Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 938 по описа за 2018г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Русе срещу присъда № 24/31.05.2018г. по ВНОХД № 287/2018г. по описа на Русенски окръжен съд, с която подс.П. Д. А. е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В касационният протест се претендира нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че подсъдимият нямал изначално намерение да върне получения заем, като плащал само лихвите и таксите по него, докато не приключил и с тия плащания. Въззивният съд не бил отчел това обстоятелство и постановил нова и необоснована присъда , която е и в нарушение на материалния закон.
Иска отмяна на присъдата, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа подаденият касационен протест на окръжния прокурор. Позовава се на тезата, изложена в протеста, че са установени измамните действия на подсъдимия от обективна страна. Целта му била да заблуди, че телефонът е в кутията, вместо който в нея поставил чорап. Прокурорът твърди, че А. е знаел, че няма да му бъде предоставен заем без реално предоставен като обезпечение вещ. Затова счита, че са налице както обективните, така и субективните елементи на деянието по чл.209, ал.1 от НК, поради което заявява, че въззивната инстанция е направила неправилни фактически и правни изводи,с което е допуснал наруение на материалния закон. Иска отмяна наприсъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Подс.А., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който пледира да се остави без уважение касационния протест. Поддържа тезата, че подсъдимият наистина бил заложил телефон. В случая обаче деецът бил заложил вещ за 450 лв., но е изплатил сума от 600лв., надвишаваща заема, като под натиск на разследващия орган е заплатил повторно сумата.
Посочва, че собственикът на заложната къща не е подал жалба, като се оплакало трето лице. Също така посочва, че според защитата можело да се говори за гражданскоправни отношения между собственика и лицето, получило заема. Третото лице също не било измамено, тъй като му била дадена друга вещ.
Моли да се потвърди оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Касационното разглеждане на делото е първо по ред.
С присъда № 33/13.03.2018г. по НОХД № 2437/2017г. по описа на Русенски районен съд подс.А. е бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване по реда на чл.66 от НК е отложено за четири години.
Бил е осъден да заплати и направените по делото разноски.
С атакуваната въззивна присъда тази на първоинстанционният съд е била отменена и деецът е бил оправдан.
Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срок и се явява процесуално допустим. Изложените в него доводи обаче не се възприемат от касационната инстанция, а направените възражения се определят като неоснователни.
Фактите по делото са установени по един безспорен начин, независимо от поддържаната теза на защитата за предаден телефон. Тя се опровергава от доказателствата по делото, които установяват че телефон с фабричен номер, идентичен с този, отбелязан на кутията в заложната къща, е продаден на св.Т. по делото от самия подсъдим.
Това обаче не е важното и съществено обстоятелство. Въззивната инстанция, за разлика от първата и от държавното обвинение, е успяла да направи необходимото разграничение между наказателноправната измама и гражданскоправната такава.
В чл.29 от ЗЗД изрично е изяснено от законодателя, че договорът може да бъде унищожен, ако единият от контрахентите е бил заблуден от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
При наказателноправната измама изначално деецът няма намерение от субективна страна да изпълни поетите задължения по договора и тогава сделката е изцяло нищожна. Съобразно нормата на законодателя е изискуема специална цел за набавяне на облага при въвеждането в заблуждение. Изисква се и причиняване на вреда, и то имотна.
В случая няма никакъв спор, че подс.А. не би сключил договор за заем, ако не предостави съответен залог. Той умишлено е въвел в заблуждение служителя на търговеца, че предоставя равностоен на заемната сума залог, за да я получи по договора.
По делото не са събрани никакви доказателства за съществуващо изначално намерение на дееца да не плати сумата по заема. Напротив, доказателствата по делото са от такова естество, че деецът е плащал редовно вноските си по заема. В наказателното право нямат правно значение уговорените лихви и такси (с изключение на чл.252 от НК), освен това именно поради тяхното наличие подсъдимият се е постарал да си осигури изгодни условия за сключване на заема, чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Получаването на изгодни условия обаче не може да бъде въведено като елемент от състава на престъплението измама и това е съвсем очевидно – това не е облага по смисъла на НК. Заемодателят не е получил желаните от него гражданскоправни последици, но е получил стойността на дадения заем, а по извънправни съображения и начин, и много повече. Той обаче не е бил увреден и не му е причинена имотна вреда, като за пропуснатите ползи той е разполагал със съответните гражданскоправни способи (съответния исков ред). В случая, без да ги използва, е бил удовлетворен извън тези правни възможности.
Наказателното право не може да защитава неудовлетворените гражданскоправни последици от сключените граждански договори и това е основния извод от установените по делото безспорни факти. По същество въззивната инстанция е направила изискуемото се разграничение между гражданскоправната измама и тази по НК, поради което нейните доводи следва да бъдат споделени, а крайният правен резултат- изцяло потвърден.
По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната въззивна присъда, при липса на основания за нейното изменение.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОСТАВЯ в сила присъда № 24/31.05.2018г. по ВНОХД № 287/2018г. по описа на Русенски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:

Членове: