2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



гр. София, 18.09.2014 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1300 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Д. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 3, предл. 2 ЗМТА на арбитражно решение от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място].
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника [фирма], [населено място], който ги е получил на 30.05.2014г. и в едномесечен срок съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба вх. № 5692/17.06.2014г.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора доказателствени искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищцата и ответника писмени доказателства, описани в исковата молба и отговора, следва да бъдат допуснати и приети, тъй като са относими, допустими и необходими доказателствени средства. Арбитражно дело № 2657/2013г. следва да бъде изискано от Арбитражния съд при „Стопанска асоциация“, [населено място].
По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора в заверени ксерокопия и описани в същите писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от Арбитражния съд при „Стопанска асоциация“, [населено място] арбитражно дело № 2657/2013г.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявен е иск от И. Д. И. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 3, предл. 2 ЗМТА на арбитражно решение от 13.12.2013г. по арб. дело № 2657/2013г. на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място].
Ищцата поддържа становище, че между страните не е сключено арбитражно споразумение – отправената покана за доброволно плащане, в която е записано, че споровете между страните ще бъдат решавани от Арбитражен съд при Стопанска асоциация, [населено място], не представлява арбитражна клауза, тъй като липсва изрично писмено съгласие от страна на ищцата /ответник в арбитражното дело/; в договора за отпускане на кредит не е посочена арбитражна клауза, с която ищцата се е съгласила и е подписала. Излага съображения, че порочността на арбитражното решение относно компетентността на арбитражния съд се състои в това, че се основава единствено на отправената от [фирма], [населено място] покана и че подобна клауза в договора за отпускане на кредит не е посочена и не е подписана от ищцовата страна.
Ищцата релевира доводи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като са нарушени основни принципи на правовия ред в страната – нарушено е правото на защита на ищцата /ответник в арбитражното производство/, като арбитражният съд е решил спора едностранно и не е предоставил равни права на страните в арбитражното производство. Поддържа становище, че арбитражният съд е решил спора единствено въз основа на твърденията на ответника /ищец в арбитражното производство/ и не е дал право на защита на ищцата /ответница в производството пред арбитражния съд/, като не е зачел правата и законните й интереси.
Ищцата оспорва решението на Арбитражния съд и излага твърдения за недействителност на договора за кредит поради това, че не се е съгласила да й бъде оказван психически тормоз, не е подписала арбитражна клауза и клаузата за определяне на лихвения процент и ГПР е нищожна поради противоречие с чл. 10 ЗЗД. Излага доводи, че ако е бил воден нормален исков процес, ищцата /ответник в арбитражното производство/ е щяла да поиска допускане на свидетели за установяване, че е направила всичко, зависещо от нея за упражняване на правата си като редовен платец, и да предяви насрещен иск за неимуществени вреди, причинени й от служители на кредитната институция, които нееднократно са я заплашвали и тормозели.
Ищцата моли арбитражното решение да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2 и т. 3 ЗМТА.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт А. Б. оспорва предявения иск и прави възражение за неговата неоснователност поради това, че арбитражната клауза е сключена с чл. 27 от Общите условия към договор за заем CrediHome № 1081-00209592 и ищцата /ответник в арбитражното производство/ се е съгласила спорът да бъде разгледан от посочения Арбитражен съд, полагайки подписа си в поле 4 /Удостоверения и съгласия на заемополучателя/ от Искането за заем CrediHome № 1081-00209592. Ответникът релевира доводи, че със сключения между [фирма], [населено място] и [фирма] на 25.10.2012г. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ прехвърленото вземане е преминало върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, включително и уговорения начин между страните за разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по договора.
Ответникът поддържа становище, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България и не е налице основание за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА, тъй като ищцата е била редовно уведомена, както за образуваното арбитражно производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата, така и за насрочване на съдебното заседание и за постановеното арбитражно решение, и е имала възможност да се запознае с материалите по арбитражното дело и да вземе участие в съдебното заседание за реализиране на правата си и защита на интересите си. Ответникът се позовава на чл. 32, ал. 2 ЗМТА, чл. 12 от Правилника на А., [населено място], Закона за пощенските услуги, чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 400 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че доказателствената тежест за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства е нейна.
УКАЗВА на ответника, че доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства е негова.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.