ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1369 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 46 от 07.03.2017г. по в.ч.т.д. № 64 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено определение № 575 от 22.12.2016г. по т.д. № 39 / 2016г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната искова молба на банката против [фирма] –гр. С. и Н. П. в частта й, с която съвместно с предявения установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за заплащане солидарно на сумата 58627,55 лева по сключен между тях договор за банков кредит (овърдрафт) № 042-516136/07.11.2008г.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Счита, че съдът следва да разгледа първо юридическия състав на главния иск, а след това на евентуалния, тъй като правопораждащите юридически факти на двете претенции са различни. Посочва, че основанието на заявената с установителния иск претенция произтича от предсрочната изискуемост, настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, докато предявеният осъдителен иск се основава на предсрочна изискуемост, настъпила в момента на получаване на исковата молба от ответниците.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е недопустимо съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление, тъй като двата иска – установителният по реда по чл. 422 ГПК и осъдителният, се основават на едно и също основание – договор за банков кредит, като е налице пълен идентитет на претендираните вземания – главница и лихва, поради което са неприложими разрешенията, дадени в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Предсрочната изискуемост, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и предсрочната изискуемост, настъпила с получаване на исковата молба от длъжника, представляват ли различно основание на иск за присъждане на сумите, дължими по договор за заем?; 2/ Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?; 3/ Допустимо ли е евентуалното съединяване на искове с еднакви страни и петитум, и различни правопораждащи юридически факти?”. Намира, че съдът се е произнесъл по формулираните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на І ТО на ВКС, определение № 128/15.02.2017г. по гр.д. № 60200/2016г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 72/29.07.2013г. по гр.д. № 402/2012г. на ІV ГО на ВКС.
Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол по втория въпрос - Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на обжалваното определение с разрешението, дадено на решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на І ТО на ВКС, според което за събиране на вноските с ненастъпил падеж и/ или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъленние кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на инициране на ново заповедно производство.
Обжалваният акт е постановен в несъответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което следва да бъде отменено като неправилно. Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422 ГПК с предмет едни и същите вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Водим от горното, Върховният касационен съд

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 46 от 07.03.2017г. по в.ч.т.д. № 64 / 2017г. на Апелативен съд –Велико Т..
ОТМЕНЯ определение № 46 от 07.03.2017г. по в.ч.т.д. № 64 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Т. и потвърдено с него определение № 575 от 22.12.2016г. по т.д. № 39 / 2016г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната искова молба на [фирма] против [фирма], [населено място], и Н. П. в частта й, с която съвместно с предявения установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за заплащане солидарно на сумата 58627,55 лева по сключен между тях договор за банков кредит (овърдрафт) № 042-516136/07.11.2008г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.