Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.946 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. В., [населено място], срещу решение №.650/4.12.14г. по г.д.№.585/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО - с което е потвърдено решение №.1397/1.10.14г. по г.д.№.3230/14 на Русенски районен съд – с което предявените от нея искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ са отхвърлени. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението.
Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.444/20.04.15г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „при липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?”.

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че ищцата е била уволнена законосъобразно, тъй като не се е явила да заеме длъжността, на която е била възстановена след отмяна на предходно нейно уволнение, след изтичане на срока по чл.345 ал.1 КТ. Посочил е, че в случая тя е узнала за влязлото в сила решение за възстановяване на работа преди получаването на съобщението по чл.345 ал.1 КТ – за което свидетелства платената от нея лично държавна такса /на 4.03.14г./ за снабдяване с изпълнителен лист за пресъдените й съдебни разноски, и упълномощаването на адвокат два дни по-късно /на 6.03.14г./ за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране. Заключил е, че при тези обстоятелства не получаването на съобщението по чл.345 ал.1 КТ /на 27.03.2014г./, а узнаването за решението /на 4.03.14г./ поставя началото на срока по чл.345 ал.1 КТ – поради което и към датата, на която тя е заявила, че упражнява това свое право /1.04.2014г./, той вече е бил изтекъл.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника или служителя по чл.345 КТ и след получаването му от него започва да тече срока по чл.345 ал.1 КТ. При липса на съобщение по чл.345 ал.1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ /реш.№.298/28.04.10 по г.д.№.3972/08, ІV ГО, реш.№.440/10.06.10 по г.д.№.537/09, ІV ГО и др./.

По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устновяват от доказателствата по делото:
Ищцата С. В. е работила на длъжност „касиер” в ответното дружество, като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325 т.6 КТ с Акт №.5/12.04.12г.
С въззивно решение №.162/11.03.13 по г.д.№.41/13 на Русенски окръжен съд първоинстанционното решение в частта, с която исковете й по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са били отхвърлени, е отменено и те са уважени.
С определение №.1114/11.11.13г. по г.д.№.3838/13, ІІІ ГО, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ и не е допусната касация по останалите искове. С окончателно решение по чл.290 ГПК №.15/7.02.14 по г.д. №.3838/13 на ВКС, ІІІ ГО, въззивното решение е отменено в частта, с която претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ е била отхвърлена за 4165,80лв. и тя е уважена в този размер.
Съобщение по чл.345 ал.1 КТ – за уведомяване, че ищцата следва да се яви в 14-дневен срок за заемане на длъжността – й е било връчено на 27.03.14г.
На 1.04.14г. С. В. е депозирала молба, че желае да заеме длъжността, на която е възстановена, за което ще се яви на 2.04.14.
В констативен протокол №.1/2.04.14 е отразено, че въпреки направеното заявление, лицето не се е явило за заемане на длъжността на 2.04.14 нито в 8.00ч., нито в 11.00ч., нито в 15.00ч.
С Акт №.19/3.04.14 трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ считано от 4.04.14 поради неявяване за заемане на длъжността в срока по чл.345 КТ. Не се спори, че актът е връчен при явяване на ищцата на 3.04.14г. в ответното дружество.

