Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Антонова
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 1066/2018г и съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. М. И. от [населено място] ,чрез адв С. Г. срещу решение №368 от 18.12.2017г по в.гр.дело № 515/2017г. на Врачански окръжен съд . В една част е отменено,а в друга потвърдено решение №174 от 07.08.2017г г на Мездренски районен съд. За разликата над присъденото на основание чл. 2, ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 6 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 225б,ал.1 ,вр чл. 20,ал.2 ,вр чл. 26 НК ,прекратено в досъдебна фаза, въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 15 000 лева,а до пълния предявен размер от 25 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение . За да намали обезщетението въззивният съд е изтъкнал, че психическото напрежение при ищцата действително е обострило заболяваня , но те били са налични преди повдигане на обвинението , още от 2006-2007г , както и че един месец след отстраняването на ищцата от длъжността като невролог , завеждащ НО в МБАЛ [населено място], същата е започнала работа в друг град, на същата длъжност, работела е като лекар -невролог,без е доказано негативно отношение към нея по повод наказателното преследване .

При така постановено въззивно решение касаторката не се позовава на частично обжалване, като основно излага оплаквания за незаконосъобразно занижаване размера на обезщетението от въззивния съд спрямо определеното на първа инстанция,поради необсъждане на всички относими обстоятелства. Не е обсъдено и съответно преценено че,първоначалното обвинение е в престъпление по чл. 301 , ал.1 вр чл. 20 ,ал.2 НК и чл. 321,ал.3, предл 2 НК и същото е несъставомерно. Телефонът на ищцата е бил подслушван и разговорите записвани , спрямо нея е упражнено веднъж задържане за 24 часа и в последствие задържане за 72 часа при предявяване на обвинението в подкуп като длъжностно лице и други престъпления , с искане за постоянна мярка „задържане под стража” от страна на Прокуратурата. Мотивът ,че длъжностно престъпление по чл. 301,ал.1 НК е несъставомерно спрямо нея не е основание за намаляване на обезщетението,тъй като са били вменени и други тежки престъпления , за които не е необходимо длъжностно качество. Не е преценена степента на сриване на една безупречна репутация, като повече от 20 години ищцата е била „началник неврологично отделение” в болницата в [населено място] ,от която работа е отстранена и в резултат на което е работела като лекар на по-ниска длъжност, в друг град.Без анализ е останало и това, че ищцата е обвинена във връзка изпълнение на работата , като участваща в състав на ТЕЛК и значително злепоставена като уважаван лекар завеждащ отделение в местната болница. Съдът не е отчел това при определяне на обезщетението по размер и е подценил въздействието на обвинението при конкретнитеобстоятелства, негативите от личностен , социално - битов, професионален и здравословен характер. Присъденото обезщетение е съществено занижено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди , дадения обществен отзвук и публикациите в медиите.

Отговор не е постъпил. Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква по същество, че макар въззивният съд да не е обсъдил всички обстоятелства, в конкретност че ищцата първоначално е била обвинена в престъпления по чл.301 , ал.1 НК ,чл. 143 ал.1 НК и чл. 321,ал.3, предл 2 НК, които са тежки , постановеният размер на обезщетение от 6 000 лева удовлетворява критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и присъдено от въззивния съд е съответно.Производството в досъдебна фаза е приключило за от 2 години и 11 месеца,което не е много продължителен срок ,а след отстраняването от длъжност, ищцата е постъпила на друга работа като лекар, в друго здравно заведение.Отчетени са обществено- икономическите условия в страната .

С определение № 613 от 31.07.2018г е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,по въпроса за критериите ,които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, следва ли въззивният съд да обсъди всички обстоятелства ,които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

По въпроса е формирана съдебна практика на ВКС, включително със задължителен за съдилищата характер, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства , които ги обуславят ,а в мотивите си съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства,както и значението им за размера на неимуществените вреди. Както е указано в ППВС № 4/1968г и формираната практика на ВКС,съгласно реш.№350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о , реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о,реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, реш № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства,които собствено преценява като решаващ съд.Решаващият мотив на съда по прилагане на чл. 52 ЗЗД следва да е израз на конкретна преценка на относимите обстоятелства като тежестта и характера на повдигнатото обвинение,колко на брой и какви обвинения са предявени, с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се отразили те на личността .От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменяват престъпления, извършени в длъжностно качество, вменява ли се користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в публичния сектор или е изпълнявал друга работа в обществен интерес, свързана с по-високи отговорности и при завишени изисквания за почтеност,каквито са налице и при дейност по даване на експертни оценки за здравето на гражданите по нормативен ред.Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба и облагодетелстване,налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни престъпления и извършителите им в сфери като публична администрация, правосъдие,вътрешен ред,но също така и в области като здравеопазване, образование и др. В тези случаи накърняването на доброто име и вредоносния ефект от подобни обвинения върху интегритета и професионална реализация на лицето се преценява и с оглед завишената обществена отговорност към определени професии и сфери на дейност ,за да се обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността .

Обжалваното въззивно решение е в противоречие с гореизложеното по поставения правен въпрос. В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени всички обстоятелства, изтъкнати от защитата, установени по делото и същевременно от значение за вредите и размера на обезщетението, на първо място тежестта на обвиненията .Ищцата е претендирала да бъде обезщетена включително за предизвиканото от обвинението публично злепоставяне като известен в [населено място] лекар – невролог.И трите престъпления по първоначалното обвинение са тежко наказуеми, като последиците от вменяването им към лекар, че като член на ТЕЛК взема подкупи , дискредитират личността .Поискано е и е последвало отстраняване от длъжност на ищцата като началник отделение в местната МБАЛ в [населено място],където същата е работела повече от 20 години и в който град ищцата и живеела.Тя е с чисто съдебно минало,с утвърден личен и професионален авторитеткато уважаван лекар. Уличаването е било съпроводено обиск, задържане първоначално за 24 часа и освобождаване на 14.07.2011г , след което с предявяване на обвиненията по в престъпление по чл. 301 , ал.1 вр чл. 20 ,ал.2 НК и чл. 321,ал.3, предл 2 НК ищцата е задържана до 72 часа Съдът не е уважил искането за постоянна мярка „ задържане под стража”,постановена е била мярка за неотклонение „ парична гаранция”. Образуваното досъдебно производство е разгласено в медиийни публикации,коментирано е задържането на лекарки от ТЕЛК за подкуп и разбиването на действаща „престъпна група” ,като в една от публикациите д-р Р.Т. от Мездра е посочена като замесена в схемата . След отстраняването й от МБАЛ- Мездра се е наложило ищцата да търси работа , да живее и работи в друг град .
Касационната жалба е частично основателна по същество.Поради необсъждането и оценката на всички относими обстоятелства от въззивния съд,неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД и определеното обезщетение е занижено . Към момента на уличаването ищцата е била на 48 години,с чисто съдебно минало и с изградена кариера на уважаван лекар- невролог,от дълги години завеждащ отделение в местната болница.Обвиненията са за тежки престъпления, съдържат уличаване за престъпна злоупотреба от лекар във връзка с работа в ТЕЛК и по делото е установено в конкретна степен последвалото значително дискредитиране на ищцата в личен , социален и професионален план. Вменено е користно престъпление ,участие в организирана престъпна група създадена с користна цел,а ищцата в длъжностно качество . Разследващи са привлекли общественото внимание към акцията си. Обвинението чувствително е накърнило репутацията на ищцата и е довело до отстраняването й от работа. Въпреки това , от гледна точка на възможностите за професионалната реализация като лекар и специалист, последиците за ищцата не са най- тежките и тя е продължила да упражнява своята професия , но не по съответен на възможностите си и изградения до момента професионален авторитет начин, а в друго населено място, което предвид нейната възраст семейно положение и дългогодишна отседналост [населено място], е значително сътресение в начина на живот .

Публичното дискредитиране на личността в хода на досъдебно производство по несъставомерни обвинения , представлява непозволено увреждане. Акцията е публично оповестена и отразена в медиите, личността на уличената е негативно коментирана, обвинението е в подкупност.След като не е извършила вменените тежки престъпления от общ характер и е невинна, установената степен на засягане на конституционно гарантирани права при ищцата е противоправна и подлежи на справедливо обезщетяване по реда на ЗОДОВ.Наред с тежестта на обвинението следва да се отчете ,че спрямо ищцата са изполвани специални разузнавателни средства , извършен е обиск и претърсване , епражнено е полицейско задържане , а след това при повдигане на обвиненията с разпореждане на Прокуратурата ищцата отново е задържана за 72 часа .От съда е определена мярка за неотклонение „парична гаранция„ .Ищцата е отстранена от заеманата длъжност в местната болница., която мярка е била отменена на 29.08.2012г.,но предвид организационни промени и условия , касаещи заеманата длъжност в МБАЛ - Мездра ,както и предвид висящото наказателно производство ,ищцата е потърсила реализация като специалист в [населено място].

Ищцата е понесла тежко обвинението, срамувала се е , поведението й се е променило ,често плачела ,както се установява от показанията на св.Ц.,Р. и Д., нейни колеги. По делото се установява , че емоционално тя не е успяла да надмогне в пълна степен случилото се. Действия на разследващите са се отразили негативно на нейната психика,предизвикали са стерс и негативни изживявания , разбираеми за всеки човек в нейното положение. Органичните заболявания при ищцата са диагностицирани преди процесните събития, стресът не е водещ фактор при развитието им, но е оказал влияние като второстепенен фактор, както следва да се отчете въз основа на приетата съдебно- медицинска експертиза

Публичното злепоставяне е в значителна степен , независимо че като началник- отделение , лекар – невролог и член на ТЕЛК ищцата няма длъжностно качество (по смисъла на НК). Следва да се оцени съответно и изтърпяното задържане и другите мерки за процесуална принуда . Близо тригодишната продължителност на наказателното преследване,освен че не е пренебрежимо кратка за производство в досъдебна фаза , е могла да бъде значително съкратена при наличие на своевременна преценка на основанията за повдигане на обвиненията от Прокуратурата, предвид че първоначално повдигнатите тежки и злепоставящо обвинения по чл. 301 ал.1 НК и чл. 321,ал.3,предл второ ,са несъставомерни с оглед липсата на длъжностно качество на ищцата , предвид ТР2/21.12.2011г на ОСНК на ВКС, с което по искане на Главния прокурор е разяснен въпроса дали лекарите са длъжностни лица смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” НК. Тези обвинения са повдигнати на 19.07.2011г и по тях, включително по обвинението в престъпление по чл.143, ал.1 НК,производството е прекратено едва с постановление от 11.02.2013г., след първото връщане на обвинителния акт на прокуратурата по образуваното и прекратено на това основание наказателно дело .С постановление от 12.11.2013г. е било повдигнато обвинението по чл.225б ал.1 НК ,като съдът отново е върнал обвинителия акт на прокуратурата(н.о.х.д№ 572/2013г на ВОС). Наказателното производство е продължило две години,единадесет месеца е дванадесет дни до прекратяването му с постановлението от 23.05.2914г.,в което е изтъкната липса на данни за престъпление от общ характер.

Горепосочените обстоятелства обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение ,съответно по - висок размер на обезщетение спрямо определения размер от 6 000 лв, поради което доводите на защитата за нарушение на материалния закон поради несъответно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение в занижен размер са основателни. Както вече се изтъкна , ищцата е злепоставена публично като лекар и почтен човек, отдаден на тази професия . В малкия град,където е живеела и работела това е увеличило вредните последици .Злепоставена пред обществото и с накърнена професионална репутация, след като поради наказателното производство е била неправомерно отстранена от заеманата длъжност в местната болница, ищцата е била принудена съществено да промени начина си на живот , като се премести да живее и работи в друг град . За оценката на вредите в случая гореизложеното има водещо значение, независимо от факта, че само месец след като е била отстранена , ищцата е продължила да работи като лекар , по своята специалност.

Въззивният съд правилно е изтъкнал в мотивите си и преценил периода на наказателното преследване ,но не е отчел тежестта и характера на първоначално предявените обвинения по чл.301 ,ал.1 и чл.321,ал.3 , вр чл.143, ал.1 НК, които са частично прекратени Първоначално предявените обвинения са увредили ищцата в по-голяма от отчетената в обжалваното решение степен .

Неоснователен е доводът на Прокуратурата, че определеното от въззивния съд обезщетение съотвества на икономическите условия на живот в страната през исковия период 2011-2013г.и по- висок размер на същото би довел до неоснователно облагодетелстване.С оглед отчитането на социално- икономическото развитие при определяне размера на обезщетението ,въззивният съд не е съобразил и възприетия в практиката на ВКС критерии , разяснен в решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 550282007 г. на ІV ГО , № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г на І ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на ІІ ТО, № 60 от 29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г., № 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на ІІ ТО и др.

Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съдпо въпроса за дължимия размер на обезщетението ,определено по справедливост,въззивното решение следва да се отмени в една част.За да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението, следва да се определи обезщетение от 15 000 лева. В този размер обезщетението отчита конкретното негативно психическо отражение върху личността на ищцата в установената по делото степен ,като предизвиканият от обвинението стрес в нейния случай е един от второстепенните фактори , оказали негативно влияние върху и общото здравословно състояние и други заболявания диагностицирани по-рано .По-висок размер на обезщетението няма да съответства на реалните вреди , свързани с променения начин на живот , накърняване на доброто име и възможността за професионална реализация,в нейната конкретна проява при ищцата , няма да е съобразен и с обществено икономическите условия в страната.

Решението на Врачански окръжен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение , с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 9 000 лева. Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента в който е прекратено наказателното преследване - 07.06.2014г , като законна последица. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди , а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно този изход на спора .

Ищцата е претендирала разноски при разглеждане на делото в инстанциите които се дължат предвид частичната основателност на иска ,вкл. разноски на касаторката се дължат за настоящата инстанция. Ищцата е била представлявана от адвокат, на който е заплатила възнаграждение от 2000 лв. за първа инстанция ,1300 лева за втора инстанция и 850 лв за настоящата итнстанция , към които разноски се прибавят и платените държавните такси, съгл. приложен списък. В тежест на ответника Прокуратурата на РБ и в полза на Р. М. И., от тези разноски по компенсация следва да се присъдят 2 508 лева за всички инстанции .

Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

ОТМЕНЯВА решение №368 от 18.12.2017г по в.гр.дело № 515/2017г на Врачански окръжен съд в частта с която е отхвърлен иска на Р. М. И. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди, произтичащи от прекратено наказателно досъдебно производство с обвинение в извършване на престъпления от общ характер,задържане от 24 часа и до 72 часа, мярка за неотклонение „парична гаранция ,,използване на СРС и отстраняване от длъжност , за размера над присъдената с решението сума от 6 000 лева до размера на сумата 15 000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] бул. Витоша № 2 да заплати на Р. М. И. ,ЕГН [ЕГН] от [населено място] още 9 000лв. (девет хиляди лева ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 301 , ал.1 вр чл. 20 ,ал.2 НК и чл. 321,ал.3, предл 2 НК и чл. 143,ал.1 вр чл. 26,ал.1 НК ,в последствие по чл. 225б,ал.1 ,вр чл. 20,ал.2 ,вр чл. 26 НК като наказателното производство е прекратено в досъдебна фаза,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 07.06.2014г до окончателното изплащане,както и сумата 2508 лева разноски за настоящата инстанция .
Потвърждава решение в останалата част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: