Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6196 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 427/03.V.2016г. ВКС допусна касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 06.Х.2015г. по гр.д. № 521/2015г. по касационната жалба на А. Г. К. от [населено място] по въпроса за елементите от фактическия състав на основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ и за съотношението му с основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид:
С решението си от 06.Х.2015г. СОС е отменил решението на Самоковския районен съд от 24.ІІІ.2015г. по гр.д № 753/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. К. срещу СОУ „О. П.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.328 ал.1 т.6 КТ предпоставки за уволнението на ищцата от длъжността „завеждащ административна служба”. С длъжностна характеристика от 03.ІХ.2014г. е извършена промяна в изискванията за изпълнение на длъжността, на които ищцата не отговаря – вместо средно образование е предвидено висше, специалност „Публична администрация” или друга подходяща такава, и отлично владеене на английски език, като в трудовата функция са включени и нови – изготвяне на административни документи, свързани с училищни проекти, отговорност за организацията на учрежденския архив на училището, осъществяване на контрол на извършването и спазването от персонала на изискванията за безопасни условия на труд. В случая не е следвало да се прилага основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ, в което се включват всички изисквания за заемане на длъжност, освен тези за образование и професионална квалификация, за които се отнася т.6. Изискването за владеене на чужд език се включва в понятието „професионална квалификация”, а не е друго изискване, обуславящо различно правно основание. Единствено в хипотезата, каквато не е разглежданата, при предвиждане на изискванията в нормативен акт работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ и когато служителят не е притежавал изискуемите се образование и професионална квалификация още към момента на сключване на трудовия договор. Като неоснователно е оценено твърдението за незаконност на уволнението, изразяващо се в злоупотреба с право на работодателя, тъй като новите изисквания за длъжността не са били обусловени от характера на работата, а са въведени единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение, и е изменена трудовата функция чрез въвеждането на нови задължения и отговорности при запазване на наименованието на длъжността. Съдът е приел в тази насока въз основа на събраните доказателства, в т.ч. и чрез свидетелски показания, че въведените нови изисквания са във връзка с характера на работата – били са наложени обективно от нуждите й с оглед промяната на задълженията, отговорностите и необходимата компетентност за изпълнението й.
С решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 979/2014г. е прието, че основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ е приложимо в случаите, при които трудовия договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация за изпълнение на длъжността, а основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ в случаите, когато след сключване на трудовия договор е настъпило изменение на изискванията за заемане на длъжността. Основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ не е частен случай на това по т.6. Да се приеме, че т.11 обхваща само случаите на въвеждане на нови изисквания извън тези за образование и квалификация, би означавало да се изключи възможността за прекратяване на трудов договор, сключен при начална липса на съответните изисквания. Същото се отнася и до разбирането, че чл.328 ал.1 т.6 КТ е приложим само когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на договора.
ВКС на РБ не споделя това разрешение и счита, че и двата фактически състава за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 включват промяна на изискванията за заемане на длъжността по трудово правоотношение, като в хипотезата по т.6 промяната касае изискванията за образование или квалификация, а тази по т.11 – всички останали, необходими за изпълнение на трудовите функции.
Касационната жалба на А. Г.К. съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба СОУ „О. П.” [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, неоснователни са оплакванията на касаторката по приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ. Несъмнено установено е по делото, че работодателят с изменението на длъжностната характеристика е въвел изискване за по-висока степен на образование за заемане на процесната длъжност, а именно – висше, и че ищцата не отговаря на него. Това само по себе си обосновава наличието на основанието по посочената разпоредба за уволнението й, с оглед на което са без значение за изхода на спора по делото оплакванията относно основанието за уволнението и поради невладеене на чужд език. Несъстоятелно е твърдението за несъответствие между фактическото и правно основание, посочени в уволнителния акт. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че погрешно посочена /или дори непосочена/ правна квалификация в заповедта няма отношение към законността на уволнението, ако заповедта съдържа текстови мотиви, позволяващи проверка на съда за наличието на елементите на приложимата правна норма /така решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 119/2010г., решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1413/2010г./.
Не следва да се подлагат на преценка оплакванията, че поради прибавянето към длъжността на още три нови трудови функции тя е трансформирана в друга, което обосновавало прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение. Въззивният съд не е формирал изводи в тази насока, а и не е бил длъжен да стори това по силата на чл.269 ГПК, тъй като нито с въззивната жалба на ответника, нито с отговора на ищцата пред него не са били релевирани такива доводи.
Неоснователни са и оплакванията относно твърдението на ищцата за недобросъвестност на работодателя при въвеждане на новите изисквания за изпълнение на длъжността. Изводът на въззивния съд, че новите изисквания са били наложени от нуждите на работата с оглед допълнително възложените задължения, повишена отговорност и необходимата компетентност за изпълнението им /изготвяне на административни документи, свързани с проектни предложения на СОУ „Отец П.” за кандидатстване пред донорски организации; отговорност за организацията на учрежденския архив на училището и изпълняване функциите на длъжностно лице „завеждащ учрежденския архив”; отговорност за точното прилагане в училището на правилата и нормите по безопасни условия и охрана на труда/, е в съответствие с данните по делото и със закона. Показанията на св.К., които не се опровергават, че осъществяването на приетата в началото на 2014г. промяна в стратегията за развитие на училището, изразяваща се и в откриване на паралелки и от първи до пети клас, както и в организиране и на вечерно обучение, е свързано с изготвяне на много документация, с контакти с много институции, с познаване на много правила, обосновават извод за наличие на такава нужда. В такъв случай предвидените в НКПД минимални изисквания за заемане на длъжността не препятстват възможността работодателят да определи по-високи такива.
Оплакванията в касационната жалба относно изискването за владеене на чужд език, свързани с процедурата по програма на ЕС „Е.+”, не следва да бъдат разглеждани, тъй като доводи в тази насока ищцата е въвела несвоевременно – с писмена защита след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, по този въпрос не са допускани и събирани доказателства и въззивният съд не е формирал по него решаващи изводи. Не следва да се подлагат на преценка и въведените за първи път с касационната жалба твърдения, касаещи организацията и провеждането на заседание на синдикалните организации и ръководството на училището, във връзка с представения от ответника протокол, обективиращ становище на тези организации за необходимост от промяна на характеристиката за процесната длъжност. Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК не е било предмет на преценка от въззивния съд /и на формирани изводи/ значението на липсата на подписи в протокола на всички участвали на заседанието лица, тъй като нито във въззивната жалба на ответника, нито в отговора на ищцата доводи и възражения в тази насока не са заявени пред него.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното въззивно решение е правилно и законосъобразно. Ето защо и на основание чл.293 ал.1 ГПК то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторката не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв., представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство пред ВКС по договор за адвокатска защита и съдействие от 10.ХІІ.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския окръжен съд, ГО, № 331/06.Х.2015г. по гр.д № 521/2015г.
ОСЪЖДА А. Г. К. от [населено място] да заплати на СОУ „О. П.” [населено място] 500лв. разноски.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: