Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3612 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 124/ 21.06.2018 г. по гр.д. № 212/ 2018 г., в частта, с която Пловдивски апелативен съд, е потвърдил решение № 111/ 31.01.2018 г. по гр.д. № 115/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд по отхвърления иск на В. В. Б. срещу „СМАК“ ЕООД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 16 900 евро – връщане на платеното на 01.06.2012 г. като получено без основание.
Касационният контрол е допуснат при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правния въпрос: Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК не допуска със свидетелски показания да се установи заместване или замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. От тази забрана законът не предвижда изключения.
Мотиви:
Договорът, с който страните си обещават да сключат окончателен за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен недвижим имот срещу цена, е предварителен договор за покупко-продажба на имота (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 183 ЗЗД). За него законът изисква писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 ЗЗД). Същата е и формата за извършените заместване или замяна на купувача по предварителния договор. Тогава се променя една от страните по договора (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД), а замяната или заместването следва да отговарят също на писмената форма за действителност, произтичаща от чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Заместването на купувача по предварителния договор е всякога резултат от осъществените изисквания по чл. 101 ЗЗД и по чл. 99 ЗЗД. Новият купувач замества първоначалния както в неговото задължение, така и в неговото вземане за окончателен договор по предварителния договор. Той е частен правоприемник на купувача, сключил предварителния договор. Замяната на купувача по предварителния договор е всякога резултат от осъществените изисквания по чл. 107 ЗЗД. Новият купувач заменя първоначалния в правоотношението по предварителния договор. Възникналото с купувача, който е сключил предварителния договор, се погасява, а на негово място възниква ново правоотношение между продавача по предварителния договор и новия купувач (настъпва субективна новация). Следователно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК забранява предпоставките по чл. 101 и по чл. 99 ЗЗД (при заместването) или тези по чл. 107 ЗЗД (при замяната) да бъдат установени със свидетелски показания. От тази забрана законът не допуска изключения.
В исковия процес заместването или замяната на купувача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот (предпоставките на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 101 и чл. 99 ЗЗД или на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 107 ЗЗД) могат да се докажат чрез писмения договор, сключен с участието на страните по предварителния договор и на новия купувач или чрез поредицата писмени договори, сключени помежду им. Заместването или замяната не могат да се докажат само чрез договора по нотариален акт за покупко-продажба, сключен между продавачът по предварителния договор и третото лице, за което се твърди да е заместило или заменило купувача по предварителния договор, макар да има за предмет същия имот. Заместването или замяната винаги е резултат и от волята на купувача, сключил предварителния договор, а той не притежава надлежна процесуална легитимация на страна в нотариалното производство, предвидено в ГПК, респ. никога не е страна по договора за покупко-продажба, сключен с нотариалния акт. Процесуалната легитимация на страна в нотариалното производство за извършване на сделка с право на собственост или с ограничено вещно право върху недвижим имот принадлежи само на прехвърлителя и на приобретателя, но не и на различен субект, който е без отношение към извършваното в нотариална форма разпореждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК в допуснатата до обжалване част, намира жалбата неоснователна. Съображенията са следните:
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че: 1) с договор от 27.08.2011 г. С. М. Б. и ответникът са си обещали да сключат окончателен договор, с който ответникът да продаде един жилищен имот в [населено място] срещу цена 55 000 евро; 2) с договор по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. ответникът е продал имота не на купувача по предварителния договор, а на ищеца и на В. Б. при равни части (дялове) срещу цена 80 895.75 лв., включително ДДС; 3) купувачите по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. са платили авансово сумата 32 000 лв. в погашение на тази цена и са се задължили в срок до 01.06.2012 г. да платят остатъка от нея и 4) купувачът по предварителния договор е изплатил на ответника в погашение уговорената с този договор цена общо 32 000 евро (равностойни на 62 586.56 лв.).
След това въззивният съд е съобразил, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по който решението е допуснато до касационно обжалване, ищецът претендира връщане на сумата 16 900 евро, платена на ответника на 01.06.2012 г., а спорът е концентриран върху основанието да я получи. Ответникът е възразил, че то произтича от договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г., с който купувачите са се задължили да му платят остатъка от цената за сумата 48 895.75 лв. в срок до 01.06.2012 г. Ищецът е твърдял, че плащането е без основание, защото: 1) ищецът и другият купувач по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. са заместили купувача по предварителния договор, а общият размер на платеното по договора от 27.08.2011 г. и на авансово платеното по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. (62 586.56 лв. + 32 000 лв. = 94 586.56 лв.) надхвърля уговорената с втория договор (намалена) цена (за сумата 80 895.75 лв.) или 2) ищецът е надплатил дължимия остатък на цената по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г., доколкото поради уговорената разделност в задълженията на двамата купувачи към продавача, негово задължение е в размера от 24 447.86 лв.
В обжалваното решение спорът е решен в полза на ответника. Въззивният съд е приел, че за установяване твърденията на ищеца за заместването на купувача по предварителния договор са ангажирани свидетелски показания. Отказал е да ги обсъди, намирайки че са недопустими. Приел е, че забраната произтича от чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, доколкото предварителният договор е на стойност над 5 000 лв. и от чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото заместването на купувача изменя предварителния договор. Въззивният съд е обсъдил и приложеното решение № 21/ 27.03.2017 г. по гр.д. № 2705/ 2016 г. на ВКС, ГК, Трето отделение. Установил е, че с него е отхвърлен частичен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 32 000 евро) на купувача срещу продавача по предварителния договор от 27.08.2011 г. Изводът, че влязлото в сила решение не е задължително, въззивният съд е обосновал с липсата на субективен идентитет (разлика в ищеца по приключилото и по настоящото дело) и с това, че мотивите на това решение не пораждат никакво действие. Така въззивният съд е достигнал до извода, че продавачът по предварителния договор не е заместван от купувачите по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г., а сумата 16 900 евро ищецът е платил в погашение на задължението за остатъка от цената на имота, възникнало с договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. Въззивният съд е добавил, че за извода, че това е основанието на плащането, а искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, е без значение уговорената разделност с договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. разделност в задълженията на купувачите.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че спорът по този иск, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, и пред настоящата инстанция е концентриран върху основанието ответникът да получи сумата 16 900 евро, платена от ищеца на 01.06.2012 г. В касационната жалба ищецът се оплаква, че при съществено процесуално нарушение въззивният съд е отказал да обсъди свидетелските показания по установяване на заместването, като се е позовал на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, без да съобрази, че купувачът по предварителния договор и купувачите по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. са роднини по права линия от първа степен (съответно майка и дъщеря и син). Касаторът счита, че изключението по чл. 164, ал. 1, т. 3, in fine ГПК е осъществено, а при него забраната отпада. В своята жалба той се оплаква, че при съществено процесуално нарушение въззивният съд е отказал да зачете задължителното действие на приложеното по дело решение на ВКС, с което настъпилото заместване е установено. Последното оплакване в жалбата е за необоснованост на извода на въззивния съд, че след като плащането на сумата 16 900 евро ищецът е извършил в срока и до размера на остатъка от цената по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г., ответникът е имал основание да го получи, а уговорената разделност в задълженията на всеки от двамата купувачи е без значение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилен крайният извод на въззивния съд, че са недопустими свидетелските показания за установяване на заместването на купувача по предварителния договор от купувачите по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. Както бе обяснено в отговора на правния въпрос, забраната произтича от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и е неоснователно оплакването в жалбата, че законът предвижда изключение от нея.
Правилно въззивният съд е отказал да възприеме приложеното влязло в сила решение като задължително за него и за страните по спора. Субективният идентитет е изключен, доколкото ищецът по приключилото дело е различен от ищеца по настоящото, а правоприемство няма, включително поради недоказаното заместване на купувача по предварителния договор, ищец по приключилото дело, с купувачите по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г., единият от които е ищецът по настоящото дело. Влязлото в сила решение не е постановено при участието на ищеца като помагач на някоя от страните по приключилото дело. След като предпоставките по чл. 297 и по чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК не са осъществени, а и тези по чл. 223 ГПК - също, правилен е изводът на въззивния съд, че влязлото в сила решение е без значение за настоящия спор, включително и според изразените в него мотиви.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че след като сумата от 16 900 евро, равностойна на 33 053. 53 лв., ищецът е платил в срока и до размера на остатъка от цената на имота, (задължението на купувачите с договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. е за сумата 48 895.75 лв.), а те не са заместили купувача по предварителния договор, основанието ответникът да я получи е в договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. Действително въззивният съд не е изложил подробни мотиви, защо за извода е без значение установимата от договора разделност в задълженията на всеки от двамата купувачи към продавача и обстоятелството, че извършеното от ищеца плащане се включва в общия размер на вземането на продавача (за сумата 48 895.75 лв.), но надхвърля задължението на ищеца (за сумата 24 447.86 лв.). Спестените мотиви произтичат от това, че по делото е било установено, че върху имота е вписана законна ипотека за тези вземания на продавача (чл. 166, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД). Извършеното от ищеца плащане в размера над дължимия от него остатък от цената на имота, е погасило изцяло неговото задължение, а частично – и задължението на другия купувач към ответника-продавач по договора по н.а. № 3/ 13.01.2012 г. (чл. 73 ЗЗД). Извършеното частичното плащане на чуждото задължение (това на другия купувач) е с правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД произтичащ от вписаната и за него ипотека върху имота. Следователно ищецът е встъпил във вземането на удовлетворения кредитор срещу другия купувач до размера на частично платеното от него, но и частично платеното не подлежи на връщане от (частично) удовлетворения кредитор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпреки констатираните неточности в приложението на процесуалния закон (чл. 164 ГПК) и непрецизните мотиви, оплакванията в жалбата са неоснователни, а въззивното решение – правилно в допуснатата до обжалване част и следва да го остави в сила.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се възложат разноските, които ответникът по касация, ответник и по неоснователния иск, е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдътОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/ 21.06.2018 г. по гр.д. № 212/ 2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на В. В. Б. ЕГН [ЕГН] срещу „Смак“ ЕООД ЕИК[ЕИК] с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 16 900 евро – връщане на платеното на 01.06.2012 г.
ОСЪЖДА В. В. Б. да заплати на „Смак“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 300 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.