О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 388

[населено място],14.08.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1157 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД срещу определение №1122/29.03.2019г. по ч.гр.д.№5131/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено определението от 16.08.2018г. по т.д. №3096/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, за прекратяване на производството по делото.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Посочва, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните за изкупуване на електрическа енергия, към спор с предмет различно правоотношение, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба, съгласно която страните по него са ВЕИ производител, който няма сключен договор с координатор на балансираща група и съответния купувач по договора за изкупуване на енергия – обществения доставчик или крайния снабдител? 2. Идентичен ли е по характер правният спор, свързан със заплащането на суми, дължими от производител на електрическа енергия от ВИ към обществен доставчик съгласно ПТЕЕ за небаланс, с неправния спор за приспособяване на договор за изкупуване на електрическа енергия към нововъзникнали след сключването му обстоятелства? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че по въпросите не е налице произнасяне в практиката на ВКС. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по частната касационна жалба „Калиакра Уинд Пауър“ АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Също поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение съставът на САС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че възникването и съществуването на правоотношенията между ищеца и ответника, поставени в основанието на предявените искове, е пряко обусловено от възникването и съществуването на договор за изкупуване на електрическа енергия между тях. Приел е, че този договор има действие към периода, за който ищецът претендира суми за балансираща енергия. Поради това е стигнал до извод, че валидното сключване и действието на договора за изкупуване на електрическа енергия между ищеца и ответника също представляват част от основанието на предявените искове, което от своя страна означава, че предвиденият в този договор ред за решаване на възникнали спорове между страните е приложим и по отношение на спора, повдигнат с исковата молба по делото.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория поставен в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК въпрос. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, но той няма характеристиките на правен, доколкото е изцяло относим към правилността на обжалваното определение. Преценката дали процесният спор съставлява такъв за приспособяването на сключения между страните договор за изкупуването на електрическа енергия към нововъзникнали обстоятелства и вследствие на това попада в приложното поле на включената в договора арбитражна клауза, е извършена от въззивния съд въз основа на заявените в исковата молба претенции и съпоставката им със съдържанието на сключения между страните договор за изкупуването на електрическа енергия. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че първият поставен от частния касационен жалбоподател въпрос отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените искове поради наличието на арбитражна клауза. Предвид липсата на съдебна практика по релевантния процесуалноправен въпрос и възможността да бъде решаван противоречиво настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Поради това касационното обжалване на определение №1122/29.03.2019г. по ч.гр.д.№5131/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса, уточнен от състава на ВКС, както следва: Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба.
По поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Съобразно правното си естество арбитражният договор представлява смесен институт, определян като процесуален договор. Като договор трябва да отговаря на изискванията за валидност на всяка една сделка, вкл. и особените такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му: напр. относно форма, предмет и пр. Същевременно правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд. Когато по силата на нормативен акт сключеният материалноправен договор е предвиден като предпоставка за настъпването на определени правни последици за страните, включително за пораждане на нови права и задължения, които не са уговорени в договора, не може да се приеме, че по правило тези права и задължения попадат в приложното поле на арбитражната клауза. Преценката за приложението на арбитражната клауза следва да се извърши с оглед на това доколкото настъпилите по силата на закона последици засягат съдържанието на породените от сключения между страните договор права и задължения. В случай, че наличието на договора е възприето само като критерий за приложението на определени нормативни разпоредби, които не уреждат правоотношението по договора, а пораждат съвсем различни по съдържание права и задължения за страните, тогава това ново правоотношение не се обхваща от арбитражната клауза.
Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството по предявените осъдителни искове е неправилно прекратено от първоинстанционния съд. В случая приложимите разпоредби на чл.11 т.9, чл.19, чл.56 ал.4, чл.63 ал.2 от ПТЕЕ и чл.70 от ПТЕЕ нямат отношение към съдържанието на сключения между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Калиакра Уинд Пауър“ АД договор за изкупуване на електрическа енергия № ЕП -103/2007г. Съгласно чл. 56, ал.5 /в ред. действала към релевантния момент/ от ПТЕЕ в случаите, когато производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.
Правилно въззивният съд е приел, че правоотношението, свързано с балансиращата енергия, е възникнало като последица от цитираните нормативни правила, като съществуването и размера на вземанията на ищеца за суми за балансираща енергия е пряко обусловено от възникването и съдържанието на правоотношенията между страните, учредени с договора за изкупуване на електрическа енергия от месец март 2007г. Не могат да бъдат споделени съображенията му обаче, че включената в договора за изкупуване на електрическа енергия от 2007г арбитражна клауза регулира и правоотношенията между страните, предмет на правния спор по настоящото дело, тъй като претендираните от ищеца вземания, произтичащи от правоотношения между страните по делото по повод участие на ответника в балансиращата група на ищеца са възникнали след сключването на договора от м. март 2007г., като тези правоотношения могат да бъдат отнесени към хипотезата на чл. 53 от договора „нововъзникнали обстоятелства“.
Съдържащата се в чл.53 ал.2 от договора за изкупуване на електрическа енергия № ЕП -103/2007г. арбитражна клауза предвижда, че всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете по въпроси, които не са изрично уредени в договора или приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат отнесени и разрешени от ad hoc арбитраж, съгласно арбитражните правила на Международната търговска камара. Приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства би било налице, ако включването на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници в балансираща групи с координатор общественият доставчик или крайният снабдител, с който е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия, би довело до изменение на съдържанието на този договор или на породените от него права и задължения. От очертания с исковата молба предмет на спора е видно, че той не засяга съдържанието, изпълнението или неизпълнението на сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия. Предявената претенция е за суми за балансираща енергия, които ищецът претендира за изпълнени от него дейности / разпределяне небаланси между членовете на СБГ/ в качеството на координатор на балансиращата група. Наличието на договор за изкупуване на електрическа енергия е само критерий за включването на съответния производител на електрическа енергия в определена балансираща група, когато той не е избрал сам координатор на комбинирана балансираща група. Следователно процесният спор не е от категорията на предвидените в чл.53 ал.2 от договора за изкупуване на електрическа енергия между страните и релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за наличие на арбитражно споразумение се явява неоснователно.
Предвид изложеното обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение №1122/29.03.2019г. по ч.гр.д.№5131/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, както и потвърденото с него определение от 16.08.2018г. за прекратяване на производството по т.д. №3096/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, VІ – 15 състав, за продължаване на процесуалните действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.