6

гр. д. № 75/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 75/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 1823 от 14.08.2015 г. по гр. д. № 4577/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5706 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 2607/2012 г. на СГС, І – г. о., с което е уважен предявен от Б. [населено място] срещу касатора иск по чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено, че той не е собственик на недвижим имот с площ от 2308 кв. м., съставлявал имот пл. № 2790 по стар кадастрален план, а по действащата КК от 2009 г. имоти с идентификатор 68134.4083.16 с площ от 983 кв. м. и 68134.4083.6077 с площ от 1425 кв. м. Касационните доводи са за постановяване на решението при нарушаване на съдопроизводствените правила, а също за необоснованост и неправилно прилагане на закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се обосновава искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК, по въпросите: 1. възможно ли е да се реституира по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот, който не е предоставен на Б. или на негово структурно звено по реда на чл. 33 от ПНИ отм. и чл. 101 от НДИ отм. и ЗС, поради което и не е станал собственост на Б. на основание чл. 10, ал. 1 ЗБАН. При липсата на доказателства спорния имот да е отчужден и придобит от държавата, както и при липса на доказателства имотът да е предоставен в оперативно управление на Б. – чл. 94 във вр. с чл. 2 НДИ, може ли да се направи извод, че е налице основание за придобиване на имота от Б. по разпореждане на закона – чл. 10, ал. ЗБАН;
2. При направено оспорване на представен документ пред първоинстанционния съд, поради това, че екземплярът не е в оригинал или заверено копие от него, следва ли въззивния съд при направено оплакване отново за това във въззивната жалба, да допусне установяването отново на факт, във връзка с който е представено документа – генерален план на (София или кв. от София) от 1976 г. Твърди се че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС;
3. може ли правото на ползване, ако е предоставено от държавата със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, в последствие да се трансформира в право на собственост на Б. на основание чл. 10, ал.2 ЗБАН. Твърди се че този въпрос е разрешен в противоречие с приетото в решение № 130 от 19.09.2014 г. по гр. д. № 7177/2013 г. на ВКС, І г. о., което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационна проверка по него;
3. Може ли правото на ползване, ако е предоставено от държавата със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, в последствие да се трансформира в право на собственост на Б. по реда на чл. 10 от ЗБАН.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да уважи предявеният отрицателен установителен иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот. Той е бил част от държавния поземлен фонд, с площ от 100 дка, който със заповед на министъра на министерство на земеделието № 307 от 16.03.1951 г. и заповед № 1968 от 12.10.1951 г. е бил предоставен на Хидрометеорологическата служба при Министерския съвет, която по-късно с Постановление № 208 от 25.12.1962 г. преминава заедно с Института по хидрология и метеорология към Б. с целия си щат, фонд работна заплата и материална база.
Със заповед № 181 от 21.05.1969 г. на У. при СГНС е одобрено преотреждане на терена югозападно от Пловдивското шосе и югоизточно от магистралата ж. к. Гара Искър – Американски колеж срещу[жк]за Управление хидрология и метеорология, с площ от 90 кв. м. за нуждите на управление Хидрология и метеорология, в който терен попада и спорния. След оглед на място и въз основа на съществуващия картен материал вещото лице, изпълнило допуснатата техническа експертиза, е установило, че предвижданията по одобрения през 1972 г. преработен Генерален план за Управлението и института по хидрология и метеорология при Б. –София (първоначалният е от 1967 г.), са изпълнени. В плана е отразено, че общата площ на двора е 100 000.00 кв. м., застроената площ е 13 371.00 кв. м., пътища и площадки заемат 15 839.00 кв. м., а коефициентът на застрояване е 30%. При огледа е установено, че процесният имот не е застроен. През северната му част преминава асфалтов път с „Г” образна форма.
По отношение на ответника е установено, че той черпи права върху спорния имот от договор за покупко-продажба сключен на 13.02.2007 г. с праводател [фирма], а той се е легитимирал като собственик на имота с нот. акт 152, т. І по нот. д. № 136/2003 г., съставен за договор за покупко-продажба сключен от купувача [фирма] с физически лица, наследници на И. С. М., които са провели процедура за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ. С решение от 01.10.1997 г. по гр. д. № 4084/1996 г. на СРС, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, след като е отменен отказа на ПК –Студентска да възстанови имота, съдът е „възстановил правото на собственост върху имот - нива с площ от 2 442 дка, съставлявал имот пл. № 3921 по кадастралния план от 1939 г.”. Въз основа на това решение ПК при община „Студентстка” - е постановила решение № 2526/118 от 26.02.1999 г., с което е възстановила правото на собственост на имот с площ от 1.221 дка, съставляващ част от имот пл. № 3921, а с друго решени № 2527/241 от 26.02.1999 г. е възстановила правото на собственост и на нива с площ от 1.221 дка, която е част от имот пл. № 3921 по плана от 1939 г. Тези два имота са били отписани от книгите за държавна собственост и са били нанесени в кадастралния план като един имот с пл. № 2790, който имот попада в терена, предоставен на Б..
Въз основа на така установените факти относно легитимацията на ищеца като носител на вещни права върху имота съдът е направил извод, че спорния имот не е подлежал на земеделска реституция. Аргумент за това е намерен в чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, който повелява, че държавата запазва правото на собственост върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения. Приел е за доказано предоставянето на имота на Х. и ИХМ през 1962 г., които по силата на ПМС 208 от 1962 г. са преминали в състава на Българска академия на науките. От това е намерено, че при влизане в сила на ЗБАН имотът е стопанисван от Б. и по разпореждане на закона правото на стопанисване се е трансформирало в право на собственост върху имота.
Първият въпрос, поставен в изложението, е извън контекста на мотивите на решението. Съдът е приел, че фактът на предоставяне стопанисването и управлението на имота на Б. е установен с писмени доказателства. От представената заповед № 307 от 16.03.1951 г. на министерство на земеделието се установява предоставянето на имот с площ от 80 дка на Хидрометеорологическата служба при Министерския съвет (Х.). Със заповед № 1068 от 12.10.1951 г. на министъра на министерство на земеделието, издадена на основание чл. 34 от Закона за Т., е била допълнена предходната заповед като са предадени на Х. още 20 дка от държавния поземлен фонд, намиращи се в землището на [населено място], [населено място]. Нормата на чл. 34 от ЗТПС в ал. 2 е повелявала: „Държавните учреждения и предприятия, народните съвети и обществените организации се оземляват безплатно. Същите да се считат оземлени до прекратяване на тяхната стопанска дейност, след което земите се връщат на Държавния поземлен фонд освен в случаи на сливане или уедряване.”
На 26.12.1962 г. Министерски съвет е издал Постановление № 208 за реорганизация Министерство на селскостопанското производство, с което е утвърдил структурата на министерството и е разпоредил считано от 01.10.1963 г. Хидрометеороголическата служба заедно с Института по хидрология и метеорология с целия си щат, фонд работна заплати материална база да мине към Българската академия на науките.
С техническа експертиза е установено, че спорната земя е попадала в терена, с който е била оземлена Х.. Касаторът не е оспорил заповедите на министъра на земеделието, с относно това дали земята към датата на издаването им е била приобщена към държавния поземлен фонд и съобразно това дали в пределите на неговата компетентност е било правомощието да се разпореди с нея. Обхватът на държавния поземлен фонд към онзи момент е бил определен с нормите на Закона за държавните имоти от 1948 г., отменен със Закона за собствеността, влязъл в сила 1951 г. и със ЗТПС. По делото не е твърдяно и не доказано предоставените на ХВМС и ИХМ през 1962 г. земи, с обща площ от 100 дка, да не са били част от държавния поземлен фонд.
Съобразно това обосновано е намерено, че и издаването на постановлението на МС за реорганизацията на министерството на селскостопанското производство, правото на стопанисване и ползване е преминало в Б. и е било упражнявано от него и при влизане в сила на ЗБАН.
Въз основа на това е направен законосъобразен извод, че по разпореждане на ЗБАН правото на стопанисване и управление се е трансформирало в право собственост. Решаващите правните изводи съдът е формирал въз основа на приетото за установено, че имотът е стопанисван и управляван от ищеца при влизане в сила на ЗБАН, което право му е било предоставено по предвидения в действалия към момента на предоставянето му ред. Поставеният първи въпрос няма отношение към решаващите изводи на съда и не обуславя общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка.
Вторият въпрос с процесуален характер, който е за това следвало ли е съдът да се открие производство по оспорване на представеното ксерокопие от генералния план за местността, не е от пряко значение за формирането на решаващите изводи на съда.
Генералния план за разположение и развитие на обектите, планирани за нуждите на Б., е бил част от общия градоустройствен план. Този план решава само принципно въпросите за площоразпределението и архитектурното и пространствено оформление. Той дава само обща рамка и насока за развитие на населеното място. Сам за себе си този план не може да се прилага. Положенията на общия градоустройствен план се конкретизират и доразвиват с подробни планове. В случая това е станало с отреждането на терен за нуждите на Б. със заповед № 181 ат 21.05.1069 г. Този отреден терен е нанесен и в кадастралната основа, въз основа на която е одобрен регулационния план със заповед № 50-90-44 от 10.02.1987 г. с пл. № 2790.
От значение за изхода на спора е дали на Б. е било предоставено стопанисването и управлението на спорния терен при влизане в сила на ЗБАН, а не дали предоставеният терен е бил изцяло усвоен за нуждите на А.. Последното е от значение, в случаите когато върху земеделски земи са реализирани мероприятия от държавата, което препятства реституирането им (чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ). В тези случай подлежи на изследване размера на застроената и прилежаща площ. В хипотезата, разгледана от съда, тези факти са ирелевантни, тъй като законодателят е посочил като предпоставка за придобиване на вещни права върху ползвания от Б. терен единствено обстоятелството, той да му е предоставен за стопанисване и управление.
Третият въпрос е некоректно зададен и не е разрешаван от съда, поради което не обуславя обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Правото на стопанисване и управление върху имота, предмет на иска, който е част от стопанисвания от Б. терен, произтича от акт на МС – постановление № 208 от 1962 г., с което в състава на Б. е за включени Х. и ИХМ с цялото им имущество, което е съставлявало съвкупност от права и задължения. Едно от правата е било правото на стопанисване и управление на предоставения им с обсъдените по-горе заповедите на министъра на земеделието от 1962 г. терен.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК и чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Б., [населено място] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие указана му от юрисконсулт в размер на сумата 3445.08 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1823 от 14.08.2015 г. по гр. д. № 4577/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ДА ЗАПЛАТИ НА Б., [населено място] сумата 3445.08 (три хиляди четиристотин четиридесет и пет и 0.08) лева, разноски за касационното производство.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: