Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2721 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 88/13.02.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1552/2012, с което е потвърдено решение № 1536/18.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1175/2012, с което са уважени частично предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.
По поставения материалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 2001 г. срещу ищеца е водено разследване, на 28.10.2004 г. той е уличен, а на 25.01.2005 г. му е повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, което той не е извършил, както се установява от влязлата на 27.04.2007 г. в сила оправдателна присъда. По време на продължилото над разумния срок наказателно преследване ищецът е бил притеснен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име и авторитета му като начинаещ адвокат. Той се е чувствал също без перспективи и обезнадежден с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, в случай на осъждане, да загуби адвокатските си права, като за обезщетение на тези вреди е определено обезщетение в размер на 22.000 лева според законовия критерий за справедливост.
Правилно въззивният съд е приел, че държавата отговаря за неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради неоснователното му обвинение. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че размерът на обезщетението според законовия критерий за справедливост е 22.000 лева. Съдът не е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана действително извън рамките на разумния срок (две години и шест месеца) и начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения. Действително ищецът, като начинаещ адвокат е приел тежко обвинението в деклариране на неверни обстоятелства. Той е изпитвал установените в производството по делото душевни страдания, но не се е стигнало до разстройство на телесното и психичното му здраве. Ищецът е бил подложен на мерките на процесуална принуда по-продължително време от разумния срок, те не са били чрезмерни както по характер, така и интензитет, поради което размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 6.000 лв.
Видно от изложеното обжалваното решение в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 6.000 лева до размера на сумата 22.000 лева е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен в тази част от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение № 88/13.02.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1552/2012 в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 6.000 лева до размера на сумата 22.000 лева, в частта за разноските пред въззивната инстанция, както и в частта, в която е потвърдено решение № 1536/18.10.2012 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1175/2012 в частта, в която на ищеца П. М. М. от [населено място], [община], П. о. са присъдени разноски по делото над 298,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. М. М. от [населено място], [община], П. о. срещу П. на Р. Б. иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за сумата над 6.000 лева до размера на сумата 22.000 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.