ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Светла Цачева частно гражданско дело № 2571 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 659 от 02.10.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 434/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 154 от 18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 372/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на М. Г. Д. за изменение на определение № 242/05.08.2014 г. по гр.д. № 327/2013 г. по описа на Окръжен съд, [населено място] в частта за разноските.
Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 6775 от 28.10.2015 г., подадена от М. Г. Д.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възражения на страните против съдебният акт, постановен от първоинстанционния съд, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд формирана в т. 2 от ТР № 1/2013 г. и решение № 209 от 26.09.2014 г. по гр.д. № 212/2014 г., І г.о. ВКС; какъв е редът за определяне размера на юрисконсултско възнаграждение и обусловен ли е той от етапа, на който производството по делото е било прекратено, разрешен в противоречие с определение № 528 от 13.08.2013 г. по ч.т.д. № 2051/2013 г., II т.о. ВКС; определение № 1111 от 10.12.2012 г. по ч.т.д. № 882 от 2012 г., II т.о. ВКС и определение № 5 от 03.01.2013 г. по ч.гр.д. № 716/2011 г. на III г.о. ВКС; следва ли съдът, при постановяване на съдебния акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, да посочи начина за определяне на размера му, разрешен в противоречие с определение № 5 от 03.01.2013 г. по ч.гр.д. № 716/2011 г. на III г.о. ВКС и определение № 399 от 08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 357/2012 г., III г.о. ВКС ; необходимо ли е страната, която желае да и бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски за процесуална защита и съдействие да представи списък на разноските, в който да е определен размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, разрешен в противоречие с определение № 176 от 26.05.2014 г. по т.д. № 2440/2013 г., II т.о. на ВКС и следва ли при възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, последното да бъде намалено до минималния размер, установен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 327/2013 г. на Силистренски окръжен съд е образувано по искова молба с вх. № 3896/21.05.2013 г. на М. Г. Д.. С определение № 242/05.08.2014 г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 327/2013 г., поради недопустимост на исковете, предявени от М. Г. Д. против Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на икономиката и енергетиката, Областния управител на Област С. и [фирма], с които се претендира съдът да признае за установено, че отчуждаването на самостоятелен парцел с площ от 8 200 кв.м., със стар пл. № 3364 по плана на [населено място] е извършено неправомерно от наследодателя на ищцата М. К. Цонев и не следва да породи правните си последици, както и за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния имот, като бъде възстановено правото на собственост по силата на закона. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника – Областния управител на Област С., сумата в размер от 23 405 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно цената на иска в размер, равняващ се на минималния съгласно Наредба № 1/2004 г.
С определение № 154 от 18.06.2015 г., постановено в производството по чл. 248 ГПК съдът оставил без уважение молбата на М. Г. Д. за изменение на определението за прекратяване на делото в частта му за съдебните разноски.
Определението по чл. 248 ГПК е потвърдено с определение № 659 от 02.10.2015 г., постановено по гр.д. № 434/2015 г. по описа Варненски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от цената на иска.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда да направи анализ и оценка на всички доказателства и да се произнесе по всички възражения на страните не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която мотивите на въззивната инстанция следва да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, както и преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден отговор. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди всички доводи и възражения на страните, да направи анализ и оценка на събраните по делото доказателства и в тази връзка е изложил собствени решаващи мотиви по съществото на спорния процесуално правен въпрос в производството по чл. 248 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и по обуславящия изхода на делото въпрос за размера на юрисконсултското възнаграждение при прекратяване на производството по делото и обусловен ли е той от етапа, на който производството по делото е било прекратено. Цитираните в изложението съдебни актове на ВКС (постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК) не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Задължителната съдебната практика обаче е формирана в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 703 от 13.10.2014 г. по ч.т.д. № 2472/2014 г., I т.о. на ВКС; определение № 74/23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 6/2015 г ., I г.о. ВКС и определение № 383 от 25.06.2015 г. по ч.т.д. № 1749/2014 г., I т.о. ВКС, съобразена от въззивния съд при постановяване на атакувания съдебен акт. При прекратяване на делото, включително и при връщане на нередовна искова молба, поради неотстранена нередовност ответникът има право на разноски, стига да е поискано тяхното присъждане. На присъждане подлежат сторените до момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение, а когато юридическото лице или едноличен търговец е защитаван от юрисконсулт, основанието за присъждане е представено пълномощно преди прекратяване на производството. Следователно размерът на последните е обусловен от етапа на делото, към момента на прекратяване на производството. Когато защитата на ответната страна се е изразила единствено в депозиране на писмен отговор на искова молба, приложение следва да намери специалната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за изготвяне на писмен отговор по искова молба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв., но когато в производството по делото са извършени и други процесуални действия на страните и съда, независимо дали последните са по същество на спора или по отношение допустимостта на производството, възнаграждението следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата, съобразно фактическата и правна сложност на делото. В производството по гр.д. № 327/2013 г., Силистренски окръжен съд е дал неколкократна възможност на ищеца за уточнение на исковата му молба, поради констатация за нейната нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и формулирания петитум, във връзка с които ищцата е депозирала уточнителни молби, становище по които е представено от ответника – Областния управител на Област С. в отговор на искова молба вх. № 1-346-13/28.04.2014 г., допълнително становище изх. № 1332/30.04.2014 г. и отговор на искова молба вх. 2098/10.07.2014 г., които процесуални действия на ответната страна са в отговор на съответните процесуални действия на ищеца, извършени с цел отсраняване на констатираната от съда нередовност на първоначалната искова молба. С оглед на така установеното, юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди при прекратяване на делото следва да бъде изчислено съобразно материалния интерес на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата, без да намира приложение редуциращата норма, установена в разпоредбата на чл. 9 от последната, тъй като защитата на ответника не се изчерпва с депозиране на отговор на искова молба, а и с извършване на последващи процесуални действия по допустимостта на иска. С определението за прекратяване на производството по гр.д. № 327/2013 г. съдът е присъдил на ответника и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с минималния съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдебният акт е постановен в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли съдът, при присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение да посочи начина за определяне на размера им. Дължимото юрисконсултско възнаграждение се равнява на адвокатското възнаграждение, определено от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. по размер същото е определено от закона. Юридическото лице, представлявано от юрисконсулт, заплаща на юрисконсулта трудово възнаграждение, а не отделно възнаграждение за представителство по конкретното дело. Поради това не е налице разход, който страната вече е направила, за да може да го посочи в списъка на разноските, а изрично уредено от закона право да претендира възнаграждение, равно на адвокатското възнаграждение, т. е. с нормативно определен размер. В този смисъл и определение № 147 от 22.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 8/2013 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Окръжният съд, постановил определението за прекратяване на производството по гр.д. № 327/2013 г., чието определение по чл. 248 ГПК е потвърдено с атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение на Варненски апелативен съд е посочил правната норма, въз основа на която е определен размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, а именно чл. 7, ал. 2., т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като последното е посочено и в мотивите на определението на въззивната инстанция, с оглед на което последното е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по отношение на основанието, на което съдът присъждат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът необходимо ли е страната, която желае да и бъдат присъдени разноски за процесуална защита от юрисконсулт да представи списък на разноските. Въпросът е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по смисъла на ТР № 1 от 2010 г. ОСГТК на ВКС, в т.ч. и в представената от касатора съдебна практика – определение № 399/08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 357/2012 г., III г.о. на ВКС и определение № 176/26.05.2014 г. по т.д. № 2440/2013 г., II т.о. на ВКС. Непредставянето на списък на разноските не погасява правото на страната на разноски. Неизпълнението на това изискване е свързано с погасяване правото на страната да обжалва решението в частта за разноските относно техния размер - чл. 80, изр. второ ГПК.
Последният поставен от касатора въпрос, а именно следва ли при възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, последното да бъде намалено до минималния размер, установен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неотносим към изхода на спора, тъй като съдът е присъдил разноски в минимален размер, определен съгласно нормативните правила установени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Независимо от изложеното, за пълнота на изложението следва да бъде отразено, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, разполагайки обаче с възможността да определи възнаграждение и над този размер, изхождайки от действителната фактическа и правна сложност на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 659 от 02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 434/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: