца разноски в размер на 86 623,38 лв., от които 46 437,96 лв. за първата инстанция, 20 092,71 лв. за първото разглеждане на делото от ВКС, както и 20 092,71 лв. за настоящото касационно производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 2074 от 29.09.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 5018/2016 г. на Апелативен съд – София, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Стийп хил” ЕООД, ЕИК 203000616, срещу „Билдко” ООД с ЕИК 131421824 и „Инфраструктурно строителство” ЕООД с ЕИК 175265686 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 67 ЗС, че ответниците „Билдко” ООД и „Инфраструктурно строителство” ЕООД не са собственици на право на строеж за построяване на обекти в сграда „А”, част от сграден комплекс, построена върху собствения на ищеца „Стийп хил” ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. София и представляващ урегулиран поземлен имот XXXXI-7, попадащ в квартал 117 по подробен устройствен план на гр. София, местност кв. "Горна баня", с площ по документи за собственост от 10 610 кв.м., при граници УПИ I - за болничен комплекс, ПИ 7б, улица, УПИ ХХХХІІ-7, ПИ 7а и ПИ 7г, който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4332.1526 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес гр. София, район „Овча купел“, Горна баня, бул. „Никола Петков“, с площ по скица от 11 058 кв.м., номер по предходен план: 7, квартал 117, парцел XXXXI, и при съседи по скица: 68134.4332.1532, 68134.4332.1631, 68134.4332.1567, 68134.4332.1568, 68134.4332, 68134.4332.1569, поради погасяването по давност на единното право на строеж, учредено с Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 102 от 16.10.2006 г., том VІІ, рег.№ 6202, д.№ 1215/2006 г. по описа на нотариус Й. Л. (рег.№ 263 на НК), вписан акт № 33, том LLLXX, д.№ 44676, вх.рег.№ 68335, имотна партида № 392398 по описа на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – София.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Стийп хил” ЕООД, ЕИК 203000616, срещу „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Банка ДСК” ЕАД не притежава обезпечение по силата на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 19.07.2007 г. и оформен с нотариален акт № 134, том III, н.д.№ 413/07 г. по описа на нотариус В. Ч., поради погасяване по давност на единното право на строеж , учредено с Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 102 от 16.10.2006 г., том VІІ, рег.№ 6202, д.№ 1215/2006 г. по описа на нотариус Й. Л. (рег.№ 263 на НК), вписан акт № 33, том LLLXX, д.№ 44676, вх.рег.№ 68335, имотна партида № 392398 по описа на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – София.
ОСЪЖДА „Билдко” ООД с ЕИК 131421824, „Инфраструктурно строителство” ЕООД с ЕИК 175265686 и „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК 121830616 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Стийп хил” ЕООД, ЕИК 2030006160 сумата 86 623,38 (осемдесет и шест хиляди шестстотин двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки) лева - разноски за защита по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: