8

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3057 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 973 от 10.12.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен предявен от З. Г. Р. от [населено място] против Община Пловдив иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД - отговаря ли общината за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистено от сняг и/или лед улично платно.
По повдигнатия материалноправен въпрос по приложението на чл. 49 ЗЗД:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Общината е длъжна да управлява предоставената и собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила.
Когато по силата на чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет е възложил с наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия, работещи по договор с общината и собствениците и ползвателите на имоти на територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на работата на съответното предприятие санкции при неизпълнение на задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата, на които е възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и.
Предвид изложеното, общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен тротоар. Общината отговаря на основание чл. 49 ЗЗД и за настъпили за пешеходеца вреди при придвижването му по пътното платно, когато ползването на тротоара не е била възможно. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара, но съгласно ал. 2, т.1 от същият текст на закона, пешеходците могат да се движат и по пътното платно, когато няма тротоар или е невъзможно той да бъде ползван. При непочистен от сняг и лед тротоар или при заемането му от паркирани коли в нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДП, правещо невъзможно ползването му за преминаване на пешеходци, то отговорността за вреди на пешеходец при движението му по пътното платно е на общината, която като собственик на имота има задължение за почистване на улиците, в т.ч. за предприемане на мерки за отстраняване на нарушенията, препятстващи движението на пешеходците по тротоарните платна.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че на 21.01.2017 г., около 18.00 часа, ищцата е вървяла по пътното платно на [улица]в [населено място]. Когато достигнала до кръстовището с [улица], завила наляво по нея, подхлъзнала се и паднала, вследствие на което изпитала силна болка. Била е откарана с бърза медицинска помощ в травматологичното отделение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Г.“, [населено място], където ѝ била поставена диагноза вътреставно, закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната и част. Било е извършено по спешност открито наместване с фиксиране на двете счупени кости с метални плаки и винтове, след което е била поставена гипсова ботушна шина. Ищцата е била изписана за домашно лечение след шестдневен престой, но още през същия ден е била приета по спешност в Многопрофилна болница за активно лечение „С. К.“, [населено място], с диагноза „възпаление и тромбоза на дълбоките съдове“ – следствие на обездвижването след операцията, и последвалия престой в лечебното заведение. На 27.03.2017 г. някои от металните тела в засегнатия крак са били отстранени като част от оздравителния процес. В резултат на получените травматични увреждания движението и обслужването на ищцата били значително затруднени, поради което се е нуждаела от чужда помощ. Възстановяването е протекло в рамките на нормалното, с интензивни начални болки, постепенно намаляващи с времето. Прието е за установено, че [община] е възложила на Общинско предприятие „Чистота“ извършването на дейностите по снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и обществени места на територията на града; че десет дни преди датата на злополуката е имало снеговалежи и минусови средноденонощни температури, включително и на 20.01.2017 г., когато снежна покривка е била 28 см., а тъй като улиците „П.” и „Д. Б.” са били трета категория и по тях е имало паркирани много автомобили, те били почиствани след обработване на булевардите и улиците, по които минава градски транспорт. Установено е, че за почистване на двете улици не е била използвана техника; били са опесъчени и осолени ръчно; образувани са били широки коловози по пътното платно, но движението на пътни превозни средства по тях е било възможно и безопасно; че от едната страна на [улица]са били паркирани автомобили и към момента на инцидента не е могло да се установи дали е имало тротоар, защото всичко било покрито със сняг. Прието е и че съгласно Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив поддържането чистотата на тротоарите, включително снегопочистването на прилежащите части от тротоара е задължение на собствениците и ползвателите на сгради, ръководители на учреждения и дружества, а общината има задължения само във връзка със снегопочистването на уличните платна; че съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за движенията по пътищата пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като по изключение се допуска движение по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Прието е, че въпреки наличието на снежна покривка, затрудняваща движението по тротоара, в случая не е била налице невъзможност за използването му и ищцата сама е избрала да се движи по пътното платно в тъмната част на денонощието, при зимни условия и наличие на снежна покривка, коловози, заледени участъци и минусови температури. По тези съображения Пловдивският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение на понесените от ищцата неимуществени вреди, тъй като не са налице виновни и противоправни действия на лицата, на които е било възложено снегопочистване на улиците, а злополуката е настъпила поради избора на ищцата да се движи по пътното платно, т.е. поради неположени от нея грижи за живота и здравето и.
В касационната жалба, постъпила от З. Г. Р. от [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно отговорността на общината за почистване на тротоарните платна; че в нарушение на съдопроизводствените правила е обсъдил свидетелските показания избирателно; че не е обсъдил доказателствата, касаещи невъзможността за ползване на тротоарното платно, както и свидетелските показания относно търпените от ищцата страдания и неудобства по време на възстановителния период и същевременно неоправдано е дал вяра на показанията на заинтересовани свидетели, изпълняващи функции по почистване на уличните платна, без да съпостави показанията им с тези на останалите свидетели и представените писмени доказателства, в т.ч. протоколи за изпълнение на работата в процесния период от служителите на Общинското предприятие „Чистота”. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло като основателен. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба Община Пловдив счита, че е неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски.
По основателността на касационната жалба срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Касационното оплакване за неправилност на извода, че общината има задължения само във връзка със снегопочистването на уличните платна, но не и за поддържането чистотата на тротоарите е основателно. С приемането на Наредбата за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив, Общинският съвет е възложил снегопочистването на уличните платна на специализирано предприятие, а на собствениците и ползвателите на обекти – снегопочистването на прилежащите към недвижимия имот части от тротоарите, като за неизпълнение на така възложените задължения, контролните органи на общината съставят констативни протоколи и налагат имуществени санкции. Като възложител на работата, Община Пловдив е следвало да осъществява контролните си функции и да предприеме всички мерки за безопасно придвижване на граждани и превозни средства в условията на снеговалеж, както по уличните платна, така и по прилежащите към сградите тротоари. За всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от бездействието на лицата, на които е възложена дейността, вкл. бездействието на контролните и органи за отстраняване на допуснатите нарушения, Общината отговаря имуществено на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Основателни са и въведените от касатора оплаквания срещу формираните в решението изводи, че ищцата е предприела придвижване по пътното платно в нарушение на правилата за движение. Този извод е формиран без да бъдат обсъдени показанията на свидетелите П. Н. и А. Н. (съдебно заседание, проведено на 04.07.2017г.), установяващи, че на мястото на злополуката тротоарите не са били почистени от сняг и лед и движението по тях е било невъзможно; че единият от тротоарите е бил зает от плътно паркирани автомобили, също покрити със сняг, което е създавало впечатление, че липсва тротоарно платно; че единственото място за придвижване на пешеходци е било по образувалите се заледени коловози по уличното платно, също непочистено от сняг и лед. Така установените факти сочат на еднозначния извод, че ищцата се е движела по пътното платно поради невъзможност за преминаване по тротоара, т.е. правомерно предвид текста на чл. 108, ал. 2, т.1 ЗДП.
Основателни са и оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на свидетелските показания и необоснованост на извода, че Общината е изпълнила задълженията си по почистване на уличното платно, доколкото преминаването на автомобили по коловозите в него е било възможно и безопасно. Съдът е основал извода си на показанията на свидетели, работници в Общинско предприятие „Чистота”, чието е било задължението за почистване на улиците „П.” и „Д. Б.” – показания, съгласно които по уличните платна и тротоарите са били разпръснати сол и пясък до пълно стопяване на леда; снегът е бил чистен и с гребло, а ледът по [улица]е бил чукан на ръка с кирки до пълното му премахване. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил евентуалната заинтересованост на свидетелите, работници в ОП „Чистота”, според които задълженията им са изпълнени изрядно и е основал изводите си на показанията им, без да ги съпостави с показанията на свидетеля С., живуща в близост до мястото на злополуката и на А. Н., придвижила се до мястото на падане на ищцата непосредствено след инцидента, съгласно които улиците (тротоари и пътни платна) изобщо не са били почиствани – нито ръчно, нито с техника, а ледените коловози на пътното платно са били около 25 см. Въз основа само на показанията на свидетелите на ответника, съдът е приел, че Общината е изпълнила задължението си по почистване на уличното платно, същевременно приемайки, че движението е било възможно само по образуваните на платното коловози – изводи, явяващи се вътрешно противоречиви и нелогични, тъй като при пълното премахване на леда и изгребване на снега (съгласно свидетелските показания), не биха съществували коловози за движение на колите.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като не се налага повторение или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че на 21.01.2017 г. ищцата е претърпяла инцидент на пътното платно на [улица]до кръстовището с [улица]в [населено място]. Установено е, че падането и на уличното платно е било в резултат на подхлъзване при придвижването и в заледен коловоз на уличното платно, както и че се е движела в коловоза на уличното платно поради невъзможност да бъде ползван тротоара, зает от паркирали коли и затрупан със сняг. Установено е и че тези условия за придвижване на пешеходците не са били в резултат на извънредни събития, а поради неположена от Община Пловдив дължима грижа за снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходците. Претърпените от ищцата болки и страдания от падането, причинило и сериозни травматични увреждания, се явява пряка и непосредствена последица от противоправно бездействие както на лицата, на които дейността е била възложена пряко, така и на органи и служители на Община Пловдив, отговарящи за контрол на възложената дейност по снегопочистването, поради което предявеният срещу Общината иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД се явява доказан по основание.
В резултат на падане върху заледеното пътно платно ищцата е получила вътреставно, закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната и част, наложило открито наместване с фиксиране на двете счупени кости с метални плаки и винтове и поставяне на гипсова ботушна шина. Седмица след първата операция ищцата отново е постъпила в болница поради усложнения „възпаление и тромбоза на дълбоките съдове“. Около два месеца по-късно - на 27.03.2017 г., ищцата е претърпяла втора операция за отстраняване на някои от металните тела в засегнатия крак, а шест месеца след падането - към 21.06.2017 г. (датата на изготвяне на медицинската експертиза по делото), лечението е продължавало с активна рехабилитация в специализирани медицински заведения с предстоящо оперативно пълно отстраняване на металните тела и последваща терапия на усложненията. Причинената при падането болка е била със силно изразен характер; намалявала е много бавно с времето, а претърпените от ищцата страдания са били силно изразени поради невъзможност за самостоятелно обслужване и придвижване през дългия период на възстановяване поради обездвижването и постоперативните усложнения – разрешено и е било сядане в леглото едва в средата на месец май 2017 г. докогато са и били забранени всички движения; след месец юни 2017 г. е започнала прохождане с патерици, а в началото на месец юли е могла да се придвижи с патерици сама до тоалетно помещение. Целият период е бил съпроводен със сериозни болки, приемане на медикаменти, в т.ч. вливане на антибиотици поради запушване на кръвоносни съдове, както и с негативни изживявания поради безпомощното и състояние. Преценката на претърпените от ищцата неимуществени вреди и същевременно съобразяването на икономическата обстановка в страната към момента на злополуката през 2017 г., в т.ч. стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението, обуславят извод, че за справедливото обезвъзмездяване на вредите следва да бъде определено обезщетение от 20000 лева, ведно със законната лихва от 21.01.2017 г. до окончателното му изплащане. Искът за разликата до предявения размер от 25000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 5112 лева от общо направените разноски от 6390 лева, в т.ч. 3320 лева разноски за първоинстанционото разглеждане на делото (гр.д. № 472/2017 г. на Пловдивски окръжен съд); 1270 лева за производството пред въззивния съд по гр.д. № 1382018 г. на Пловдивски апелативен съд, съставляващи адвокатско възнаграждение по договор от 06.02.2018 г. и 1800 лева пред касационната инстанция, от които 530 лева държавна такса и 1270 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат С. В. от Хасковска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с което е отхвърлен предявен от З. Г. Р. от [населено място] против Община Пловдив иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на З. Г. Р. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 20000 (двадесет хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2017 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 5112 (пет хиляди сто и дванадесет) лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения му размер от 25000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: