Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.07.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 2728 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4745 от 04.05.2016 г., подадена от К. Т. К., Т. И. К. и К. К. К. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. Н. срещу определение № 357 от 13.04.2016г. на Върховния касационен съд, IV г.о., постановено по гр.д. № 1207/2016г. по описа на съда, в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна им жалба с вх.№14103 от 21.12.2015г. срещу въззивно решение №534 от 06.11.2015г., постановено по в.гр.д.№632/2015г. на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3006 лв., ведно със законната лихва от 22.12.2013г. до изплащане на сумата.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че съставът на ВКС неправелно е приел, че искът за обезщетение на имуществени вреди е отделен от иска за обезщетение на неимуществени вреди, поради което е приел, че тъй като е с цена под 5000 лв., не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответника по частната жалба О. Ц. И. не е постъпил отговор.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.288 ГПК, съставът на ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на К. Т. К., Т. И. К. и К. К. К. от [населено място] в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 3006 лв. В останалата част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000лв., въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила. За да остави без разглеждане касационната жалба в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, съставът на ВКС е приел, че предявеният иск за имуществени вреди е с цена на иска под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази част касационната жалба е недопустима.
При извършената проверка,настоящият състав на ВКС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както имуществени, така и неимуществени. В случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него право да търси неимуществени вреди. Той понася и имуществени вреди, изразяващи се най-напред в лишаването му от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на необходими разходи за възстановяване на здравето /ППВС № 4 от 23.X..1968 г./. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при предявяване на иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, когато се претендират и двата възможни вида вреди-имуществени и неимуществени, се касае за обективно съединяване на искове /решение № 1258 от 10.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 730/2006 г., IV г.о.; решение № 1165 от 27.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2007 г., III г. о.; решение № 930 от 7.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2008 г., IV г. о.; решение № 749 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 377/2008 г., III г. о.; решение № 531 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 753/2008 г., IV г. о.; решение № 450 от 14.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2015 г., IV г. о.; решение № 369 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1581/2008 г., III г. о. и мн. други/. Касационната жалба, в частта, която е насочена срещу уваженият обективно съединен иск със заявен размер под 5 000 лв., е недопустима съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК и за нея производството следва да се прекрати, както правилно е приел съставът на ВКС, ІV г.о.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 357 от 13.04.2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. постановено по гр.д. № 1207/2016 г. по описа на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: