Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.01.2017 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА


като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1744/16 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] , [населено място], чрез пълномощника му - адв. В.К., против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 116 от 01.04.2016 г., по в.т. д. № 802/2015 г., с което са уважени предявените от [фирма], с променено в хода на делото фирмено наименование на [фирма], срещу касатора, като ответник, обективно съединени конститутивни искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията по т.2, т.3 и т.6 от дневния ред на проведеното на 21. 11.2008 г. ОС на акционерите, като в тежест на касатора са поставени деловодните разноски за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като постановено по непредявен иск - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Основната теза на касатора е, че в нарушение на диспозитивното начало въззивната инстанция е отменила атакуваните решения на ОС на акционерите на непредявено от ищеца основание – липса на мнозинство за приемането им - порок невъведен с исковата молба Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт на Пловдивския апелативен съд, поради допуснати нарушения на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”Ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо?”; 2.” Допустимо ли е ответник по иск с правно основание чл.71 ТЗ да бъде лице, различно от дружеството, членствените права в което се защитават?” ; 3. „Следва и по иск на акционер срещу АД с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание поради участие на лице, непритежаващо качеството акционер, съставляващо нарушение на чл. 220 ТЗ, да бъде зачетено влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.71 ТЗ на същото това лице срещу дружеството, с което е установено качеството му на акционер?”.
Като израз на поддържания по отношение на първите два от формулираните въпроси критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани: по първия - т.18 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС , а по втория – т.ІV от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на въпрос № 3 касаторът е въвел твърдение, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „АЛМОТТ”О., гр.Стара З. в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за достъп до касация, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Възразил е и срещу основателността на въведените касационни основания по т.2 и т.3 на чл. 281 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, произнасяйки се в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК по въззивната жалба на [фирма], е приел за неоснователно поддържаното от въззивника оплакване за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт на Старозагорския окръжен съд, като не е възприел доводите му за произнасяне по непредявен иск. Счел е, че именно в съответствие с диспозитивното начало, първостепенният съд се е произнесъл по предявените обективно съединени конститутивни искове по чл.74 ТЗ, така както те са заявени от ищеца [фирма]/ с предишно фирмено наименование - [фирма]/- съобразно наведените в искова молба факти, обстоятелства и твърдени пороци при вземане на процесните оспорвани решения на ОС на акционерите, проведено на 21.11.2008 г., т.е. в рамките на въведения от ищеца предмет на спора. Посочил е, че доколкото в поправената искова молба не са били изложени нови и различни от първоначалните обстоятелства, като основание на предявените искове, а е извършено единствено конкретизиране на решенията от дневния ред на ОС на акционерите, чиято отмяна се иска, то е налице допустимо изменение на петитума, с което и първостепенният съд се е съобразил. По съществото на спора решаващият състав на Пловдивския апелативен съд, въз основа на извършения анализ на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказани сочените в исковата молба нарушения на ТЗ и на Устава при провеждане на процесното ОС на акционерите на ответното търговско дружество, които опорочават взетите от него решения и водят до отмяната им като незаконосъобразни. При обосноваване на постановения краен правен резултат по делото въззивният съд е съпоставил действителните права на акционера – ищец с на тези на Д. К. като физическо лице, установени с влязло в сила решение по т.д. № 372 /2009 г. на Старозагорския окръжен съд и е отчел проведеното в несъответствие с тях гласуване при което формираното мнозинство от 36 % от представения на ОС капитал, при изискуемо такова от 43% , се явява недостатъчно за вземане на решения от този колективен орган на управление по см. на чл.230, ал.1 ТЗ - обстоятелство, само по себе си изключващо законосъобразността на същите.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС когато съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимост ще се извърши с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Когато, обаче, въпросът за допустимостта на постановеното първоинстанционно решение е бил поставен за разглеждане от въззивната инстанция и тя се е произнесла по него, както е в разглеждания случай, то изводите и подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК. Следователно обстоятелството, че касаторът не е поставил конкретен правен въпрос във вр. с твърдяното недопустимо произнасяне от въззивния съд е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искания достъп до касация, поради отсъствие на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице твърдяната от касатора вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Предметът на делото, въведен чрез основанието и петитума на иска е за отмяна като незаконосъобразни решенията на ОС на акционерите от 21.11.2008 г., по т.2, т.3 и т.6 от обявения дневен ред, поради допуснати множество нарушения на ТЗ и Устава на АД, конкретизирани от ищеца, между които и липсата на изискуемото се мнозинство за вземане на тези решения/ стр.3/. Следователно още с първоначалната искова молба, като основания на предявените конститутивни искове наред с нарушението участие в ОС и гласуване от лице, което не е акционер и не притежава право на глас, е посочено и това по чл.230, ал.1 ТЗ. Затова и твърдението на ответника, че ищецът не е въвел като самостоятелно основание на иска по чл.74 ТЗ визирания порок по чл.230, ал.1 ГПК при вземане на оспорваното решение на ОС на акционерите е неоснователно. Произнасянето на Пловдивския апелативен съд е в рамките на определения с исковата молба предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Останалите формулирани от касатора въпроси в изложението му по чл.284, ал.3 от ГПК, може да са важни, но не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Първият от тях е некоректно зададен тъй като решаващият състав на Пловдивския апелативен съд по никакъв начин не е обвързал постановения от него краен правен резултат по делото единствено с мотивите на влязлото в сила решение по т. д.№ 372/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма] , [населено място] и Д. К., като физическо лице, че ищецът по настоящия правен спор е притежател на акции с поредни номера от 14 001 до 17 000, което представлява 49% от капитала на ответника. Напротив, позовавайки се на разрешеното с това влязло в сила решение спорно материално право, въведено като предмет на делото, обективиран в диспозитива на решението, въззивният съд е определил конкретните права на ищцовото търговско дружество като акционер и въз основа на тях е счел, че при гласуване на оспорваните решения на ОС на 21.11.2008 г. правата на същото като акционер са нарушени чрез упражненото от лицето Д.К. право на глас с акции, притежание на последното, а не на гласувалият. Възприетото от въззивния съд разрешение за частта на решението, която се ползва със сила на пресъдено нещо е в пълно съгласие с практиката на ВКС, цитирана и от касатора. Съгласно задължителните разяснения в т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС източник на силата на пресъдено нещо е диспозитивът на съдебното решение , а не мотивите на съда - негов елемент, но не и иманентна негова част.
Въпрос № 2 е въобще неотносим към предмета на спора по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, поради което не обосновава общата предпоставка за достъп до касация. Отсъствието и , според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искането за достъп до касация.
В същността си въпрос № 3, който се свежда до приложението на чл. 299 ГПК / разпоредба, аналогична на чл. 224 ГПК/ отм.// е съществен за решаващите правни изводи на въззивния съд, но неосъществено по отношение на същия е поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Налице е трайно непротиворечива практика на касационната инстанция, вкл. и задължителна такава относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо, която изключва поставеният от касатора въпрос, вкл. с оглед специфичността на разглежданата хипотеза, да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложеното следва също да се посочи, че с тази задължителна практика на ВКС, въззивната инстанция изцяло се е съобразила, разграничавайки правните последици на двете влезли в сила решения на Старозагорския окръжен съд и на Сливенския окръжен съд за настоящия правен спор, с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и се следват в размер на сумата 600 лева - реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 059/2016 г., пълномощни към него - 2 бр., фактура № [ЕГН]/22.07.2016 г. и платежно нареждане от 22.07.2016 г. на [фирма], които писмени доказателства са приложени по делото.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 116 от 01.04.2016 г., по в.т.д. № 802/ 2015 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма], гр. Стара З. сумата 600 лева/ шестстотин лева8 деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: