Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.10.2015 (четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3959 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] срещу решение № 62/17.03.2015 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 117/2015 година, допълнено с постановеното по същото дело, решение № 196/20.05.2015 година, касационна жалба с вх. № 2720/28.04.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен след частична отмяна на решение № 9/22.01.2015 година на Районен съд Котел, постановено по гр. д. № 219/2014 година е признал за незаконосъобразно уволнението на С. Р. В. от заеманата от нея длъжност „рехабилитатор”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № РД-08-178/13.06.2014 година на Управителя на „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] и като такова го е отменил като е осъдил касатора да заплати на В. сумата от 3843.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КЗ, за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2014 година до 17.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 19.08.2014 година до окончателното заплащане. В подадената от „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от С. Р. В. срещу „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вторият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] е посочило, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. Р. В. е подала отговор на същата с вх. № 3816/12.06.2015 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Сливен, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 30.30.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2720/28.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е прието, че между страните е съществувало на трудовото правоотношение, въз основа на което С. Р. В. е работила на длъжността „рехабилитатор” в „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място]. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, тъй като е било извършено намаляване на бройките за заеманата от В. длъжност. Посочено е, че тъй като не са се съкращавали всички бройки за длъжността работодателят е бил длъжен да извърши подбор, при който да прецени всички заемащи длъжността служители по отношение на тяхната квалификация и по отношение на нивото на възложената им работа. Съдът е приел, че тези два критерия трябва да бъдат изследвани заедно като от работодателя зависи на кой от критериите ще даде тежест в крайния резултат, но за законосъобразността на подбора е необходимо да е взел предвид и двата при осъществяването му. В тази връзка е посочено, че работодателят е бил задължен да изследва въпроса за квалификацията на лицата, заемащи длъжността „рехабилитатор”. Под този критерий се разбирало разглеждането на въпроса за образованието, знанията, уменията, сръчностите, съобразно изискванията за съответната длъжност. Заедно с това работодателят е трябвало да разгледа въпросите за срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи от работниците и служителите. Отново е подчертано, че тези два критерия трябва да бъдат разглеждани кумулативно, тъй като в противен случай е налице незаконосъобразност на извършения подбор. Въззивният съд е посочил, че при анализа на всички представени по делото доказателства ставало ясно, че работодателят е осъществил процедура, която е наименувал „подбор”, но същата не е била съобразена със законовите критерии, тъй като при осъществяването й дори не коментиран въпроса за професионалната квалификация на отделните служители. От това е направен извод, че работодателят не е изпълнил задължението си да осъществи подбор по чл. 329 от КТ, което нарушение влече след себе си незаконосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на С. Р. В..
От своя страна работодателят-„С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] твърди, че извършеният от него подбор е законосъобразен като в това отношение се позовава на намиращите се на лист от 41-ви до 66-ти включително по делото на Районен съд Котел формуляри за оценка на личните резултати на служителите заемащи длъжността „рехабилитатор”. Със същите е извършена оценка на всички служители заемащи тази длъжност по посочените в тях и формулирани от работодателя показатели. В решението си Окръжен съд Сливен не е извършвал самостоятелна преценка на всеки един от тези показатели, поради което не е излагал доводи дали евентуално част от тях са относими към квалификацията, а друга част към нивото на изпълнение на възложената работа. Видно от мотивите на въззивния съд, той е преценил всички посочени в оценките показатели като такива за оценка на нивото на изпълнение на задълженията, а не към оценка на квалификацията, но без да изложи конкретни доводи за това.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] поставя въпросите за това какво се включва в критерия „квалификация” по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ; за възможността на работодателя да извърши подбора по установени от самия него показатели, които да обхващат всички или част от общите критерии за оценка на работника или служителя по чл. 329, ал. 1 от КТ и за обхвата на съдебния контрол за спазването на тези критерии при извършения преди уволнението подбор. Сочи, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС и решение № 136/30.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1151/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Горепосочените въпроси са включени в предмета на спора между „С. б. за д., п. лечение и р.-К.” Е. [населено място] и С. Р. В. като са от значение и са обусловили изводите на въззивния съд, но не са намерили пълно отражение в мотивите на решението. Затова, при липсата на изложени от въззивния съд конкретни мотиви за преценка на определените от работодателя показатели за извършване на подбора и за обхвата на същите, трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Сливен за проверка на съответствието му с посочената задължителна практика на ВКС.
На „С. б. за д., п. л. и р.-К.” Е. [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 95.77 по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъдат върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/17.03.2015 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 117/2015 година, допълнено с постановеното по същото дело, решение № 196/20.05.2015 година.
ДАВА на „С. Б. ЗА Д., П. Л. И Р.-К.” Е. [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 95.77 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъдат върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.