1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 358

гр. София, 27.12.2019 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 747 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответника „Тотем - 1“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез адв. П. Х. Ч. и на третото лице помагач Г. К. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. З. М. срещу решение № 31 от 04.05.2018г. по в. т. дело № 58/2018г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 443 от 12.12.2017г. по т. дело № 175/2016г. на Окръжен съд Бургас са отменени решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред, взети на проведено на 28.04.2016г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД, и ответното дружество е осъдено да заплати на Т. К. Т. сума в размер 820 лв. – разноски за двете съдебни производства.
Касаторът „Тотем - 1“ ООД /в несъстоятелност/ - ответник по исковете, прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция, че не може да се търси отговорност за неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й, произтичащи от решенията на общото събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД от 20.03.2013г., е незаконосъобразен. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с константната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като поддържа и очевидна неправилност на решението:
1. При допуснато от съдружник и управител неизпълнение на решения на общото събрание на съдружниците, които решения ограничават представителната власт на управителя пред трети лица и изискват определено поведение от негова страна – и като съдружник, налице ли е основание за изключване на съдружника по някоя хипотеза на чл. 126, ал. 3 ТЗ?
2. Когато съдружник в ООД е и управител, отговорността му като управител по реда на чл. 145 ТЗ изключва ли правната възможност да му се търси отговорност като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ?
Касаторът „Тотем – 1“ ООД /в несъстоятелност/ се позовава на противоречие с решение № 3/19.02.2010г. по т. дело № 482/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
Касаторът Г. К. Н. прави оплакване за недопустимост на въззивното решение в частта за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т. 4 от протокола поради недопустимост на иска в посочената част, тъй като решенията по т. 2 и т. 3 от протокола пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, поради което към датата на вземане на решението за освобождаване на ищцата като управител, тя вече е изключена като съдружник и няма право да гласува за последващите решения. Поддържа, че ищцата не е активно легитимирана да предяви конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ поради това, че към момента на вземане на решението по т. 4 от протокола не е притежавала качеството съдружник. Позовава се на противоречие с решение № 251 от 06.03.2018г. по т. д. № 593/2017г. на ВКС, ТК, II т. о.
Касаторът Г. К. Н. излага доводи за неправилност на въззивното решение в частта за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците по т. 2 и т. 3 от протокола поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, неправилно е приложил материалния закон и не е съобразил, че основанията за изключване на ищцата като съдружник и освобождаването й могат да бъдат свързани с правомощията й на управител поради това, че качеството на съдружник и управител се упражняват от едно и също лице В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с константната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като поддържа и очевидна неправилност на решението:
1. Когато едно лице осъществява функциите на управител и съдружник едновременно, допустимо ли е във всеки един случай, когато действа в качеството си на управител, да му се търси отговорност и като съдружник, респективно за всички действия, които извършва като управител, ли е изключена отговорността му като съдружник? Кои са критериите, които разграничават отговорността на управителя съдружник при определяне на отговорността като управител и като съдружник – степента на увреждане, решение на ОС и т. н.? - противоречие с решение № 5/05.02.2016г. по т. д. № 3583/2014г. на ВКС, ТК, II т. о.
2. Има ли правно значение решението, взето от ОС, а именно всички документи, които касаят дейността на дружеството да бъдат подписвани от всички съдружници? Може ли неизпълнението на това решение да доведе до налагане на санкция на съдружника, който е и управител на дружеството?
Ответницата Т. К. Т. от [населено място] оспорва касационната жалба на Г. Н. и прави възражение за нейната недопустимост поради недопустимо конституиране на Г. Н. като трето лице помагач на ответника по иска, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, т. 5, определение № 493/12.06.2012г. по ч. т. д. № 349/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 53/17.10.2008г. по т. д. № 57/2008г. на ВКС, ТК, 5-членен състав, решение № 146/10.03.2005г. по т. д. № 471/2004г. на ВКС, ТК и определение № 632/01.10.2013г. по ч. т. д. № 3292/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и поддържа, че встъпващият съдружник или акционер по чл. 74, ал. 3 ТЗ може да има процесуално качество само на съищец – необходим другар.
Ответницата прави евентуално възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, тъй като не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от съществено значение за правилното решаване на спора, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и по поставените от касатора въпроси ВКС е дал отговор в решение № 196/22.11.2013г. по т. д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, 2 т. о. и решение № 56/08.09.2010г. по т. д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, 2 т. о., с които съдебният състав се е съобразил.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са редовни от външна страна – подадени са от надлежни страни в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в тях и изложенията са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторът Г. К. Н. има правен интерес да обжалва въззивното решение, тъй като е надлежно конститутиран от Окръжен съд Бургас като трето лице помагач на страната на ответника. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 79/30.06.2011г. по т. д. № 680/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., допустимо е в производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ встъпване при условията на чл. 218 ГПК /преди чл. 174 ГПК /отм.// на трети лица - помагачи на страната на ответното дружество, при съобразяване изискването за притежавано от тях качество на съдружник/ акционер и правния интерес от такова встъпване. В съответствие с цитираната практика на ВКС, която се възприема от настоящия съдебен състав, въззивният съд е направил извод, че конституирането на съдружника Г. Н. като трето лице – помагач на ответното дружество е законосъобразно, предвид наличието на правен интерес от това встъпване у съдружника Н. и правомощията на този участник да упражнява правата по чл. 221 ГПК.
Въззивната инстанция е констатирала, че ищцата е съдружник в „Тотем – 1“ ООД /в несъстоятелност/ заедно с Г. К. Н. от вписването му - 01.11.2005г. с притежавани от всеки от двамата съдружници по 50% от капитала на дружеството, както и че същата е управител на дружеството от момента на учредяването му. Установила е, че проведеното на 28.04.2016г. общо събрание е свикано по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ по искане на съдружника Г. Н. с предложен дневен ред от него, като в т. 2 от дневния ред е предвидено „изключване на съдружника Т. Т. по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ поради увреждане интересите на дружеството, извършване на действия против интересите на дружеството, неизпълнение на решенията на Общото събрание и неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, подробно описани в нотариална покана, връчена на 02.10.2014г.; уреждане на имуществените последици с изключения съдружник; поемане на записаните от изключвания съдружник дружествени дялове от съдружника Г. Н.“. Съдебният състав е съобразил съдържанието на нотариалната покана-предупреждение за изключване, включващо в 6 точки действия и бездействия на Т., за които е предупредена - в едноседмичен срок от връчване на поканата да преустанови описаните действия против интересите на дружеството и да спазва стриктно решението на общото събрание от 20.03.3013г., като издаде на Н. генерално пълномощно да представлява дружеството, както и да възстанови незабавно всички липсващи парични средства в касата и банковите сметки на дружеството, да преустанови извършването на конкурентна дейност на дружеството и да възстанови вредите, произлизащи от сключени неизгодни договори за наем с „ТИГ“ ООД, да предприеме действия за корекции по партидата на дружеството в Търговския регистър относно публикуване на действителния дружествен договор. Посочил е, че решението за изключване на съдружника Т. Т. по т. 2 от дневния ред е взето с гласа на съдружника Н..
При преценка дали са налице твърдените от ищцата основания за отмяна на процесните решения на общото събрание на съдружниците на ответното дружество /настоящ касатор/ въззивният съд е приел, че от значение са решенията на проведеното общо събрание на съдружниците на „Тотем – 1“ ООД на 20.03.2013г., изрично цитирано в нотариалната покана - предупреждение от 02.10.2014г. С тези решения съдружниците са постигнали съгласие относно вътрешните си отношения за спазване на дисциплина по строгата финансова отчетност на дружеството и осъществяване дейността при пълното участие на двамата съдружници, включително „подписване на всички платежни нареждания по сметките на фирмата“ и „всички документи, касаещи фирмата“ от двамата съдружници. Въззивната инстанция е приела, че решенията от 20.03.2013г. ограничават представителната власт на Т. като управител на дружеството, което може да се постигне с решение на общото събрание за представителство на дружеството от двамата съдружници, но същите не подлежат на вписване, имат действие във вътрешните отношения между съдружниците, нямат правно действие по отношение на третите лица, поради което не могат да им се противопоставят. Поради това съдебният състав е заключил, че за неизпълнението на тези решения не може да се търси отговорност на ищцата с най тежката санкция – изключване като съдружник.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за изключване на Т. Т. като съдружник от „Тотем – 1“ ООД /по т. 2 от дневния ред на събранието от 28.04.2016г./, въззивната инстанция е приела, че същото е незаконосъобразно поради това, че твърдените нарушения в нотариалната покана-предупреждение, разгледани на проведеното общо събрание на съдружниците на 28.04.2016г. /грешно посочена дата 28.04.2014г./, не попадат сред материално-правните предпоставки за изключване на Т. Т. като съдружник по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ; отговорност за тях в качеството й на управител може да се търси по реда на чл. 145 ТЗ, като тази отговорност е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията на управителя към дружеството, както и при действия против интересите му при изпълнение на представителната власт, и в този смисъл е различна от отговорността на съдружника. Съдебният състав се е позовал на постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 56/08.09.2010г. по т. д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т. д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на посочените в т. 1 и т. 3-5 от нотариалната покана от 02.10.2014г. основания за изключване въззивната инстанция е посочила, че конкретизираните в поканата действия на Т. като управител, с оглед подаването на годишни финансови отчети, провеждане на общи събрания и отчета й като управител, касаят задължения не на съдружник, а на управител, както и че през периода от учредяване на дружеството /01.11.2005г./ до 2014г. съдружникът Н. винаги е имал възможност да поиска свикване на събрание по реда на чл. 138 ТЗ за отчет на дейността, контрол върху съставяните финансови отчети, протоколите от събрания и другата организационна дейност на дружеството.
Относно посочените в т. 2 от нотариалната покана от 02.10.2014г. основания са изложени съображения, че също се касае до отговорност на управителя - съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 ТЗ управителят е този, който не може да извършва конкурентна дейност без съгласие на дружеството, като при нарушаване на задълженията си дължи обезщетение за претърпени вреди. Липсата на основание за изключване по т. 2 от нотариалната покана е аргументирана и със следните обстоятелства: вписване на „ТИГ“ ЕООД още през 2006г. със собственик и управител Т. и сходен предмет на дейност /за разлика от предмета на дейност на ответното дружество, в предмета на дейност на „ТИГ“ ЕООД има вписване на „хазарт и хазартни игри“/; сключване на договора за наем на помещение с това дружество на 21.08.2012г. и уговорено ползване на помещението за букмейкърски пункт на „Еврофутбол“ ЕООД; договорен наем 200 лв. месечно в полза на дружеството – наемодател; приемане от съдружниците на събранието от 20.03.2013г. наемът да се получава по равно от тях, т. е. налице е липса на противопоставяне от съдружника Н. относно съществуването на наемните отношения, както и пренасочване на средствата по равно лично към съдружниците.
Относно посоченото в т. 6 от нотариалната покана подаване на заявление до търговския регистър за промяна в обстоятелства по партидата на ответното дружество /като действие против интересите на дружеството/ въззивният съд е изразил становище, че представлява функция на управителя на дружеството по реализиране на представителството му, поради което същото може да ангажира отговорността на управителя при искане за освобождаването му или да му се търси имуществена отговорност по чл. 145 ТЗ, но не представлява основание за изключването му като съдружник.
По отношение на договора за встъпване в дълг, сключен на 30.01.2015г. с „Инвестбанк“ АД, т. е. след събранието от 20.03.2013г., съдебният състав е приел, че този договор не е включен в исковата молба, но фигурира в протокола на общото събрание от 28.04.2016г. и дава представа за развитието на отношенията между съдружниците. Посочил е, че от 2014г. между съдружниците е създадено напрежение и съмнение в лоялността, с търсене на изход от това и възстановяване съществуването на дружеството като действащо без загуби. Посочил е, че влошените отношения между съдружниците не са основание за изключване на някой от тях, а ако в резултат на тези отношения съществуват основания, установяващи действия против интересите на дружеството или неоказване съдействие за осъществяване на тази дейност, има ред за освобождаване на управителя или търсене на неговата имуществена отговорност.
Във връзка с оспорените основания в нотариалната покана, отнасящи се за финансовата дейност на дружеството, въззивната инстанция е приела, че ищцата не е предоставила достъп на вещото лице до първични и вторични документи и регистър с хронологично систематизирана информация за стопански операции по такива документи, поради което вещото лице не е могло да отговори на въпроса дали счетоводството на дружеството е водено редовно през периода от 2012г. до 2016г. Не е установено вписване в счетоводните регистри и съществуване на документи относно записан заем в полза на дружеството от съдружника Т. Т., нито записване на суми за погасяването му. Осъществен е превод на три суми по сметка на ищцата без записано основание за това, като с оглед липсата на достатъчно данни не може да установи дали са налице отношения по заем между ищцата и ответното дружество или се касае за заем от „Общинска банка“ АД. Предвид поведението на ищцата, неизпълнение на задължението да представи част от необходимите документи и да осигури на вещото лице достъп до счетоводството на дружеството, съдебният състав е заключил, че ищцата е създала пречки за установяване на фактите по делото и обективната истина по наведените основания за финансови неуредици в дружеството. Независимо от това, поведението на ищцата и установените факти във връзка с финансовата дейност на дружеството не са обусловили извод за неоснователност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ и законосъобразност на решението за изключване на ищцата като съдружник. Въззивната инстанция е изложила съображения, че задълженията на ищцата за свикване на общи събрания, редовно водене на книгата за дяловете, осигуряване на съдружниците достъп до определени сведения във връзка с дейността на дружеството, оптимизиране на вътрешната структура на дружественото предприятие и нормалното функциониране с оглед отношенията между съдружниците, както и задълженията за редовно водене на търговските книги, на цялата счетоводна дейност на дружеството и нейното отчитане са задължения, които ищцата има не като съдружник, а като управител. Неизпълнението на задълженията на ищцата като управител не представлява основание за изключването й като съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ.
Въззивният съд е приел, че последица от отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на събранието от 26.04.2016г. е и отмяната на решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред за преобразуване на дружеството в еднолично ООД и освобождаване на Т. Т. като управител без освобождаване от отговорност, поради което е уважил и исковете за отмяна на посочените решения.
Д. на касатора Г. К. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците по т. 4 от протокола е обоснован с твърдението, че искът в посочената част е недопустим, тъй като решенията по т. 2 и т. 3 от протокола пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ, поради което към датата на вземане на решението за освобождаване на ищцата като управител, тя вече е изключена като съдружник и няма право да гласува за последващите решения. Поддържа, че ищцата не е активно легитимирана да предяви конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ поради това, че към момента на вземане на решението по т. 4 от протокола не е притежавала качеството съдружник. Позовава се на противоречие с решение № 251/06.03.2018г. по т. д. № 593/2017г. на ВКС, ТК, II т. о.
Настоящият състав на ВКС констатира, че по въпроса „допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник“ е формирана противоречива практика на ВКС. В решение № 251 от 06.03.2018г. по т. д. № 593/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че взетите от Общото събрание на съдружниците в ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, т. е. имат действие от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. С оглед на това в посочения съдебен акт е прието, че взетото от Общото събрание на съдружниците на ООД решение за изключването на определено лице като съдружник в ответното дружество е породило действието си във вътрешните им отношения незабавно, поради което към момента на вземане на решението за освобождаването му като управител на дружеството той вече не е имал качеството съдружник в търговското дружество, поради което не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител на дружеството. Отмяната на взетото от Общото събрание решение за изключване на ищеца като съдружник не обуславя различен извод, с оглед липсата на обратно действие на влязлото в сила съдебно решение по предявения от него иск по чл.74, ал.1 ТЗ по отношение на това решение.
Според другото становище, обективирано в постановеното по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 264 от 11.05.2018г. по ч. т. д. № 829/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., допустим е иск по чл. 74 ТЗ по отношение на обусловените от решението за изключване на съдружник искове, в частност иск за отмяна на решението за избор на управител, доколкото обратното становище обезсмисля интереса от защита срещу решението на Общото събрание на съдружниците в ООД срещу самото изключване на съдружника, преграждайки възможността на незаконосъобразно изключения съдружник да атакува последващо взетите, в нарушение на правата му на съдружник решения за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, промяна на седалището и адреса на управление, избор на управител и приемане на нов дружествен договор. В мотивите е отречено разбирането, че искът за отмяна на обусловените от решението за изключване на съдружник искове, вкл. иск за отмяна на решението за избор на управител, са недопустими поради това, че ищецът като съдружник в ответното ООД от момента на изключването му е изгубил правото да участва в Общото събрание на съдружниците и да гласува по останалите въпроси от дневния ред, взети еднолично от другия съдружник, вкл. за избор на управител.
Противоречивото разрешаване в практиката на ВКС на въпроса „допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник“ е основание по чл. 292 ГПК да се предложи на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по тях.
Посочените от касаторите в изложенията към касационните жалби материалноправни въпроси относно разграничаване на отговорността на съдружник в качеството му на съдружник и на управител с оглед преценка на основанията за изключването му като съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ могат да бъдат уточнени по следния начин: приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ“. Така уточненият материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора, включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция.
Настоящият състав на ВКС констатира, че по посочения въпрос е формирана противоречива практика на ВКС. В решение № 56 от 08.09.2010г. по т. д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т. д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че отговорността на управителя е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството; тази отговорност се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т.1 - т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник.
В решение № 5 от 05.02.2016г. по т. д. № 3583/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е изразено разбирането, че по иска за отмяна на решения на Общото събрание по чл. 74, ал. 1 ТЗ при проверка на материалната законосъобразност на решенията, включително решение за изключване на съдружник, съдът следва да извърши проверка доказано ли е основанието за изключване - установено ли е нарушение на конкретно дължимо от ищцата поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на Общото събрание, налице ли е виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, включително задължения като управител, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо, като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение.
Противоречивото разрешаване в практиката на ВКС на въпроса „приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ“ е основание по чл. 292 ГПК да се предложи на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да постанови тълкувателно решение по него.
Доколкото преодоляването на констатираното противоречие по посочените въпроси е от значение за изхода на производството по чл. 288 ГПК по настоящото дело, то отправянето на предложението до ОСТК следва да се направи преди произнасянето на съдебния състав по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Производството по настоящото дело следва да бъде спряно по чл. 292 ГПК до произнасянето на ОСТК с тълкувателно решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕДЛАГА на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следните правни въпроси:
Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?
Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?
СПИРА производството по т. дело № 747/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. до постановяване на тълкувателно решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се докладва на председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.