- 8 -

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 20.04.2016 (двадесети април две хиляди и шестнадесета) година в състав:
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 122 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от И. С. Г. срещу решение № 6469/17.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-„д” състав, постановено по гр. д. № 19 681/2014 година, касационна жалба с вх. № 129 828/27.10.2015 година.
С обжалваното решение съставът Софийски градски съд след частична отмяна на решение от 17.07.2014 година на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 37 842/2014 година е отхвърлил предявените от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, с които тя е искала да бъде признато за незаконно уволнението й от длъжността „специалист операции-касиер”, извършено със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, като същото бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а ответника да й заплати сумата от 3910.48 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.06.2014 година до 11.07.2014 година. Същевременно първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която искът на Г. за заплащане на обезщетение е отхвърлен до пълния претендиран размер от 7297.46 лева и за периода от 30.09.2014 година до 30.11.2014 година. В подадената от И. С. Г. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ и че работодателят не е бил задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като били уволнени всички заети в закритото звено служители. Изложени са съображения и за това, че дейността на закритото от работодателя звено не е преустановена, а е продължава да се осъществява като е преминала към друго звено, което е открито едновременно със закриването на първото. Поради това според жалбоподателката не е налице закриване на част от предприятието, а вътрешно преструктуриране на същото, което от своя страна е свързано с изменение в щатното разписание. Затова работодателят е бил задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ и тъй като не е изпълнил това си задължение прекратяването на трудовото й правоотношение било незаконосъобразно. Поискано е въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявените от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 161 702/30.12.2015 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди.
И. С. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 24.09.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 129 828/27.10.2015 година като е подадена по пощата на 23.10.2015. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 119/02.02.2016 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на въпросите за това дали финансовият център към банка представлява самостоятелно структурно звено или не и за това налице ли е закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, в случаите когато се закриват един или няколко такива центрове като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката.
Отговорът на въпроса дали финансовия център към банка представлява самостоятелно структурно звено или не винаги е конкретен и е в зависимост от установените по конкретния спор факти. Съдът разглеждащ спора ще трябва да даде отговор на този въпрос след като извърши преценка на изложените от страните твърдения и събраните в хода на производството доказателства. При тази преценка той ще трябва да съобрази дали съответния финансов център притежава характеристиките на самостоятелно обособено звено от предприятието или не. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено звено е организационно-управленската. З. следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Освен тази основна характеристика съдът ще трябва да прецени и това дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието).
По отношение на втория въпрос трябва да се вземе предвид, че установеното в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение-закриване на част от предприятието е налице, в случаите когато не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност, а само тази извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. В този случаи извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила. Поради това в случаите, когато се закриват един или няколко финансови центъра към определена банка като заедно с това се открива нов такъв, към който преминават всички дейности осъществявани от закритите такива, както и в случай че само част от дейностите преминават към новия център, а останалата част към други структури на банката не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е частично неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че И. С. Г. е била в трудови отношения с [фирма] [населено място] като е заемала длъжността „специалист операции-касиер” във Финансов център „Т.” [населено място]. Прието е, че въз основа на решение на Управителния съвет на [фирма] [населено място] този център е бил закрит, като на два етапа са били прекратени трудовите правоотношения на всички заети в него служители. Според въззивния съд финансовите центрове на банката представляват относително самостоятелни структурни звена, които осъществяват относително самостоятелна дейност и имат относителна управленска самостоятелност в структурата на банката. Затова закриването на един такъв център представлявало закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ. С оглед на тези съображения е прието, че работодателят е имал правната възможност да прекрати едностранно трудовото правоотношение на И. С. Г. като при това, тъй като се прекратяват трудовите правоотношения на всички заети в центъра служители, не е бил задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ. При постановяването на решението си съставът на въззивния съд е разгледал изложените във въззивната жалба на [фирма] [населено място] оплаквания срещу първоинстанционното решение като при това е приел, че те са основателни. В тази връзка не са приети изводите на първата инстанция, че закриването на Финансов център „Т.” и Финансов център „К. Б. І” и откриването на Финансов център „Престиж”, всичките в [населено място] представлява вътрешно преустройство на структурата на „Общинска банка АД” [населено място], което от своя страна води до промени в щатното разписание и е основание за прекратяването на трудовото правоотношение на И. С. Г. по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, което от своя страна задължава работодателя да извърши подбор. Не е възприет и изводът на първоинстанционният съд, че преминаването на клиентските сметки от двата закрити финансови центрове към новооткрития такъв представлява сливане на центрове, което води до преструктуриране в щата.
По делото не се спори, а и от представения трудов договор № 143/11.10.2007 година и последващите допълнителни споразумения към него, че И. С. Г. е била в трудовоправни отношения с [фирма] [населено място], където е заемала длъжността „специалист операции-касиер” във Финансов център „Т.”. На 19.12.2013 година Управителния съвет на [фирма] [населено място] е взел решение, обективирано в протокола от проведеното на същата дата заседание, за закриването на Финансов център „Т.” и Финансов център „К. Б. І” в срок до 31.05.204 година, като е дадено съгласие за съкращаване на посочените в решението щатни длъжности в закриваните центрове, сред които е по един брой от длъжността „специалист операции-касиер” за всеки от двата центъра. Във връзка с това решение на Дирекция „Корпоративно банкиране” и Дирекция „Банкиране на дребно” на [фирма] [населено място] е възложено съвместно със закриваните центрове да организира и осъществи процеса на прехвърляне на портфейлите на физическите лица, корпоративните и бюджетни клиенти на закриваните центрове към други такива, съобразно предпочитанията на съответните клиенти. Наред с това е взето решение за откриване на Финансов център „Престиж”, за чиито нужди е утвърдено разкриването на шест щатни бройки, между които и една бройка за длъжността „специалист операции-касиер”. С последващо решение от 22.05.2014 година Управителния съвет на [фирма] [населено място] е взел решение, обективирано в протокола от проведеното на същата дата заседание, с което е утвърдено закриването на три щатни бройки във Финансов център „Т.”, сред които е и тази за заеманата от И. С. Г. длъжност „специалист операции-касиер”. Наред с това във връзка със закриването на центъра и прехвърлянето на всички активи, пасиви и съществуваща клиентска база за обслужване към Финансов център „Престиж” е възложено на Дирекция „Информационни технологии” на [фирма] [населено място] да прехвърли всички сметки и клиенти от Финансов център „Т.” към Финансов център „Престиж”. Въз основа на тези решения със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място] трудовото правоотношение на И. С. Г. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, а именно закриване на част от предприятието.
В случая при оспорване на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е този, който съобразявайки се с наведените от работника или служителя оспорвания, трябва да установи надлежното осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване. И. С. Г. е изложила само едно твърдение за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение, а именно, че не е извършен задължителния, според нея, подбор по чл. 329 от КТ. Срещу това твърдение [фирма] [населено място] е изложила доводи за това, че закритият Финансов център „Престиж” e самостоятелна структурна единица в организационната структура на банката като е закрит изцяло, считано от 01.06.2014 година. Затова и, доколкото се прекратявали трудовите правоотношения на всички заети в него служители работодателят не е бил задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ. Въззивният съд е приел за доказани твърденията на [фирма] [населено място], като в мотивите към решението си е посочил, че финансовите центрове на банката съставляват самостоятелни структурни звена, тъй като осъществяват относително самостоятелна дейност и имат относителна управленска самостоятелност в структурата на банката. Изводът за последния факт съдът е направил въз основа на приложената на лист 37-ми от първоинстанционното производство организационна структура на [фирма] [населено място]. Видно от същата финансовите центрове са посочени като структурно звено на банката, което е под ръководството на съответните Регионални мениджъри и на Управление клонова мрежа. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че Финансов център „Т.” е представлявал самостоятелно обособена част от предприятието. От така събраните доказателства не може да бъде направен извода, че закритият финансов център е бил обособен като самостоятелна организационно управленска единица в структурата на банката и че това обособяване е съчетано с някой от останалите критерии за наличието на тази обособеност, а именно териториалния, финансово икономическия или функционалния такъв. Не са събрани доказателства нито за това, че Финансов център „Т.” е извършвал дейност само на конкретно обособена територия, нито, че е имал собствен източник на доходи или отделна разходна сметка. Що се отнася до функционалния критерий, то центърът не е осъществявал специфична дейност, различна от тази на [фирма] [населено място], нейните клонове и останалите финансови центрове. Поради това не е установено, че Финансов център „Т.” е представлявал самостоятелно обособено звено на [фирма] [населено място] закриването, на което да е основание за прекратяване на трудовите правоотношения на работещите в него на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ. Освен това, за да е налице закриване на част от предприятието по смисъла на посочената разпоредба, извършваната от обособеното звено дейност трябва да бъде преустановена за в бъдеще. При това преустановяването на дейността трябва да се преценява не с оглед на обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие. Затова преустановяването на извършваната от обособеното звено дейност трябва да е окончателно и в бъдеще същата въобще не трябва се извършва било от самото предприятие или от друга обособена негова структура, различна от закритата такава. В този случай с преустановяване на извършваната от обособеното звено дейност отпада и необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с осъществяването на дейността работници. Поради това не представляват закриване на част от предприятието случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива не се преустановява извършваната от него дейност, а същата продължава да се изпълнява от друго обособено звено на предприятието или се разпределя между няколко такива звена. В този случаи извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановена, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила. Затова при тях се извършва вътрешно организационно преустройство, което обстоятелство обаче не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на работещите в закритото звено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ. Видно от данните по делото извършваната от Финансов център „Т.” дейност не е преустановена, като е извършено прехвърляне на всички активи, пасиви и съществуваща клиентска база за обслужване към ново образувания Финансов център „Престиж”.
С оглед на изложеното по-горе изводът на състава на Софийски градски съд, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ е неоснователен. Налице е извършено в [фирма] [населено място] вътрешноорганизационно преустройство, което не е равнозначно на закриване на част от предприятието. Затова трудовото правоотношение на И. С. Г. не е могло да бъде прекратено на това основание. При определени случаи извършеното вътрешноорганизационно преустройство може да бъде съчетано с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, който факт се отразява върху съществуващото щатно разписание. Това намаляване може да се дължи както на цялостното премахване на някоя от длъжностите, свързани с осъществяване на дейността, така и с намаляване на щатните бройки предвидените тези длъжности. В първия от посочените случаи работодателят не е задължен да извършва подбор по реда на чл. 329 от КТ, но във втория е задължен да извърши такъв, за да прекрати трудовото правоотношение на съответната част от работниците, заемащи длъжността, за която е налице частично съкращение на щата. При това както е посочено в решения № 100/05.04.2011 година, постановено по гр. д. № 701/2009 година и № 211/14.08.2011 година, постановено по гр. д. № 2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV, г. о. той е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието (в същото населено място) съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. Липсва задължение за подбор в случаите, когато структурните звена или щатните бройки се намират в различни населени места, като в този смисъл е и решение № 6/28.03.2014 година, постановено по гр. д. № 3655/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Тъй като заеманата от И. С. Г. длъжност „специалист операции-касиер” продължава да съществува в щатното разписание на [фирма] [населено място], включително и в новообразувания Финансов център „Престиж” работодателят е бил задължен да извърши подбор по чл. 329 от КТ между всички лица, заемащи тази длъжност като извършването му е абсолютна предпоставка за законосъобразността на извършеното от него прекратяване на трудовото правоотношение на касаторката. По делото не е спорно, че такъв подбор не е извършен от [фирма] [населено място], поради което и прекратяването на трудовото правоотношение на И. С. Г., извършено със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на банката е незаконосъобразно. Тази незаконосъобразност е основание за уважаване както на предявения от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а също така и на обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед на горното обжалваното решение на Софийски градски съд трябва да бъде отменено в частта му, с която предявените от И. С. Г. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени като съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК бъде постановено друго такова, с което предявените искове трябва да бъдат уважени.
Трудовото правоотношение на И. С. Г. с [фирма] [населено място] е било прекратено, считано от 31.05.2014 година. От представения пред първата инстанция заверен препис от трудовата книжка на Г., а също така и от извършените в откритите съдебните заседания, проведени на 17.09.2014 година и на 24.03.2015 година, от двете съдилища констатации от оригинала на книжката се установява, че за периода от датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до датата на втората констатация касаторката е била без работа. Предвид на това на същата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01.06.2014 година до 30.11.2014 година. Размерът на същото трябва да се определи по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ като се вземе предвид полученото от Г. брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. От събраните по делото доказателства е видно, че това възнаграждение е в размер на 977.62 лева, поради което размерът на обезщетението, което по силата на чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи на И. С. Г. за периода от 01.06.2014 година до 30.11.2014 година е 5865.72 лева. Предвид на това предявеният от касаторката иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е основателен за периода от 01.06.2014 година до 30.11.2014 година и за сумата от 5865.72 лева. Това налага обжалваното решение да се отмени в частта му, с която този иск е отхвърлен за посочения период и размер като се постанови друго, с което същият бъде уважен в тези му части. В останалата част, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 5865.72 лева до пълния предявен размер от 7297.46 лева решението на Софийски градски съд трябва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата от 699.26 лева, представляващи държавна такса за разглеждане на исковете пред всички съдебни инстанции, а на И. С. Г. сумата от 1500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОТМЕНЯВА решение № 6469/17.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-„д” състав, постановено по гр. д. № 19 681/2014 година, в частта му, с която са отхвърлени предявените от И. С. Г. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Р. срещу [фирма] [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно уволнението й от длъжността „специалист операции-касиер”, извършено със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ, за отмяна на същото и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, и за осъждането на [фирма] [населено място] да й заплати сумата от 5865.72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.06.2014 година до 30.11.2014 година, а също така и в частта му, с която И. С. Г. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 380.00 лева юрисконсултско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от И. С. Г. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Р. срещу [фирма] [населено място], [улица] за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на И. С. Г. от длъжността „специалист операции-касиер”, извършено със заповед № 94/23.05.2014 година на Изпълнителните директори на [фирма] [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ и като такова ОТМЕНЯ същото като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. Г. на заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да заплати на И. С. Г. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. П. Р. сумата от 5865.72 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 01.06.2014 година до 30.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2014 година до окончателното плащане и сумата от 1500.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6469/17.09.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-„д” състав, постановено по гр. д. № 19 681/2014 година в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата от 699.26 лева, представляващи държавна такса за разглеждане на исковете пред всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.