5
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. Атанасова гр.д. № 2591/2016 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Столична община против решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признато за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 3. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и складово помещение към него с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба РПК „М.“, София, изразява становище за неоснователност на същата и за липса на противоречива практика по поставените от касатора правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение градският съд, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признато за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 3. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и складово помещение към него с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че РПК „М.“ е образувана 1987 г., чрез отделяне от РПК „Н.“, София и от РПК „9 септември“ – П., София, одобрено с решение по протокол № 8 от 7. 07. 1987 г. на ИК на Ц.. Процесният магазин е съставлявал част от имуществото на РПК „9 септември“ – кв. П., София и при преобразуването е придобит от РПК „М.“ и описан в разделителен протокол от 1. 04. 1987 г. и списък към него /т. 16/. Магазинът, с площ от 128 кв.м., бил построен от РПК „9 септември“, а прилепеното към магазина складово помещение от 57 кв.м. е построено през 1988 г., от РПК „М.“, и двете сгради – със средства на кооперациите. С влязло в сила решение № 962 от 26. 03. 2010 г. по гр. д. № 2157/2007 г. на ВКС, I г.о., е признато за установено по отношение на Столична община, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, на магазина от 128 кв.м., с идентификатор 68134.4089.179.6 по одобрената кадастрална карта – спорът за собственост на магазина е разрешен със сила на пресъдено нещо и са преклудирани всички възражения, основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция /решението е постановено по дело образувано 2004 г. – гр. д. № 6127/2004 г. на СРС, съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило 2007 г., а търговското предприятие е прехвърлено 2006 г./. Складът от 57 кв.м. и прилежащият към магазина от 128 кв.м. и склада от 57 кв.м. терен не са били предмет на предявения иск за собственост. Относно склада от 57 кв.м. съставът на въззивния съд е приел, че същият е собственост на кооперацията на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, тъй като е построен със средства на кооперацията до 13. 07. 1991 г. и притежава характеристиките на постройка. За неоснователно е прието възражението на СО, че същият има характер на временна преместваема постройка, тъй като е изграден върху бетонова плоча /не основа/, от метални конструкции, не представлява елемент на кадастъра според изискванията на ЗКИР и поради това е заличено първоначалното му нанасяне на кадастралната карта. Прилежащият терен е определен с площ 390 кв.м. /общо към магазина от 128 кв.м. и към склада от 57 кв.м./, изобразен между точки АБВГДЕА на скица-приложение 2 от 4. 04. 2013 г. към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Б. Х.. За неоснователно е прието и възражението, че към предявяване на иска РПК „М.“ не е била собственик на прилежащия терен /към магазина от 128 кв.м. и склада от 57 кв.м./, тъй като към този момент теренът вече е бил прехвърлен на [фирма], с договор за прехвърляне на търговското предприятие на кооперацията като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, сключен 17. 07. 2006 г. и вписан в търговския регистър.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят три правни въпроса. Първите два въпроса засягат следните проблеми: ако с договора за прехвърляне на търговско предприятие е постигнато съгласие за прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, без да са изключени изрично определени права, но от други клаузи на договора, както от други документи, обективиращи изявления на страните по повод договора, направени преди и след сключването му, е видно, че волята на страните е била тези права да останат в собственост на търговеца-прехвърлител, то следва ли съдът да извърши тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД, за да установи действителната воля на договарящите страни и породените между тях от сделката права и задължения. Вписването в ТР към АВ на прехвърлянето на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения лишава ли прехвърлителя от възможността, при спор за собственост с трети лица, които не черпят права от страните по договора по чл. 15 ТЗ, за вещ, за която прехвърлителят твърди, че е изключена от предмета на сделката, да противопостави доводи/възражения, свързани с тълкуване на договора и установяване на действително прехвърлените със сключването му права. Посочените въпроси са разгледани във въззивното решение и са от значение за изхода на делото – съдът е приел, че ищецът е собственик на процесните сгради и прилежащ към тях терен, въпреки в договора за прехвърляне на търговско предприятие да е посочено, че предприятието се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Изводът е направен след съобразяване със следните установени по делото факти: в самия договор е предвидено съставяне на опис на прехвърленото имущество; от приложените към договора документи /решение на общо събрание на кооперацията, доклад за оценка на търговското предприятие/ и от подписани от страните по договора документи след сключването му /споразумение от 15. 08. 2006 г., счетоводни справки от прехвърлителя и приобретателя за завеждане на сградата в сметка 203/ е установено, че общото събрание на кооператорите е взело решение определени имоти със спорна и неизяснена собственост, сред които и процесният магазин, да се изключат от договора, че търговският обект не е включен в доклада за оценка на прехвърленото имущество, че след сключване на договора страните са постигнали споразумение по повод непрехвърлените търговски обекти до прехвърлянето им на [фирма], че от 1987 г. и понастоящем процесната сграда е заведена в сметка 203 „Сгради“ в счетоводството само на РПК „М.“. Даденото от въззивния съд решение на въпроса противоречи на приетото по същия въпрос, отнесен към същия договор, в решение от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 5849/2011 г. на СГС, I-13 с-в, потвърдено с решение от 5. 07. 2013 г. по т. д. № 428/2013 г. на САС, ТО, 9 с-в, недопуснато до касационно обжалване с определение № 219 от 9. 04. 2014 г. по гр. д. № 7642/2013 г. на ВКС, I г.о., поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по така поставения въпрос.
Другият въпрос е свързан с възможността за приложение на чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС за построени от кооперативните организации до 13 юли 1991 г. обекти, които са изградени от метални конструкции, монтирани върху бетонова плоча. Въпросът е от значение за изхода на делото – за определяне размера на прилежащата към търговския обект площ от терена. Същият е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като в обжалваното решение е прието, че прилепеният към процесния магазин склад, изграден от метални конструкции, монтирани върху бетонова плоча /не основа/ представлява постройка, трайно прикрепена към земята. Изводите на състава на въззивния съд по този въпрос противоречат на приетото по същия въпрос в цитираното по-горе решение от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 5849/2011 г. на СГС, I-13 с-в, потвърдено с решение от 5. 07. 2013 г. по т. д. № 428/2013 г. на САС, ТО, 9 с-в, недопуснато до касационно обжалване с определение № 219 от 9. 04. 2014 г. по гр. д. № 7642/2013 г. на ВКС, I г.о., както и в постановените по реда на ГПК /отм./ решения на ВКС - решение № 419 от 30. 06. 2009 г. по гр. д. № 1244/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 1265 от 23. 12. 2008 г. по гр. д. № 3896/2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 257 от 23. 03. 2009 г. по гр. д. № 734/2008 г. на ВКС, в които се приема, че подобни обекти не представляват сграда или постройка, тъй като не са трайно прикрепени към земята и е възможно да бъдат демонтирани. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос.
На жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса в размер на 62, 40 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 958 от 29. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 6716/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав В ЧАСТТА, с която, след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 08. 08. 2013 г., поправено с решение от 16. 06. 2014 г. по гр. д. № 11432/2010 г. на СРС, 31 с-в, е признато за установено, по предявения от РПК „М.“ против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че РПК „М.“ е собственик, на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС, на терен с площ от 390 кв.м. от имот с идентификатор 68134.4089.179 по кадастралната карта на [населено място], изобразен между точките АБВГДЕА на скица-приложение 2 към допълнителното заключение на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Б. Х. от 3. 04. 2013 г., подписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от решението, който терен представлява прилежаща площ към търговски обект – едноетажен магазин със застроена площ от 128 кв.м., състоящ се от търговско, складово помещение и санитарен възел, и складово помещение към него с площ от 57 кв.м., находящи се в [населено място],[жк], до бл. 433.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Столична община в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК в размер на 62, 40 лв. и представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: