О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 95

ГР. София, 21 февруари, 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.02.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №902/17 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №5958/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на КОНПИ срещу ответниците И. Г., М. Д. - Б. и „Солари Елов дол”ЕАД на осн. чл.130 ГПК и прекратяване на производството по делото поради недопустимостта му. Прието е, че с прекратяването на наказателното производство срещу първия ответник е отпаднало законното основание за образуване на производство по проверка от КОНПИ по реда на чл.21 ЗОПДНПИ, обуславящо съществуването на процесуално право на осъдителен иск по чл.75, ал.1 ЗОПДНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.Определението е подписано с особено мнение за противното от член на въззивния съдебен състав.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК / редакция към подаване на жалбата/. Намира, че въззивното определение противоречи на цитираните определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК по въпроса: Представлява ли прекратяването на наказателното производство / на основания като процесните по чл.243, ал.1,т.2 вр. с чл.24 НПК и чл.2, ал.2 НК/ абсолютна процесуална пречка за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. Намира също, че по въпроса е налице противоречива практика на съдилищата, като представя определение на АС Бургас по ч.гр.д. №308/16 г..

По поставения от касатора въпрос, след констатирана противоречива практика, е образувано т.д. №4/16 г. на ОСГК на ВКС и производството по настоящото дело е спряно до приемане на тълкувателното решение по делото на 7.12.18 г. С тълкувателното решение е прието, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

С определение по настоящото дело от 21.12.18 г. на осн.чл.230, ал.1 и 3 ГПК производството е възобновено и ВКС следва да се произнесе в закрито заседание по частната касационна жалба, с която е сезиран.

ВКС при произнасянето си по допускане на обжалването и по основателността на частната касационна жалба, съобрази следното:

На 11.12.18 г. ВКС е уведомен с писмо на председателя на Комисията по правни въпроси на Народното събрание за внесения на 10.12.18 г. законопроект за изменение и допълнение на ЗПКОНПИ. С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че „неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон” (§ 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). Част от „реда по този закон” е разпоредбата на чл. 153, ал. 6 (нова, ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) ЗПКОНПИ, съгласно която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона”.

Налага се изводът, че с оглед възникналото в практиката по приложение на отменения ЗОПДНПИ противоречие, законодателят е счел за наложително да даде недвусмислен външен израз на своята воля прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./) да не бъде третирано като абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В този смисъл, след като на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения по стария закон, които са "заварени", нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ във връзка с 153, ал. 6 ЗПКОНПИ е с несъщинско обратно действие / р. по к.д. №11/17 г. на КС на РБ/, и е приложима за случаи като процесния. Затова правилна се явява съответната на тези разпоредби от ЗИДЗПКОНПИ практика по приложението на ЗОПДНПИ /отм./, обективирана в Определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2462/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 268 от 3.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 3947/2016 г. на ВКС, І г.о. и Определение № 394 от 25.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 308/2016 г.на АС – Бургас, на която касаторът се е позовал в изложението на основанията за допускане на обжалването. Тълкувателните актове на ВКС, какъвто е ТР №4/16 г. на ОСГК, са със законоустановен задължителен характер – чл.130 ЗСВ. Прилагането им в бъдеще обаче се изключва, когато тълкуваните закони са отменени или съществено изменени, както е в случая, или ако е постановен нов тълкувателен акт с различно /осъвременено/ тълкуване на същата или идентична по съдържание правна норма.

Даденото в цитираните по-горе определения тълкуване на закона се явява съответно на волята на законодателя, изразена в ЗИДЗПКОНПИ, поради което и следва да определи изхода от настоящото произнасяне. Възприетото с обжалваното въззивното определение тълкуване на закона е в противоречие с цитираните Определение № 335 от 06.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2462/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 368 от 3.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 3974/2016 г. на ВКС, І г.о., както и служебно известното на съда Определение № 399 от 17.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2932/2016 г. на ВКС, ІV г.о., поради което и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящият състав на ВКС следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение и да постанови неговото отменяне като неправилно- незаконосъобразно и връщане на делото на Окръжен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о.


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд София по ч.гр.д. №5958/16 г. от 4.01.17 г.

ОТМЕНЯ това въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение на Окръжен съд София по гр.д. №889/15 г. от 17.06.16 г.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: