Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.01.2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1390 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] /н/ против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 24 от 22. 01. 2016 г., по т.д.№ 563/2015 г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия окръжен съд № 82 от 22.06.2012 г., по т.д.№22/2014 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу НАП, [населено място] отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ за приемане по отношение на ответника, че в негова полза не съществуват следните приети от синдика в производството по несъстоятелност вземания: за данъци по Закона за ДДС и Кодекса за социално осигуряване, съгласно Справка- декларация от 14.08.2012 г. в общ размер на сумата 303095.99 лева, от които главница – 276 405.43 лв. и лихва от 26 690.56 лв. и за задължителни осигурителни вноски по 9 бр. Декларация, обр.6 за времето от 22.05.2012 г. до 15.12.2012 г. и за 19.07.2013 г. в общ размер на 603.93 лв., от които главница – 569.55 лв. и лихва за забава – 33.84 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право :1. „За значението на доклада по чл.146 ГПК и задълженията на съда при определяне предмета на доказване”; 2.” За задълженията на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и да мотивира съдебния акт”; 3. „За значението на подадените електронни документи и електронен подпис, като извънсъдебно признаване на задълженията”;
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по първия от поставените въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 457 от 10.12.2015 г., по гр.д.№ 3455/2015 г. на ІV г.о.; № 252 от 09.12.2015 г., по гр.д.№ 843 / 2015 г. на ІІІ г.о.; № 183 от 18.11.2015 г., по гр.д.№ 3561/14 г. на І г.о.; № 402 от 24.11.2015 г., по гр.д.№ 1980/2015 г. на ІV г.о.; № 54 от 25. 03. 2014 г., по гр.д.№ 3066/2013 г. на ІV г.о. ;№ 452 от 16.11.2011 г., по гр. д. № 621/2010 г. на ІV г.о. ; № 188 от 15.09.2014 г., по гр.д.№ 5563 / 2013 г. на ІV г.о.№ 37 от 29.03.2012 г., по гр.д.№ 24/2011 г. на І г.о. ; № 36 от 24.03.2014 г., по т.д.№ 2366/2013 г. на ІІ т.о. и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 2 е аргументирано с различно даденото разрешение в решения на ВКС по чл.290 и сл. ГПК : №212 от 01.02.2012 г., по гр.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о.; № 94 от 28.03.2014 г., по гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о. и № 344 от 21.09.2012 г., по гр.д.№ 862/2011 г. на ІV г.о..
За илюстрация на визираното противоречие в съдебната практика по поставения въпрос № 3 са посочени решения на различни по степен съдилища в страната: № 305 от23.10.2014 г., по а.н.д.№ 858/2014 г. на ХРС; № 302 от 22.10.2014 г., по а.н.д.№ 802/2014 г. на ХРС, като същият този въпрос, според касатора, поради оскъдната съдебна практика, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, доводите и защитните възражения на страните е приел за недоказано твърдяното в исковата молба отсъствие на публично задължение на ищцовото търговско дружество по процесните данъчни декларации и справки, подадени по електронен път до НАП, възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и незаплатено на падежа. Изложени са съображения, че доколкото данъчни декларации обр.6, справката - декларация по ЗДДС за периода 22. 05. 2012 г., - 19.07.2013 г. и съпътстващите дневници за покупките и продажбите по чл.124 ЗЗДС на [фирма] /н/ до НАП са с електронен подпис на лицето И. Д., която по приложеното удостоверение на доставчика на удостоверителни услуги „Борика –Б.”, е разполагала с квалифициран електронен подпис да подава по електронен път електронни документи към данъчната администрация, от името на титуляра - ищец, със срок на валидност от 02.03.2011 г. – 07.03.2014 г., то авторството на оспорваното електронно изявление е на оправомощено лице и е породило присъщите му правни последици. Обстоятелството, че в хода на делото не е доказано правата на физическото лице, автор на електронното изявление и електронните документи от името на титуляра [фирма] /н/ да са били спрени или прекратени по предвидения в чл.24, ал.4, чл.26 и чл.27 ЗЕДЕП специален ред към датата на подаване на данъчните справки и декларации по електронен път до НАП, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че те са противопоставими на ищеца, независимо от настъпило преустановяване на трудовоправната връзка с ЮЛ- търговец. Като ирелевантен за основателността на предявения иск, поради отсъствие на произтичащ от него погасителен ефект за публичните вземания на НАП, към данъчно задълженото по ЗДДС и КСО лице [фирма] /н/, въззивният съд е преценил и начина на разпределяне на събраните суми при осребряване имуществото на длъжник в производството по несъстоятелност, в което същите са били предявени и включени в одобрения от съда по чл.692 ТЗ списък на синдика.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Съгласно уредбата на касационното производство по действащия ГПК касационното обжалване е факултативно, а не задължително и е предпоставено от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от допълнителните селективни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и е обусловил правните, а не фактически изводи на съда по конкретното дело, като преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая от така поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси само двата процесуалноправни въпроса, макар и непрецизни като формулировка, отговарят на посочените критерии - релевантни са за делото и са обусловили правната воля на съда, а чрез нея и постановения краен правен резултат.
Недоказано по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Съобразявайки въведеното с въззивната жалба на [фирма] /н/ оплакване за неправилно приложение на чл.374, във вр.с чл.146 ГПК, че като е указал за спорно обстоятелството дали лицата, подали електронните документи от името на дружеството са имали надлежна представителна власт и валиден универсален електронен подпис и е разпределил доказателствената тежест за същото между страните в процеса, в последствие решаващият съд е счел, че то стои извън предмета на правния спор, тъй като валидното подаване на документите по електронен път е без значение за съществуването или не на самото оспорваното с иска публично вземане, въззивната инстанция, след като е извършила проверка на процесуалните действия на ПОС, въз основа на доказателствата по делото и при съобразяване на доказателствените искания на страните, е обсъдила и основателността на твърденията на ищеца за подадени данъчни документи до НАП от неоправомощени лица – И. Д. и Р.Б. – съобразно наличието на притежаван квалифициран електронен подпис от всяко едно от тях. По този начин решаващият състав на П. е отстранил явно приетите за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушени във вр. с доклада по делото в съгласие със задължителните постановки в т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът дали извършеният в първоинстанционното производство доклад е бил непълен и неточен и дали е съдържал изчерпателни указания, в които не само не следва да се включват, но е и недопустимо, да се включат указания на страните за възраженията и доводите, които следва да направят, респ. кои от въведените от тях фактическите твърдения се явяват от значение за спорното право, каквото в същността си е било неоснователното искане на касатора, но като относим към същинската правораздавателна дейност на въззивния съд, той не подлежи на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби.
В съгласие със задължителната практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора, е и възприетото с обжалваното въззивно решение разрешението на втория процесуалноправен въпрос. Решаващият съд нито е посочил в мотивите си, че няма задължение да мотивира съдебния акт, който е постановил, в съответствие с изискването на чл.236 ал.2 ГПК, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това си процесуално задължение. Видно от съобразителната част на обжалвания съдебен акт Пловдивският апелативен съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, е извършил подробен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдил е защитните тези на страните, изложил е собствени фактически и правни изводи, посочвайки кои факти приема за установени и въз основа на съответните доказателства. С обстойни съждения за неотносимост към съществуването на процесното вземане въззивната инстанция е обосновал и отказа си да съобрази заключението на допуснатата и изслушана в процеса съдебно- счетоводна експертиза. Що се касае до правилността на така извършената преценка на доказателствения материал по делото и обосноваността на изградените въз основа на същата фактически и правни изводи на решаващия съд, то тя, относима към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният за разглеждане въпрос № 3 не са включва в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен, поради което не обосновава общото основание за достъп до касация. Начинът, по който същият е формулиран – за значението на подадените електронни документи и електронен подпис за извънсъдебното признаване на задължението въобще не е обсъждан от въззивният съд и не се явява от значение за формиране на решаващата му правна воля. При отсъствие на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване за състава на касационната инстанция не е налице задължение да обсъжда въведената от касатора допълнителна процесуална предпоставка – съответното селективно основание по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, нито е доказал извършването на такива в настоящето производство, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не се произнася по отговорността за същите.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: