Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
при участие на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 2565 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена молба вх. № 5226/17.05.2016 г. от ответницата Д. П. Ц., чрез адв. Б. К. за отмяна на влязло в сила решение № 29/30.03.2016 г. по гр.дело № 3441/2015 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено решение № 112/12.03.2015 г. по гр.дело № 15/2015 г. на Смолянския окръжен съд и е осъдена молителката и Ю. З. С. от [населено място] да заплатят солидарно на Районна всестранна кооперация”О.” [населено място] на основание чл.207,ал.1, т.2 КТ сумата 25 588.60 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата 4568.49 лева и сумата 6632.56 лева разноски по делото.
Молителката поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могла да се снабди своевременно – основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Към молбата са приложени заверени ксероксни копия от два броя отчети за постъпили суми – за сумата 1550 лева и за сумата 5000 лева.
Ответникът по молбата за отмяна Районна всестранна кооперация „О.” [населено място], чрез адв. Л. С. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата.
Ответницата по молбата за отмяна Ю. З. С. не е изразила становище по молбата за отмяна.
С определение № 231/20.07.2016 г. постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.
С определение в с.з. на 19.09.2016 г. са приети представените от молителката оригинали на приложените към молбата за отмяна ксероксни копия от отчети за постъпили суми – за сумата за сумата 1550 лева и за сумата 5000 лева.
Приложена е писмена защита от молителката Д. Ц., чрез адв.М. М. и адв.М. К. с изложени доводи за основателност на молбата за отмяна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:
С решение № 29/30.03.2016 г. по гр. дело № 3441/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е отменено решение № 112 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на Смолянски окръжен съд и е осъдена молителката-ответник Д. П. Ц. от [населено място] и Ю. З. С. от [населено място] да заплатят солидарно на Районна всестранна кооперация „О.”, [населено място] на основание чл. 207, ал.1, т. 2 КТ сумата 25 588,60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2014 г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 4568,49 лева, както и сумата 6632,56 лева разноски по делото.
С решението на състава на ВКС е прието, че предявения иск с правно основание чл.207,ал.1,т.2 КТ срещу молителката Д. П. Ц. и Ю. З. С. е основателен. Прието е, че е налице констатация за липса на материални ценности, поверени на ответниците под отчет и поради това се презумира, че щетата е причинена от отчетниците. Съдът е посочил, че в тежест на ответниците е установяването, че не са причинили щетата или че това не е извършено виновно, че такива възражения по делото не са въведени своевременно и не са представени доказателства в подкрепа на същите. Според съдебния състав ответниците материално отговорни лица не са оспорили констатациите на ревизията и са направили неколкократни извънсъдебни признания, че дължат претендираната от ищеца сума. Прието е, че обстоятелството, че в проверявания период в търговския обект е работило и трето лице е без правно значение, тъй като съгласно чл. 208, т. 2 КТ отговорността им е солидарна, че съгласно чл. 122 ЗЗД, работодателят кредитор може да иска цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Съдът е посочил, че е без правно значение по отношение на кредитора договореностите им относно вътрешното разпределение на дълга – ако солидарният длъжник е изпълнил повече от своята част, той има иск срещу останалите съдлъжници за разликата - чл. 127 ЗЗД. С решението, чиято отмяна е поискана е приет за основателен и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Прието е, обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 04.05.2012 г. до 31.01.2014 г. върху сумата 25588,60 лева е 4568,49 лева, в който размер искът е уважен.
Молителката е представил новоткрити писмени доказателства - отчети за постъпили суми – за сумата за сумата 1550 лева и за сумата 5000 лева.
Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Представените от молителката писмени доказателства: отчет за постъпила сума за 1550 лв. и отчет за постъпила сума от 5000 лв. не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Видно от отбелязванията в отчетите сумите са предадени от молителката Д. Ц. на Ю. С.. В отчетите не са налице данни за момента в който са съставени – липсват дата и година на съставяне, както и няма данни дали касаят заеманата от молителката длъжност, като материалноотговорно лице при ищеца Р.”О.” [населено място]. Следователно тези писмени доказателства са неотносими към предмета на спора. Освен това с оглед извършените отбелязвания в представените отчети не се налага извода, че сумите – 1550 лв. и 5000 лв. са предадени от молителката на ищеца Районна всестраннна кооперация”О.” [населено място] и то през периода от време, през който е констатирана липсата в размер на сумата 25 588.60 лв. Следователно представените писмени доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като не биха променили нито фактическите, нито правни изводи на съда по предявените искове с пр.осн.чл.207,ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото. С оглед на това молбата за отмяна на това основание следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Изложените подробни доводи в писмената защита на молителката, чрез адв. М. М. и адв. М. К. за неоснователност на исковите претенции не могат да бъдат подведени под основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при постановяване на влязлото в сила решение или с които молителката не е могла да се снабди своевременно. Производството за отмяна на влязло в сила решение е способ за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Отмяна на влязло в сила решение е допустима само при изрично посочените основания по чл.303,ал.1 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение е средство за защита срещу неправилни решения, но само когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303,ал.1 ГПК причини. Както се отбеляза представените доказателства от молителката Д. Ц. не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1,пр.2 ГПК и поради това не е налице това основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд. Цитираното решение е влязло в сила и в настоящото производство не следва да се обсъждат доводи по основателността на исковите претенции – т.е. относно правилността на решението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба с вх. № 5226/17.05.2016 г., подадена от ответницата Д. П. Ц., [населено място], [улица], чрез адв.Б. К., адв. М.М. и адв. М.К. за отмяна на влязло в сила решение № 29/30.03.2016 г. по гр.дело № 3441/2015 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: