Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 601

гр.София,03.07. 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 90 по описа за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. С. К. срещу решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 471 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 99 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 211 от 2007 г. на Районен съд-гр. Чепеларе за отхвърляне като неоснователен на предявения от касатора срещу ОСЗГ-гр. Чепеларе, Д. л. -Чепеларе и Р. у. на горите- гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за признаване правото на наследниците на С. К. С. да им бъдат възстановени следните гори в землището на с. Б., общ. Чепеларе: 1. гора с площ от 22,400 дка като ид.част от ревир „Ш”, целия с площ от 1767,498 дка, 2. гора с площ от 43, 402 дка като идеална част от ревир „Х”, целия с площ към годината на национализацията 1627,7 дка, а по последно инструментално измерване с площ от 1 818,239 дка и 3. 1/27 ид.ч. от гора в ревир „О” , целия с площ 889,513 дка.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1,1 т.3 от ГПК. Необоснован бил извода на съда, че не била доказана идентичността на имената на наследодателя на ищеца С. К. С. с лицето С. К. , което било записано като собственик на гора в С. на горопритежателите от с. Б.. Неоснователен бил и изводът на съда, че не била установенао по категоричен начин площта на гората в ревир „О”. По делото било изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установявала тази площ на ревира.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 и 3 от ГПК. Твърди се, че е налице материалноправен въпрос, изразяващ се в неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗВСВГЗГФ. По подобни казуси вече имало постановени решения на Смолянския окръжен съд и Ч. районен съд, като например решение № 194 от 10.04.2008 г. по в.гр.д. № 126 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд и решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 213 от 2007 г. на Ч. районен съд. С оглед точното прилагане на закона в други подобни случаи наложително било произнасянето от ВКС по въпроса как следва да се ценят издадени от общините удостоверения за идентичност на имена на дадено лице и нотариалните актове, в които площта на имотите е записана приблизително /като например в представения по делото нотариален акт от 1942 за около 1 200 дка/ и дали те са годно доказателство за изложените в тях обстоятелства.

Ответниците ОСЗГ-гр. Чепеларе, Д. л. -Чепеларе, и Р. у. на горите- гр. С. не вземат становище по касационната жалба.

При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да отхвърли предявените от касатора обективно съединени искове с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото на собственост на наследодателя му С. С. върху процесните гори, находящи се в ревир „Ш” и ревир „Х”. Приел е, че за доказване на това право на собственост по делото бил представен С. на лицата, притежаващи повече от 100 дка, респ.60 дка в с. Б., в който списък фигурирало името на С. К. , за който обаче не било установено по безспорен начин, че е наследодателя на ищеца С. К. С. По отношение на претендираните 1/27 ид.ч. от ревир м.„О”, съдът е приел, че представената записка за вписване на нотариален акт № 6 от 21.04.1942 г. е годно доказателство за правото на собственост, но не била установена площта на ревира, поради което не било ясно какъв е дела на наследодателя на ищеца от този ревир.

В посочените от касатора решения /решение № 194 от 10.04.2008 г. по в.гр.д. № 126 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд и решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 213 от 2007 г. на Ч. районен съд/ няма произнасяне в противоречие с обжалваното решение по някои от относимите към настоящото дело материалноправни въпроси: С решението на Смолянския окръжен съд е уважен иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ въз основа на представен от ищците нотариален акт за собственост и то за друг ревир /ревир „К”/, а с решението на Ч. районен съд е признато правото на собственост върху гори въз основа на списък на горопритежателите от с. Б., какъвто списък е представен и по настоящото дело и за който въззивният съд по настоящото дело също е приел, че е годно доказателство за собственост. Не са представени противоречиви съдебни решения на съдилищата по въпроса с какви доказателствени средства следва да се докаже идентичността на имената на едно лице по документите му за собственост и по удостоверението му за наследници, нито противоречиви решения на въпроса за основателността на иск за ид.ч. от ревир в случаите, когато площта на ревира към датата на национализацията на земите не е установена. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.

Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според тази разпоредба на ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице в случаите, когато по повдигнатия по делото материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва относима правна норма, което налага прилагане на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по този въпрос има неправилна практика на ВКС, която се нуждае от коригиране.

В случая, част от посочените от касатора правни въпроси /дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство, с какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност и основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите/ са от значение за точното прилагане на закона, тъй като по тях няма задължителна или трайна практика на ВКС и очевидно е налице неяснота в процесуалния закон относно допустимите доказателствени средства за установяване на идентичността на имената на дадено лице и неяснота в материалния закон по отношение основателността на иска за собственост върху ид.ч. от ревири, чиято площ към датата на национализацията на г. не е установена, която неяснота може да се преодолее само чрез произнасянето на ВКС по тези въпроси. Поради това касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 08.10.2008 г. на Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 471 от 2008 г.

НАСРОЧВА делото за .........................................., за когато да се призоват по реда на чл.289 от ГПК касатора Т. С. К. и ответниците по касационтата жалба ОСЗ- гр. Ч. мястото на ОСЗГ- гр. Ч., Д. горско стопанство- гр. Ч. мястото на Д. л. - гр. Ч. и Р. дирекция по горите- гр. С. мястото на Р. у. на горите- гр. С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.