При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл.345 ал.1 КТ. То въвежда яснота и безспорност в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да бъде определен по категоричен начин – какъвто е връчване на нарочно изпратено от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл.345 КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който страната би могла да узнае за решението. В случая съобщението по реда на чл.345 КТ е било връчено на 27.03.14г. /т.е. в разумен срок /1 месец и 20 дни/ след приключване на делото във ВКС на 7.02.14 и връщането му на първоинстанционния съд за изпълнение на разпоредбата на чл.345 ГПК/. От тогава и е започнал да тече срокът за заемане на длъжността от ищцата.
Тя е изявила воля за заемането й, като към момента на прекратяване на правоотношението - 4.04.14г., двуседмичният срок по чл.345 КТ все още не е бил изтекъл. При това положение основанието на чл.325 ал.1 т.2 КТ не е налице и заповедта за уволнението й е незаконосъобразна. Като такава тя следва да бъде отменена на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Само за пълнота и предвид доводите в жалбата следва да се посочи, че всякакви други действия, които евентуално биха могли да бъдат индиция за знание за решението - но не установяват със сигурност такова до момента на връчване на съобщението, са ирелевантни. Не съставляват несъмнено доказателство за узнаване от работника на решението за възстановяване на работа до получаване на съобщението по чл.345 КТ изплащането на суми за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ по банковата му сметка /касае се за едностранни действия на работодателя по нареждане превода на сумите без от това да може да се установи кога работникът е узнал за превода и за решението по чл.344 ал.1 т.2 КТ/, плащането на държавна такса за изпълнителен лист за разноски, упълномощаване на адвокат за образуване на изпълнително производство за събирането им, призоваване на страна чрез Държавен вестник за насрочено заседание на ВКС. Следва да се има предвид, че уведомяването по чл.345 ал.1 КТ съставлява специална процедура, която е извън ГПК - съобщението се изпраща от първоинстанционния съд /след връщане на делото при него при изчерпване на съответното обжалване/ и не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на работа работник, нито узнаването на влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката /чиито правомощия и се прекратяват с влизането на решението в сила/ поставя началото на двуседмичния срок по чл.345 ал.1 КТ. Предвид изложеното, при наличие на изпратено и получено в разумни срокове след връщане на делото на първоинстанционния съд съобщение по чл.345 ал.1 КТ /а в случая и без да е установено по несъмнен начин кога работникът е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа, респективно че се касае за хипотеза на злоупотреба с права/, трябва да се приеме, че това е станало именно на датата, на която му е връчено съобщението по чл.345 ал.1 КТ - 27.03.2014г.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, основателни са и исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ. С. В. следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да й се присъди обезщетение по реда на чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 КТ. Шестмесечният период обхваща времето от 4.04.14г. до 4.10.14г. Считано от 4.04.14 до 12.06.14 тя е била в трудово правоотношение с [фирма] и е ползвала отпуск по реда на чл.164 ал.3 КТ – поради което и за този период не й се дължи обезщетение /липсва причинна връзка с уволнението – ищцата не е работила не поради уволнението, а предвид ползвания отпуск по реда на чл.164 КТ/, а за остатъка - 13.06.14г.- 4.10.14 - то възлиза на 2615,20лв. /съобразно заключението на икономическата експертиза и съразмерно на дните от горецитирания период/.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание чл.281 т.3 ГПК в частта, с която предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 КТ са отхвърлени – последният до размер от 2615,20 – като в тази част те се уважат, а в останалата му част се потвърди. С оглед изхода на спора на касаторката се дължат 98,57лв. разноски по компенсация пред всички инстанции съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.650/4.12.14г. по г.д.№.585/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО и потвърденото с него решение №.1397/1.10.14г. по г.д.№.3230/14 на Русенски районен съд В ЧАСТТА, с която предявените от С. Й. В. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, чл.344 ал.1 т.2 и чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата 2615,20лв. са отхвърлени, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Акт №.19/3.04.2014г. на управителя на [фирма] на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА С. Й. В. на заеманата преди уволнението длъжност „касиер” в отдел „Продажби”, [фирма], [населено място], на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].6, да плати на С. Й. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], бл.МНО 5, вх.Б, със съдебен адрес [населено място], [улица].36, вх.А-3, ет.2, офис 14, мл.адв. Ц. Т., обезщетение за оставане без работа за периода 4.04.14г.-4.10.14г. в размер на 2615,20лв. /две хиляди шестотин и петнадесет лева и двадесет стотинки/ на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, и 98,57лв. /деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по компенсация на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №.650/4.12.14г. по г.д.№.585/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО, в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ: