О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 642

гр. София, 08.11.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1396/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. С. срещу решение №51 от 27.02.2017 г. , постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №14/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №343/27.07.2016 г. по т.д. № 373/09, на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА , с която по иск по чл.74 ТЗ, предявен от страна на [фирма]-Ст.З. е отменено решението на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 29.06.2009 г. за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите /СД/Т. А., Д. К. и Г. С. за дейността им през 2008 г. и неосвобождаването на А. Х. в това му качество за дейността му през същия период, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК/ в ред. преди изм. ДВ бр.86/27.10.2017 г./.
Ответникът по касация [фирма]-Ст.З. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск за отмяна на решението на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 29.06.2009 г. за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите /СД/Т. А., Д. К. и Г. С. за дейността им през 2008 г. и неосвобождаването на А. Х. като член на СД за дейността му през същия период, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
При вземане на решението на ОС на акционерите на [фирма], проведено на 29.06.2009 г. за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите /СД/Т. А., Д. К. и Г. С. за дейността им през 2008 г. и неосвобождаването на А. Х. е нарушена императивната разпоредба на чл.229 ТЗ, според която акционер или негов представител не могат да участват в гласуването за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Това нарушение е налице по отношение на Д. К.-акционер и член на СД и за Т. А. като законен представител на акционера [фирма] и за А. Х. съответно законен представител на Е. О./сегашно наим. [фирма]/ и двамата– членове и на Съвета на директорите на [фирма] . Освен това, не са отчетени правилно и резултатите от гласуването: прието е, че [фирма] притежава и гласува с 6 800 бр. акции, вместо с действително притежаваните от него 9800 бр.акции. За броя на притежаваните от страна на дружеството-ищец акции е направен извод въз основа на влязло в сила съдебно решение№ 88/16.04.2010 г. на ОС-Стара Загора по т.д. №372/2009 по иск на същото дружество срещу [фирма] и останалите притежатели на акции в капитала на последното, предявен на основание чл.71 ТЗ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат два правни въпроси, които се свеждат до това, приложима ли е разпоредбата на чл.229 ТЗ в процедурата по освобождаване от отговорност на член на Съвета на директорите на АД , който същевременно се явява и акционер и ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение, постановено по иск по чл.71 ТЗ. Твърди се, че по първия въпрос е налице противоречие в отговора с този даден във влязло в сила решение №346/15.04.2013 г. по т.д. № 554/2013 на ОС-Варна, а по втория с т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. дело 1/2000 на ОСГК на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай, така формулираният първи въпрос отговаря на горните изисквания, но по отношение на него не е налице субсидиарната предпоставка на т. 2 на чл.280 ал.1 ГПК в ред. преди изм. ДВ бр.86/27.10.2017 г.. В посоченото съдебно решение на ОС-Варна съдът е изразил становище в мотивите, че ограничението в разпоредбата на чл.229 ТЗ се отнася само при гласуване на решение за ангажирането на отговорността на акционера в това му качество и не се отнася за гласуване при вземане на решение за освобождаването му като член на Съвета на директорите . Спорът е различен от този, предмет на настоящия иск, и следователно това съдебно решение е неотносимо към него.
Вторият въпрос не е обуславящ изхода по спора. Спорът по иска по чл.71 ТЗ, на влязлото в сила съдебно решение, по който се е позовал съдът в обжалваното решение, е имал за предмет именно обема на правата на Е. О./сегашно наим. [фирма]/ като акционер в капитала на [фирма]. Следователно, в случая е без значение това, дали се ползват със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение, доколкото по предмета на спора съдът се произнася в диспозитива на съдебния акт.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не са налице сочените основания за допускане на касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51 от 27.02.2017 г. , постановено от АС-Пловдив по в.т.д. №14/2017 г..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.