4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 837

гр.С., 13.12.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1727 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. С. срещу въззивно решение от 11.06.2009г. по гр.д.№ 3963/2008г. на С. Градски съд /СГС/, г.о., IV „А” състав, с което е оставено в сила решение от 11.07.2008г. по гр.д.№ 21265/07г. на С. Районен съд /СРС/, 41 състав, с което П. И. С. е осъден да заплати на К. Н. Р. на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, дадена на заем сума в размер на 3 700 лева със законна лихва върху нея, считано от 11.07.2008г. до окончателното й изплащане, и на основание чл.86 вр.чл.84,ал.1 от ЗЗД сумата 666 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 3 700 лева за периода от 25.05.2006г. до 01.10.2007г..
Решението е допуснато до касация с определение № 224 от 22.02.2010г. на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно елементите от фактическия състав на договора за заем, чия е тежестта на доказването им и кога то е пълно и главно.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален договор. Реален е договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, който е ответник по касацията, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.
В обжалваното въззивно решение е прието, че от разписка с правилна дата 28.04.2004г. /в решението грешно е посочената дата 24.04.2004г./ с нотариално заверен подпис на ответника-заемополучател се установява наличието на взаимна уговорка между страните за предоставяне на процесната сума от 3 700 лева в заем със задължение за връщане до изтичане на уговорения срок. Неизпълнение на задължението на ответника за връщане на сумата и неуважаване на възражението му за унищожаемост на договора поради подписване на разписката при заплаха е дало основание на въззивния съд да уважи главния иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД и акцесорните искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че по делото не е доказано валидно правоотношение по договор за заем между страните, защото не е установено реално предаване на търсената сума от ответника на касатора и задължение на последния за връщането й. Поддържа се неправилност на обжалваното решение на основание нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като последното основание се извежда от твърдението за непроведено пълно и главно доказване на предаване на сумата от ищеца на касатора.
Ответникът по касацията К. Н. Р. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия намира, че касационните оплаквания са основателни.
В исковата молба се твърди, че на 28.04.2004г. П. И. С., който е касатор в настоящето производство, е поел писмено задължение да върне на ищеца, който е ответник по касацията, заемообразно получената от него сума в размер на 3 700 лева. Въпреки изпратената му покана ответникът не е върнал сумата.
Към исковата молба е приложената разписка с нотариална заверка на подписа на П. И. С., в която е записано, че това лице е получило заемообразно от ищеца К. Н. Р. сумата 3 700 лева, която се задължава да върне в срок до 28.04.2006г.. С покана за доброволно изпълнение, получена от касатора на 22.05.2006г., К. Н. Р. го е поканил да му плати дължимата сума от 3 700 лева по посочената сметка в Б. ДСКаса. В първото съдебно заседание ответника е оспорил задължението си по обсъдената разписка с твърдението, че този документ е подписан след отправени към него заплахи от ищеца и други лица. В същото заседание на ищеца са били допуснати два души свидетели за установяване получаването на сумата по разписката от ответника. На последната страна са били допуснати два души свидетели за установяване на отправените към него заплахи. В следващото открито съдебно заседание ищецът се е отказал от допуснатите му свидетели. Били са разпитани само свидетелите на ответника.
В дадените от свидетелката Н. В. показания, която е майка на касатора, се споделя, че синът й през месец април 2004г. е започнал работа, като охрана при двама братя Б. и Д.. След едно от нощните му дежурства в дома й се обадил един от двамата братя и й казал, че предната вечер е станала кражба и синът й трябва веднага на дойде с личната си карта. При пристигане на касатора на работното му място, му е било казано, че кражбата е на стойност 3 700 лева и малко по-късно му е било заявено, че трябва да върне тези пари или да работи „при акумулаторите” за издължаване на сумата. Свидетелката разказва, че синът след заплашване, че ще му счупят ръцете и краката, „а майка му с все къщата ще хвърчи във въздуха” е бил закаран при нотариус в[населено място] и принуден да подпише, че К. Р. му е дал пари назаем. Тази свидетелка е била лично посещавана в дома й и заплашване от работодателите на сина й и К. Р., които търсели касатора с цел физическа саморазправа. Същите обстоятелства се възпроизвеждат и в показанията на свидетеля И. М., който е зет на ответника. Този свидетел има непосредствени впечатления от преживяния от касатора страх, който след подписване на процесната разписка, толкова се бил уплашил от отправените му заплахи, че не се прибирал в дома си, а се криел и спял при роднини.
За преживян от касатора страх се сочи и в неоспореното от страните заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, което е прието от първоинстанционния съд. В приетата по делото преписка с вх.№ 18684/2004г. по описа на 03 Р.-СДВР се съдържат два протокола за полицейско предупреждения с дата 13.07.2004г., с който ищецът К. Н. Р. и Б. Н. Н. са били предупредени да не отправят закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо П. С. и семейството му.
От така обсъдените доказателства се установя, че въззивният съд неправилно е приел, че събраната по делото разписка е обективирала получаване на сумата 3 700 лева от ответника по силата на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между страните. Ищецът всъщност не е провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на договора за заем, за който е твърдял, че е сключен с ответника. Проведеното от ответника насрещно доказване на правоунищожаващото му възражение за заплашване, под въздействието на което е подписана обсъдената разписка от 28.04.2004г., опровергава материалната доказателствена сила на този частен свидетелстващ документ в частта на удостоверителното изявление на издателя му.
Поради непроведено от ищеца пълно и главно доказване на фактите, от които той излича изгодни за себе си правни последици, предявеният от него иск с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 3 700 лева е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради отхвърляне на главния иск с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърлят и акцесорните искове на ищеца с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съобразно изложеното обжалваното решение на СГС следва изцяло да се отмени и вместо него се постанови друго решение, с което се отхвърлят изцяло предявените от К. Н. Р. срещу П. И. С. искове с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят иска присъждане на разноски, без да е представил списък на разноските. Съобразно крайния изход на делото това искане на касатора е основателно.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК К. Н. Р. следва да се осъди да заплати на П. И. С. разноски в размер на сумата 505,74 лева, платени в производството пред всички инстанции.
Така мотивиран и на основание чл.293,ал.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, четвърто отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивно решение от 11.06.2009г. по гр.д.№ 3963/2008г. на С. Градски съд, Гражданско отделение, IV „А” въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от К. Н. Р. ЕГН 680906682320 от[населено място], ж.к.”И.”, улица Ф. Жолио К., блок 38, ет.3, ап.9 срещу П. И. С. ЕГН [ЕГН] от[населено място], област С., улица Л. № 1А искове с правно основание по чл.240,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 700 лева по договор за заем, сключен с разписка от 28.04.2004г. и с правно основание по чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва върху сумата 3 700 лева.
ОСЪЖДА К. Н. Р. да заплати на П. И. С. на основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 505,74 /петстотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.