6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 72

София 05.02.2020 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 143 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор М. против въззивно определение № 2042 от 19.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 2207 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.12.2018г. по гр.д.№ 12040/2015г. на СГС за прекратяване на производството по делото и е отменено определението на СГС в частта му за разноските, с което е оставено без уважение искането на ищците за присъждане на такива и вместо това е постановено друго, с което е осъдена КПКОНПИ да заплати за всеки от ищците съответно суми от 25 000лв., 9 900лв. и 17 000лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В представеното към жалбата изложение, жалбоподателят, наричан по-долу за краткост Комисията, се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /на противоречие на въззивния акт с решение № 13 от 13.10.2012г. на Конституционния съд по к.д.№ 6/2012г./ и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /очевидна неправилност/. Оспорва изводите на въззивния съд за противоречие на нормата на чл.153 ал.6 ЗПКОНПИ с чл.2, чл.4 и чл.5 от Директива 2014/42/ЕС на ЕС и ЕП от 3.04.3014г. и за нейното неправилно транспониране. Счита, че Директивата се отнася само за наказателната, но не и за гражданската конфискация. Поставя и въпроси, касещи дължимостта на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като се позовава на противоречие с ТР № 6/2012г.на ОСГТК на ВКС и с определение по гр.д.№ 511/2012г. на ІV г.о.

Срещу подадената частна касационна жалба са постъпили два отговора, с които се оспорват нейната допустимост и основателност. В отговора, подаден от И. Г., чрез процесуалния представител адвокат Б. се прави искане за спиране на настоящето производство до произнасяне на СЕС по д. № С-234/18г. В отговора, подаден от ответника Б. се изразява становище, че съществува и друго основание за прекратяване на производството, което първата инстанция не е разгледала и по което не се е произнесла: Комисията не е спазила срока по чл.74 ЗПКОНПИ – исковата молба е заведена от Комисията на 26.11.2015г. при наложени обезпечителни мерки от съда на 20.04.2015г. Счита, че независимо, че този въпрос не е предмет на висящото т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС, разрешаването му следва да е сходно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира че следва да се допусне касационно обжалване на постановеният въззивен акт поради очевидната му неправилност. /Налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, приложимо съгласно препращането по чл.274 ал.3 ГПК/. Съображенията:

Производството е образувано на 23.09.2015г., въз основа на искова молба, подадена от Комисията в СГС срещу лицата И. И. Г., Х. Д. Б. и съпругата на последния М. И. Д.-Б.. Към посочения момент, първите двама са били обвиняеми по висящо ДП 111/2015г.по описа на СО при СГП, пр.пр.5113/2015г.на СГП за престъпления, извършени от Г. по чл.255 НК, чл.253, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и чл.251 НК и за деяния по чл.253, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК срещу Б.. С постановление за прекратяване на наказателното производство на СГП от 3.02.2016г., производството срещу тях е прекратено за част от обвиненията, а за останалата е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила на 20.12.2016г.

След прекратяване на наказателното производство, ответниците са поискали прекратяване на образуваното производство по реда на ЗОПДНПИ/отм./,поради отпаднало основание, пред вид липсата на висящо наказателно производство, което искане е оставено без уважение с определение на съда от 8.03.2017г.

На 10.12.2018г., непосредствено след постановяване на 7.12.2018г. на решението по т.д.№ 4/2016г.на ОСГК на ВКС, СГС е прекратил производството по делото, като се е позовал на същото.

След жалба от Комисията, САС е постановил обжалваното определение № 2042 от 19.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 2207/2019г., с което потвърдил извода на СГС за недопустимост на производството, но е изложил различни мотиви. Посочил е, че производството е започнало при действието на ЗОПДНПИ, който е отменен с влизане в сила на сега действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, ДВ бр.7/19.01.2018г. Съгласно §2 ал.2 от същия – неприключилите проверки и производства пред съд по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на новоприетия закон. Въззивният съд е обсъдил и чл.153, ал.6 ЗПКОНПИ, предвиждащ че „Съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство”, но е достигнал до правния извод, че цитираната норма „не транспонира правилно Директива 2014/42/ЕС на ЕП и ЕС от 3.04.2014г.за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, нито съответства на духа, принципите и минималните стандарти, заложени в същата”. Въззивният съд е тълкувал чл.4 и чл.5 от същата, изхождайки от даденото в чл.2 т.4 определение за „конфискация”. Обсъждайки „понятията, използвани в Директивата”, заложените в нея принципи, както и нейните мотиви и цели, е достигнал до извода, че тя „предвижда конфискация на средства и облаги, но само при извършено престъпление, в която хипотези очевидно не попада случая, при който липсва влязъл в сила акт на съда, с който да бъде установено по категоричен и безспорен начин факта на извършване на престъплението от конкретно лице”. Съдебният състав е преценил, че са налице изискуемите се предпоставки и конкретната Директива се ползва с директен ефект и с оглед извода му, че държавата с нормата на чл.153, ал.6 ЗПКОНПИ не е транспонира правилно Директивата, „като част от общностното право”, съобразявайки задължението си да тълкува вътрешното право в светлината на общностното и да осигури на гражданите правата, предоставени им от директния ефект, е отказал да приложи чл.153, ал.6 ЗПКОНПИ поради противоречието му с чл.2 т.4, чл.4 и чл.5 от Директива 2014/42/ЕС.

Така постановеният въззивен акт е очевидно неправилен, защото е в явно противоречие с установени процесуални правила. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му, актът по който следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по образуваното дело /вж. Тълкувателно решение № 1/9.07.2019г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС/. Императивната норма на чл.229 ал.1 т.4 ГПК задължава съда да спре делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за спора.

В конкретния случай е общо известно, че пред СЕС е висящо производството по д. № С-234/18г., образувано по отправено преюдициално запитване от СГС от 22.06.2018г., с искане за тълкуване на процесната Директива 2014/42/ЕС. По същото са поставени общо шест въпроси, три от които касаят именно чл.2 т.4, чл.4 и чл.5 от Директивата, съдържанието на които - без да е компетентен - въззивния съд е преценял, а именно: ,1. „Следва ли чл.1(1) от Директива 2014/42/ЕС¹ , предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация ...,“ да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?, 2. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл.4 (2) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда? 3. Следва ли чл.5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?

Въпросите са отправени, защото е безспорно, че единственият, който е компетентен да тълкува /да изяснява съдържанието и приложното поле/ на конкретни норми от общностното право, това е СЕС. Доколкото се касае до отправено преюдициално тълкувателно запитване, то има за цел да установи точното значение на посочените в него общностноправни норми. Постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им. При това задължителната сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Преюдициалните тълкувателни заключения имат и обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/. Затова, при отправено запитване, преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от общностното право, произнасянето направено от САС относно съдържанието на нормите на чл.2 т.4, чл.4 и чл.5 от Директива 2014/42/ЕС/ и противоречието им с националното право, е в явно противоречие с установени процесуални правила. Въззивният съд е бил длъжен да направи преценка, че настоящето дело, подобно на това, по което е отправено запитването, е обусловено от необходимостта СЕС да даде отговор за съответствието на националния закон с горецитираните норми на Директива 2014/42/ЕС/ и – за да изчака този отговор - да спре производството по делото. Хипотезата по настоящето дело е идентична с тази, по делото, по което е отправено запитването, не само защото е налице необходимост от тълкуване на един и същ общностен акт /Директива 2014/42/ЕС/, но и защото фактите по двете дела са сходни, доколкото се отнасят до инициирани от Комисията производства, образувани пред съд преди да изтече срока за транспониране на директивата на 4.10.2016г.

Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Допуснатото от въззивния съд нарушение налага след допускане на касационно обжалване, отмяна както на обжалвания въззивен акт, така и на потвърдения с него първоинстанционен акт /същият е неправилен, защото прилагането на тълкувателни актове, каквото е ТР № 4/16г. на ОСГК, за в бъдеще е изключено, когато тълкуваните закони са съществено изменени, както е в случая, в който смисъл е решение по гр.д.№ 682/19г. на ІІІ г.о./ За да се обезпечи възможността на страните да реализират правата си, делото следва да се върне на СГС, който следва да спре производството по делото до приключване на производството по д. № С-234/18г. на СЕС. С оглед изхода на спора е безпредметно произнасянето по поставените от касатора въпроси, касаещи дължимостта на направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2042 от 19.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 2207 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2042 от 19.06.2019г. по в.ч.гр.д. № 2207 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 10.12.2018г. по гр.д.№ 12040/2015г. на СГС за прекратяване на производството по делото, като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изпълнение на дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.