О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 973

гр. София, 10.12.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев

като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3057 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от З. Г. Р. от [населено място] против [община] за сумата 25000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 2850 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди. В решението е прието за установено, че на 21.01.2017 г., около 18.00 часа, ищцата вървяла по платното на [улица]в [населено място]. Когато достигнала до кръстовището с [улица], завила наляво по нея, подхлъзнала се и паднала, вследствие на което изпитала силна болка. Била е откарана с бърза медицинска помощ в травматологичното отделение на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Г.“, [населено място], където ѝ била поставена диагноза вътреставно, закрито счупване на двете кости на лявата подбедрица в долната част. Лекарите по спешност извършили открито наместване с фиксиране на двете счупени кости с метални плаки и винтове, след което поставили гипсова ботушна шина. Ищцата е била изписана за домашно лечение след шестдневен престой, но още през същия ден я приели по спешност в Многопрофилна болница за активно лечение „С. К.“, [населено място], с диагноза „възпаление и тромбоза на дълбоките съдове“ – следствие на обездвижването след операцията, и последвал десетднесен престой в лечебното заведение. На 27.03.2017 г. някои от металните тела в засегнатия крак били отстранени като част от оздравителния процес. Прието е, че възстановяването е протекло в рамките на нормалното, като в началото болките били интензивни, но постепенно започнали да намаляват. В резултат на получените травматични увреждания движението и обслужването на ищцата били значително затруднени, поради което тя се е нуждаела от чужда помощ.
Прието е за установено, че [община] е възложила на Общинско предприятие „Чистота“ извършването на дейностите по снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и обществени места на територията на града. Десет дни преди датата на злополуката е имало снеговалежи и минусови средноденонощни температури, включително и на 20.01.2017 г., когато снежна покривка е била 28 см. Тъй като процесните улици са от трета категория и по тях има паркирани много автомобили, те се почистват след обработване на булевардите и улиците, по които минава градски транспорт. Установено е, че за почистване на двете улици не е била използвана техника, а са били ръчно опесъчени и осолени; че се образували широки коловози по пътното платно, но движението на пътни превозни средства по тях е било възможно и безопасно; че от едната страна на [улица]са били паркирани автомобили и към момента на инцидента не е могло да се установи дали е имало тротоар, защото всичко било покрито със сняг.
Прието е, че съгласно Наредбата за опазване на околната среда на територията на [община] поддържането чистотата на тротоарите, включително снегопочистването, по отношение на прилежащите части от тротоара е задължение на собствениците и ползвателите на сгради, ръководители на учреждения и дружества, а общината има задължения само във връзка със снегопочистването на уличните платна; че съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за движенията по пътищата пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, като по изключение се допуска движение по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Въпреки наличието на снежна покривка, затрудняваща движението по тротоара, въззивният съд е приел, че в случая не е била налице невъзможност за използването му и ищцата сама е избрала да се движи по пътното платно в тъмната част на денонощието, при зимни условия и наличие на снежна покривка, коловози, заледени участъци и минусови температури. По тези съображения Пловдивският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение на понесените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, тъй като не са налице виновни и противоправни действия на лицата, на които е било възложено снегопочистването на улиците.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от З. Г. Р.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар. Счита, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен въпросът следва ли общината да носи отговорност за причинени имуществени вреди вследствие на претърпени травматични увреждания, получени от падане на улично платно, непочистено при зимни условия. Приложени са решение № 265 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 834/2013 г. на Сливенски районен съд; решение № 216/222 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 277/2012 г. на Самоковски районен съд; решение № 1794 от 16.03.2015 г. по гр. в. гр. д. № 974/2015 г. на Софийски градски съд; решение № 176 от 02.04.2018 г. по гр. д. № 2718/2017 г. на Хасковски районен съд; решение № 630 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1031/2011 г. на Старозагорски районен съд; решение № 271 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 480/2017 г. на Разградски районен съд.
Ответникът по касационната жалба [община] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2850 лева не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Материалният интерес по иска за имуществени вреди е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което производството по касационната жалба в тази част е недопустимо.
Поради недопустимостта на касационното производство в частта по иска за обезщетение за имуществени вреди, неотносим се явява въпросът следва ли общината да носи отговорност за причинени имуществени вреди вследствие на претърпени травматични увреждания, получени от падане на улично платно, непочистено при зимни условия.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на решението в частта му, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди, по повдигнатия в касационната жалба въпрос: следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар. Приетите по този въпрос правни разрешения в обжалвания съдебен акт са в противоречие с тези в приложените решение № 216/222 от 21.11.2012 г. по гр. д. № 277/2012 г. на Самоковски районен съд и решение № 271 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 480/2017 г. на Разградски районен съд. Поради това, въпросът се явява от значение за уеднаквяване на съдебната практика, респ. – за точното приложение на закона от съдилищата в подобни случаи, а следователно - и за развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 5470 от 27.06.2018 г., подадена от З. Г. Р. против решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. Г. Р. от [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 2850 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 09.05.2018 г. по в. гр. д. № 138/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от З. Г. Р. от [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 25000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди.
УКАЗВА на жалбоподателя З. Г. Р. в седмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 500.00 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: